Банкеръ Weekly

Съдби

60 години без война

По волята на Алфред Нобел наградата за мир е единственото Нобелово отличие, което се присъжда и връчва от специален комитет в норвежката столица Осло. Тази година призът получи Европейския съюз. В мотивите си организаторите подчертаха, че обединението е позволило установяването на мир в Европа, който не е нарушаван вече 60 години. Целта на наградата е да окаже и морална подкрепа на Брюксел в борбата и с дълговата криза, която заплашва общността с дезинтеграция.


Решението на комитета беше посрещнато с голям ентусиазъм в Германия и Брюксел, които приеха връчването на наградата като голяма чест за всички европейски държави. Не всички реакции обаче бяха положителни. Критиките по адрес на организаторите прозвучаха най-вече в страните, където най-ясно се наблюдават центробежни тенденции. Британците например не са доволни от степента на зависимост на кралството от Евросъюза, която включва и определена отговорност за по-слабите страни в общността. В Лондон все по-често се чуват призиви за референдум дали да се запази членството на държавата в общността. И макар че консерваторите не се решават на подобна стъпка, все пак намекват, че е възможно подобно развитие на събитията.


В Гърция също приемат решението на комитета като несправедливо. Противоречията между Атина и Брюксел се задълбочават и от факта, че властите на страната трябва да обсъждат предоставянето на финансова помощ с централни европейски структури като Европейската комисия и Европейската централна банка. Заради мерките за икономии, въведени по тяхно искане, икономическата и социална обстановка в Гърция е силно влошена. А една от фигурите, които гърците обвиняват за бедите си, е Ангела Меркел, която представлява основния европейски донор. Впрочем Гърция не е единствената страна, заради която целостта на единна Европа е под заплаха. Сериозни кризисни явления се наблюдават в Испания, Италия и Португалия.


Председателят на Норвежкия Нобелов комитет Турбьорн Ягланд също призна, че награда се връчва на ЕС в трудни за него времена. Въпреки това той подчерта, че решението е своеобразен сигнал към Европа да положи всички усилия за запазване на постигнатото. Искаме да подчертаем успехите в поддържането на мира и стремежа към него. Искаме също така да напомним какво би могло да се случи, ако допуснем дезинтеграцията на Европа и връщането й към екстремизма и национализма, поясни Ягланд.


nbsp;


nbsp;


Комитетът за присъждане на наградите за мир и друг път е вземал нетрадиционни решения. Например връчването на отличието на президента на САЩ Барак Обама през 2009-а. Тогавашното решение озадачи мнозина, включително и самия лауреат. По думите на организаторите наградата била присъдена на американския лидер за усилия в укрепването на международната дипломация и сътрудничество между народите. По онова време Обама не беше успял да направи нищо от изброеното. Наградата беше възприета като своеобразен аванс, който президентът ще трябва да оправдае. Истината е, че много от по-нататъшните действия на Обама невинаги бяха в съответствие с идеалите на Алфред Нобел.


Другият случай, когато лауреатът очевидно не оправда очакванията, които му възлагаха, бе връчването на наградата за мир на Организацията на обединените нации през 2001 година. И ако целта на създадената в следвоенно време ООН да поддържа мира и стабилността съответстваше на духа на наградата, дейността й през последните години предизвиква все повече въпроси и упреци, а необходимостта от самото й съществуване се поставя под съмнение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във