Банкеръ Weekly

Съдби

ВСИЧКО ЗА ПРОДАН

Какво ли само не измислят жителите на бедните държави, отдалечени на хиляди километри от центровете на индустрията, науката и образованието, за да изкарат някоя пара. Те просто са принудени да проявяват изобретателност. За тяхно щастие днес държавният суверенитет е ликвидна стока.Всички малки страни, включително и европейските, в една или друга степен търгуват със суверенитета си. Най-голяма изобретателност в това отношение обаче проявяват жителите на островите в Океания заради бедственото си икономическо положение. Най-трудно е на бившите британски колонии - Науру, Тонга, Вануату и Фиджи. Те получиха независимостта си през 60-те години, при това невинаги с тяхно съгласие. За много от тях суверенитетът се превърна в истинска икономическа катастрофа, след като бившите колонии бяха зачеркнати от бюджета на метрополията. Франция задържа колониите си Нова Каледония и Таити и благодарение на големите дотации днес те са сред най-процъфтяващите в региона. Владенията на САЩ в Тихия океан поеха по друг път. Те бяха обявени за асоциирани територии. Това означава, че получават дотации от Федералния резерв, но американското законодателство не се разпростира върху тях. Разликата между трите типа територии е огромна. По данни от 1999 г. (по-нова статистика за тази част от света няма), средният доход на човек в независимите държави е 1129 щ. долара годишно. В асоциираните територии и други полузависими образувания той е почти два пъти по-висок - 2187 долара, а в задморските територии на други страни - 22 615 щ. долара. Истината е, че островитяните имат твърде малко източници на доходи. На повечето острови няма минерални ресурси, не е изгодно да се развива промишленост, а туризмът изисква инвестиции, които са по възможностите само на по-големи, където живеят поне няколкостотин хиляди души. Съществуването на суверенните държави в Океания зависи от чуждестранната помощ, която представлява от 20 до 80% от бюджета им. Но напоследък за тях става все по-трудно да я получават, така че са принудени да прибягват до по-нестандартни начини, за да печелят.Офшорните зониЕдин от най-старите варианти за припечелване от националния суверенитет е организирането на офшорни зони. До неотдавна с това се занимаваха Вануату, Островите на Кук и Науру - най-малката (след Ватикана) страна в света.В Науру са регистрирани около 400 чуждестранни банки. Малката държава привлече вниманието дори на Министерството на финансите на САЩ като един от основните международни центрове за пране на пари. В списъка на тези центрове, огласен през 2004 г. от Международната комисия за борба с легализирането на доходи, придобити по престъпен начин, влизат шест страни. Две от тях са държавите джуджета Науру и Островите на Кук.ГласоветеСъществуват и други по-оригинални начини за извличане на доходи. Международното право се основава на принципа на равенството между страните, което означава, че гласът и на най-невзрачния атол във всяка една международна организация - от ООН до Световната лига на сексуалните реформи - е равен с този на водещите държави в света. Явната или тайна продажба на гласове в такива организации, особено при обсъждането на въпроси, които нямат пряко отношение към интересите на островните държави, им носи значителни доходи. И в ООН и в Световния Олимпийски комитет гласът на Островите Кук или Кирибати тежи точно толкова, колкото и този на Китай или САЩ, и редица заинтересовани охотно се възползват от това. Едва ли някой вярва, да речем, в безкористната поддръжка, която Соломоновите острови и Палау оказват на Япония в стремежа й да наложи ограничения върху избиването на китовете. Малцина са и тези, които смятат, че Микронезия - държава, свободно асоциирана със САЩ, случайно гласува в ООН солидарно с патрона си. Достатъчно е да се инициира гласуване по проблемите на Близкия изток, за да се види че има три страни, които винаги са против резолюциите осъждащи Израел. Тава са самият Израел, САЩ и Микронезия. На пръв поглед няма никаква връзка между мъничката океанска държава и отношенията между евреите и арабите. Но ако си спомним, че е една трета от брутния й вътрешен продукт всъщност е икономическата помощ от САЩ, нещата си идват по местата. ПризнаванетоСпоровете между Китай и Тайван се превърнаха в манна небесна за държавите от Океания. Тъй като и Пекин и Тайпе претендират за ролята на единствената законна власт върху цялата територия на Китай, чуждите страни могат да поддържат дипломатически отношения само с един от претендентите. Днес никой от сериозните световни играчи не може да мине без посолство в Пекин, но мъничките държавници, които нямат особени интереси нито в Китай, нито в Тайван, притежават пълна свобода да избират. И доколкото и за Пекин, и за Тайпе дипломатическото признание е въпрос на престиж и едните, и другите са готови да плащат щедро за него. Тувалу например поддържа официални отношения с Тайван, защото Тайпе построи за правителството на държавата джудже нова сграда - най-високата на островите. Небостъргачът, който влезе в експлоатация през юли 2004 г., има цели три етажа и струва 8 млн. долара, което е 70% от разходна част на годишния бюджет на островната република. Значителна помощ получиха и другите, които признаха официално Тайван - Соломоновите острови, Палау, Маршаловите острови, Кирибати.Намиращият се в международна изолация Тайван е много по-щедър от Китай. Китайското правителство обаче също е готово да възнагради страните, които са избрали него. Когато Самоа признала Пекин, китайците построиха в столицата на островите правителствен комплекс. Той е на шест етажа и струва 12 млн. долара. През 1998 г. Кралство Тонга изпрати посланик в китайската столица, след което компанията на кралската дъщеря веднага получила привилегирован достъп на китайския пазар. През декември 2004-а противостоенето между Пекин и Тайпе дори доведе до падането на правителството във Вануату. През ноември миналата година премиерът на страната Серж Вохор посети Тайпе и подписа декларация за признаване на тайванското правителство. В замяна получи обещание за помощ в размер на 28 млн. долара. Но два месеца преди това Вохор бе обещал да подкрепи Пекин. Непостоянство на премиерските приоритети предизвика възмущението както на Китай, така и на местни политици, много от които вече имаха свои планове как да се похарчат китайските помощи. В последна сметка кабинетът падна след вот на недоверие, а новият премиер потвърди, че народът на Вануату никога не се е съмнявал, че единственото законно китайско правителство се намира в Пекин. През февруари 2005 г. той посети КНР и получи обещание за допълнителна помощ.ПаспортитеЕдин от най-очевидните начини за търговия със суверинитета е продажбата на паспорти, включително и дипломатически. Най-активно в тази дейност бе Кралство Тона, чието правителство от 1981-а издаваше тонгоански паспорти на всички желаещи срещу 10 хил. долара (по-късно цената се вдигна). В действителност не става дума за търгуване на истински паспорти, а на т. нар. паспорти на защитените лица, които не дават право на притежателите им да живеят в кралството. Най-вече са ги купували жителите на Хонконг, опитвайки се по този начин да се застраховат преди бившата британска колония да бъде предадена на Китай. В края на краищата обаче тонгоанските паспорти на защитените лица престанаха да се признават от редица държави и през 1991-а програмата бе отменена. Но за десетте си години съществуване тя е донесла на кралската хазна не по-малко от 40 млн. долара.През 1996-а бе задействана нова програма, ръководена от Джеси Богданоф, американски финансист от руски произход, който по този повод дори получил официална длъжност. Негово величество крал Тауфааху Тупоу IV назначил господин Богданоф за свой придворен шут. Само че след известно време парите, контролирани от шута, изчезнали и сега кралят се опитва да си ги върне чрез американския съд. С паспорти търгуват и Вануату, Самоа, Кирибати и Науру. През 1996-а в Кирибати бе обявено, че чужденците, пребивавали на острова повече от седмица, имат право да си купят паспорт за 15 хиляди щ. долара. Начинанието донесло 2 млн. долара - доста солидната, според мерките на малката държава. По-късно пък се изяснило, че чиновниците са взимали от бъдещите граждани два пъти повече пари, като част от разликата слагали в джоба си, а друга жертвали за фонда на управляващата партия.СпътницитеОстровните страни печелят и от внедряването на високи технологии. В началото на 90-те години на ХХ век Кралство Тонга установило, че като всяка друга държава притежава квота за разполагане на спътници в геостационарни орбити. Властите оформили съответната заявка до Международния съюз за далекосъобщения. В резултат възникнала компанията Тонгасат (Tongasat) (частично приднадлежаща на кралското семейство), която започнала да препродава позициите на частни фирми. Тази предприемчивост предизвика много протести, но от юридическа гледна точка действията на Тонга са безупречни и днес Тонгасат разполага с десет геостационарни позиции. Част от тях са продадени, а други очакват купувачи.ТелефонитеВсяка суверенна страна има право на телефонен код. Малките държави от Океания са се научили да печелят и от него. Ниуе, Вануату и Соломоновите острови предоставят правото за използване на своите номера на операторите на секстелефони. Клопката е в това, че техните номера са основно четиризначни. Така че когато американец или японец види реклама с полугола красавица, обещаваща фриволен разговор, той смята, че телефонът в най-лошия случай е междуградски. Всъщност сметката му е като за международен разговор, тъй като позвъняването се преадресира автоматично към офиса на компания, намираща се далеч зад пределите на Вануату или Ниуе - обикновено в Нова Зеландия. ЗнаменатаОт т. нар. удобни знамена правят бизнес не само микроскопичните, но и по-забележимите държави като Панама и Либерия например. Става дума за регистрирането на плавателни съдове с отстъпки, които се ползват с голяма популярност сред контрабандистите и търговците на оръжие и наркотици. Днес от тази дейност печели нелошо Вануату. Под нейните удобни знамена през 2002-ра са плавали 546 чуждестранни кораби, включително 51 големи морски съда с водоизместимост над хиляда тона. През същата година Вануату е спечелила от тази услуга 1.2 млн. щ. долара.МонетитеМного острови като Ниуе, Кирибати, островите Кук и др. пускат юбилейни монети, независимо че повечето страни от региона използват австралийския и новозеландския долар. Монетите са предназначени за колекционери и се продават на стойност, която далеч превишава номинала. В това отношение Островите Кук изпревариха всички, като пуснаха монети с триъгълна форма. Те не са много удобни за използване, но пък се харесват от колекционерите. Днес двудоларовата монета, образец 1987 г., се продава за пет-шест хиляди щатски долара. МаркитеДруг добре известен източник на доходи са пощенските марки, които се печатат в чужбина и обикновено не се използват на островите поради малката им територия. Понякога те умишлено се изработват с грешки, което допълнително увеличава стойността им за филателистите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във