Банкеръ Weekly

Съдби

80 000 ЛЕВА СТИГАТ, 200 000 СА МАЛКО

Директорът на държавното радио Поля Станчева най-после може да спи спокойно. Колкото и невероятно да е, БНР подписа първия си договор с петте най-големи звукозаписни компании в света едва в началото на седмицата. От 2003 г. радиото ще свали пиратската превръзка от лицето си и законно ще върти хитове на звезди от ранга на Мадона, Ю Ту, Енрике Иглесиас, Бритни Спиърс и цял куп музикални величия. В България техните права и финансови интереси са в ръцете на дружеството за колективно управление правата на продуцентите на звукозаписи (ПРОФОН). В него членуват и споменатите пет свръхголеми компании в света и българските им представителства - Би Ем Джи (BMG) с лицензиант Авеню продъкшънс, Юнивърсъл мюзик (Universal music)\Вирджиния рекърдс, Уорнър мюзик(Warner music)\Орфей, Сони мюзик(Sony music)\Витоша ентъртейнмънт и И Ем Ай(ЕMI)\Ка мюзик. Общият брой на представляваните от ПРОФОН изпълнители е около два и половина милиона.От радиото отказаха подробности за подписания договор. Изпълнителният директор на ПРОФОН Мариана Лазарова също не назова числа, но подчерта, че сумата е компромисна и че лицензиантите са се съгласили с нея, за да положат основи на сътрудничеството с БНР и да поощрят ръководството му за отзивчивостта по време на преговорите. Лазарова подчерта, че членовете на дружеството се надяват от догодина вноските на държавното радио да се доближат до техните искания чрез помощ от държавния бюджет. Човек от ПРОФОН все пак съобщи на БАНКЕРЪ, че през 2003 г. БНР ще плати между 80 000 и 90 000 лв., за да излъчва музика на големите компании по Хоризонт, Христо Ботев, сателитната програма България и регионалните си центрове. Според източника на БАНКЕРЪ, издателите са се отказали изцяло от пари за излъчената от БНР музика в предишни години. Новината е повече от добра за шефовете на държавната медия. В противен случай те трябваше да се бръкнат дълбоко и да платят минали и бъдещи задължения с пари от държавната си субсидия за 2003 г. (около 34 млн. лв.), въпреки че в нея не са отпуснати средства по това перо. Другият вариант за радиото бе да се впусне в сложни и продължителни съдебни битки. По втория път май ще тръгнат колегите им от БНТ. Ако босовете на Драган Цанков 4 имат повод да изпият поне една чаша повече по новогодишните празници, то на Сан Стефано 29 поводи за празненства няма. Спрямо БНТ лицензиантите засега не изглеждат склонни да проявят алтруизъм. Точно обратното - за изтичащата 2002 г. в архива на държавната телевизия стои твърдото искане на ПРОФОН за почти един милион лева. Нейните шефове обаче дават пет пъти по-малко. В резултат Канал 1 и ТВ България излъчват само видеоклипове на български групи - дълго време единствено на тези, на които БНТ е съпродуцент. И едва от няколко месеца и на някои други, след като шефовете й се възползваха от търкания между лицензиантите и продуцентите на родни групи и подписаха споразумения с вторите. По отношение на чуждата музика обаче ембаргото виси с пълна сила. Ако искат, шефовете на Сан Стефано могат да се утешават с факта, че в началото на годината претенциите на ПРОФОН бяха много по-големи, отколкото са сега. През март генералният директор на БНТ Кирил Гоцев покани журналистите да присъстват на среща между него и представители на дружеството. На нея стана ясно, че продуцентите искат четири процента от 41-те милиона лева държавна субсидия за медията през 2002 г., или над милион и половина лева. Пратениците на ПРОФОН (и управители на Авеню продъкшън и Вирджиния рекърдс) Захари Соколов и Станислава Армутлиева казаха на Гоцев още, че очакват от телевизията и 600 000 лв. компенсация за излъчена, но неплатена от телевизията музика през 2001 година. Той отказа с пояснението, че в бюджета на БНТ няма перо за разплащане с продуценти и че телевизията няма възможност да удовлетворява претенции от минали години. Директорът направи контраоферта, предлагайки 200 000 лв. за цялата 2002 г. и нищо за предишните. Лицензиантите отказаха, но все пак също коригираха исканията си - 2.4% от субсидия 2002 или 960 000 лв. и 150 000 лв. за предишната. Тази претенция е съобразена и с направеното от вас публично изявление, че БНТ заплаща на авторското дружество Музикаутор сума, равняваща се на 1.2% от държавната субсидия - обясни на Гоцев председателят на УС на ПРОФОН Армутлиева. - Смятаме, че БНТ следва да спазва принципа на равнопоставеност и последователност при уреждане на отношенията с различните категории правоимащи. Напомняме ви, че ПРОФОН представлява две от тях: продуцентите на звукозаписи и представляваните от тях артисти-изпълнители.Оттогава преговорите са замразени. Нито една от страните не е дала на опонента си знак, че е преосмислила позицията си. След като в отпуснатия държавата бюджет на телевизията няма предвидено перо за ПРОФОН, то предложените от нас 200 000 лв. са наистина разумна сума - заяви за БАНКЕРЪ юрисконсултът на БНТ Яна Иванова. - Странно е, че продуцентите отказват да приемат 200 000 лв. от нас, а са склонни да вземат далеч по-малка сума от БНР. Ако техният аргумент е, че нашата субсидия е по-голяма, то при всички положения съотношението между 41-те милиона на БНТ и 34-те милиона на БНР не е 200:80. Дори и да се сметнат собствените приходи от реклама на двете медии, сметката пак няма да излезе такава, каквато я прави ПРОФОН в момента. Отделен е въпросът, че без всякакво съмнение в своите програми БНР излъчва повече музика, отколкото БНТ в Канал 1, ТВ България и четирите регионални центъра.Освен музика държавната телевизия излъчва и видеоклипове, а те са по-скъп продукт - опонира Лазарова. - Все пак става дума за частни права и би трябвало техните носители да са в правото си да определят адекватна цена за тях. Не е редно друг да я определя според това колко би платил. Имаме добрата воля да се споразумем с БНТ, но у някои от чиновниците там явно липсва желание за коректни преговори.Според Закона за авторското право и сходните му права (ЗАПСП) дружеството на продуцентите е абсолютен монополист върху каталозите на звукозаписните компании и има пълно право да налага каквито си иска цени за тях. Това май дава отговор на въпроса какво правиха във и около Народното събрание купища хора на изкуството в началото на деветдесетте години (ЗАПСП е приет през 1993 година). Още в края на миналата година ПРОФОН забрани на БНТ да излъчва музиката както на петте чуждестранни мейджъра (близо 90% от цялата световна продукция), така и на българските групи. Впоследствие, както казахме вече, ръководството на телевизията направи пробойна и се сдоби с разрешение да излъчва музика от местни изпълнители. Наскоро продуцентите атакуваха отново и поискаха от Софийския районен съд предварително производство за събиране на доказателства, че БНТ е нарушила забраната, като е излъчвала клипове. В хода на преговорите с ПРОФОН поискахме становище по казуса от правния отдел на EBU (Европейският съюз на ефирните телевизии, където членува и БНТ - бел.ред.) - поясни юрисконсултът на телевизията Яна Иванова. - Оказа се, че единствено в нашия ЗАПСП и в съответния закон във Великобритания продуцентите могат да забранят излъчване. На Острова обаче цялостната система за разплащане с продуценти и изпълнители е уредена по съвсем различен начин.Очевидно подходът со кротце и со благо на Станчева засега работи повече от со кютек на Гоцев. Логичен обаче е и въпросът каква в крайна сметка е истинската цена на музикалните права.И не е ли всъщност тази, дето я пише в учебниците - пресечната точка между искам и давам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във