Банкеръ Weekly

Съдби

2004-А В СПОРТА: МЕЖДУ МЕДАЛИТЕ И СЕЛСКИТЕ ДРАМИ

Дали българската икономика и българското общество са завършили фазата на прехода, си остава спорен въпрос, но за българския спорт отговорът без никакво колебание е отрицателен. Най-сигурното доказателство е, че все още ни остава кого да награждаваме в края на всяка година. И без Стоичков да повтаря, че социализмът още е жив, лесно ще проследим корените на повечето днешни успехи до онази система, по която бе организиран спортът у нас допреди петнайсет години. Разбира се, оттогава тя методично се разрушава, и с основание, защото е неподходяща за една пазарна икономика в началото на ХХI век. Но ако отминаващата 2004-а изобщо доказа нещо, то е, че върху руините от старата сграда все още не се строи нищо ново. Извън откъслечните успехи в българския спорт царят едни доста примитивни отношения, както ще покаже и ретроспекцията на последните 12 месеца. От Ливърпул до РодопаВ клубния футбол 2004-а ще се запомни с две исторически събития - първата въобще шампионска титла за пловдивския Локомотив и първото от цяла епоха пролетно участие на български тим в Европа. Но и от двете постижения не произтече нищо кой знае колко хубаво. В Пловдив запалянковците си организираха един прекрасен празник в края на май, но два месеца по-късно западащият Брюж ги свали на земята с болезнено тупване. Порай тези злополучни мачове Локо се раздели и с шампионския си имидж и се върна на позициите отпреди година - на отбор, който се бори за трето-четвърто място в А група. Колкото до прословутите мачове на Левски с Ливърпул, сините може би дори се престараха в подготовката за тях. На Анфийлд те играха учудващо зряло и организирано, но нямаха късмет. След което крехкият сговор в синия лагер рухна. Заредиха се загадъчни събития - необяснимите грешки на Илиян Стоянов на реванша в София, безобразните игри срещу Литекс и Черно Море, и накрая - загубата от Родопа, след която помощник-треньорът Цветков публично обвини някои играчи, че бойкотирали отбора, подкокоросвани от Наско Сираков. От най-високо ниво в синия клуб обещаха чистки и раздяла със звездите, но вместо това си отиде Гочето, а Сираков се завърна триумфално с една убедителна победа над Локомотив. След това обстановката се успокои, но пролетните сътресения се оказаха последната капка за собственика Михаил Чорни. Той оттегли напълно финансовата си подкрепа и сега клубът разчита изцяло на спонсорския си договор с МобилТел. Дали наистина е имало бойкоти от страна на футболистите, не можем да докажем, но в крайна сметка цената за провалите сега се плаща от тях. През лятото шефовете на клуба орязаха безмилостно бюджета, а онези, които не се съгласиха заплатата им да падне от 20 до 4-5 хил. лева месечно, вече са другаде. В ЦСКА затягането на коланите пък бе предизвикано от скандала с бразилците Лима и Соуза, несъмнено най-скъпите фигури в историята на българския футбол, защото шепата им мачове с червения екип струват на армейците 2.6 млн. долара. Това обаче едва ли тежи чак толкова на собственика Васил Божков, защото през 2004-а той най-сетне осъществи голямата си амбиция - да получи и правата върху базата на клуба. След безкрайни преговори, увещания и заплахи за напускане Министерството на отбраната се съгласи да включи стадион Българска армия, базата на 4-и километър и комплекса в Панчарево като своя апортна вноска в акционерното дружество ЦСКА. Според експерти от военното министерство съоръженията струват около 29 млн. евро. В замяна МО ще получи 30% от акциите на клуба, а може би и доста по-малко, защото според финансовия директор на ЦСКА Лазар Василев се обмисля увеличение на уставния капитал на дружеството. Шведската... петоркаВсеобщата еуфория след първото ни класиране за голямо първенство от 1998-а насам вероятно бе малко преувеличена, но пък и футболистите се престараха, докато доказваха колко завишени са били очакванията ни. Петте шамара от Швеция се оказаха най-сериозната реклама на българския спорт пред света. Допингпробите на щангистите едва ли са учудили някого, особено след колосалните скандали с други държави в Атина. Случаят Славков разтърси България, но извън нея бе отразен само от два-три вестника и с по десетина реда в агенциите. Онова, с което ще запомнят България по света, е именно сгромолясването на Евро 2004, подсилено и от контраста с изявите на съседите ни от Гърция. Впрочем, съвсем по български, провалът в Португалия дойде не от липса на качества, а от неумение да се използват те. Българите бяха далеч по-добър отбор от гърците например, но този шок срещу Швеция ги пречупи, коментира Юрген Клинсман няколко дни преди да стане треньор на Германия. Един италиански колега направи най-добрия анализ на уменията на треньора Пламен Марков: Вие играхте с прекалено атакуваща тактика срещу Швеция, с прекалено защитна - срещу Дания, и без никаква тактика срещу Италия. Когато БФС отказа да поднови договора на селекционера, той обясни, че в отбора царяло многовластие и безвластие, и също така сензационно разкри, че му търсели заместник още след мача с Естония година по-рано. Вместо очакваното съчувствие тази реплика предизвика у нас леко съжаление, че не са успели да намерят. Важно е участиетоКаквото и да говорим, футболните национали доказаха, че, ако перифразираме Кубертен, по-добре е да участваш, отколкото да не участваш. Най-вероятно по същия принцип ще заложат и баскетболистите на европейското през 2005-а. Момчетата на Росен Барчовски вероятно са изненадали и себе си с победите над Латвия и Израел в квалификациите. След този успех и след натурализирането на 222-сантиметровия Прийст Лодърдейл дори започнахме да храним надежди за нещо повече на шампионата в Белград. После обаче американецът се изпокара с шефовете си в Лукойл-Академик и си замина със заканата да не се връща повече. Без него съставът на Барчовски твърдо ще бъде в групата на аутсайдерите, но и това е по-добре, отколкото да гледа първенството по телевизията, както бе повече от десетилетие. За сметка на това с ролята на телевизионни зрители все повече свикват волейболистите, които след пропуснатата олимпиада съумяха някак с една сензационна загуба от Финландия да си спестят и европейското. Класирането в четворката на Световната лига не само не е утеха, но дори напротив - все повече ни кара да се питаме защо състезателите ни са толкова добри в комерсиалния турнир и толкова посредствени - във всички други далеч по-престижни първенства. Олимпийски надеждиОлимпиадата съвсем логично бе централното събитие за българския спорт през годината, но и тя в действителност се оказа поредица от провалени надежди. Първите разочарования дойдоха месеци преди нея - щом се разбра, че очакваните хиляди чуждестранни спортисти, които уж тябваше да се подготвят у нас, ги няма никакви. От ведомството на Васил Иванов не само прогнозираха, че в България ще дойдат 6000 атлети (горе-долу половината от всички участници на игрите), но и разпратиха прогнозата си къде ли не, включително и до Брюксел. В крайна сметка активът на страната покрай Атина 2004 е малко под хиляда чуждестранни спортисти, прекарали по седмица-две у нас, и една ремонтирана отсечка от пътя към Кулата. Самата олимпиада даде доста печална картина за състоянието на българския спорт. Дванайсетте спечелени медала са най-слабото ни постижение от доста десетилетия, да не говорим, че почти всички те бяха спечелени от ветерани като Мария Гроздева, Румяна Нейкова, Армен Назарян и Йордан Йовчев. Което навежда на печалната мисъл, че след още четири години в Пекин и 12 медала могат да ни се сторят завидно много. Уволненият шампионСлед скандалите в Сидни и Ванкувър цяло чудо е, че българските щангисти все пак успяха да спечелят два медала на игрите в Атина. Докато в София посрещахме с букети шампиона Милен Добрев и бронзовия медалист Величко Чолаков, никой не посмя да напомни, че броени месеци по-рано двамата напуснаха лагера в Асеновград и бяха изхвърлени от националния отбор от тогавашния шеф на федерацията Антон Коджабашев. Милен и Величко заедно с още няколко свои колеги настояха да получат обещаните премии за световното в Канада. Някои искат повече, отколкото заслужават, отвърна Коджабашев и добави, че уволнява бунтовниците. За щастие решимостта му устоя само седмица, иначе Атина можеше да е още по-голям провал за българския спорт. Впрочем февруарските уволнения бяха само началото на безкрайните скандали в тежката атлетика. После дойде положителната допингпроба на Цагаев, която от федерацията по неизвестна причина потулиха, а отсъствието на осетинеца в Атина обясниха с някаква мистериозна бъбречна криза. Световният вицешампион Дамян Дамянов, след като отпадна от олимпийския състав, заклейми треньора Аспарухов, че спял със състезателките от женския тим. Аспарухов и Николай Колев в отговор го обвиниха, че крадял коли. Когато се разбра истината за пробата на Цагаев, Аспарухов обяви, че именно Дамянов подхвърлил нещо в храната на съотборника си. А в седмиците преди общото събрание на федерацията вече се стигна до пълни идиотии, като например разсъбличането на Славейка Ружинска на републиканското в Бургас, след като националната треньорка Кристияна Колева се усъмни, че тя си била пъхнала тежест в гащите. На фона на всички тези селски драми, както казахме, двата медала от Атина са си същинско чудо. Медал да не видите!Подобно чудо обаче така и не се случи в други два традиционно български спорта - бокса и борбата. При боксьорите бронзът на Борис Георгиев все пак е напредък в сравнение с пълния провал в Сидни. От федерацията изтъкват в свое оправдание и световния заговор, който попречи на натурализирания руснак Алексей Шайдулин да се бие за България и да вземе сигурен медал. Но за българската борба, която участваше в Атина с общо 13 представители, едничкият бронз на Армен Назарян е дори повече от провал. Поне за седмината свободняци резилът можеше да се предскаже още през пролетта, когато те ненадейно се вдигнаха на бунт срещу треньора си Михо Дуков и го замениха с Иван Цонов. Дуков на прощаване ги прокле медал да не видят! - съвсем успешно, както се оказа. Понеже треньорът бе протеже на Гриша Ганчев, отстраняването му силно ядоса бизнесмена и той не само спря финансирането на федерацията, но и уволни всички национали от своя клуб Славия - Литекс, насочвайки подкрепата си само към Армен Назарян. При всички положения обаче неуспехите не могат да се оправдават с липса на средства, защото дори и само субсидията от Министерството на младежта и спорта прави борбата една от най-богатите федерации у нас. Отнетото златоПълни антиподи на неуспелите борци бяха няколко български спортисти, които честно си заслужиха златните медали, но по една или друга причина не ги получиха. Най-крещящите примери бяха с гимнастика Йордан Йовчев (на олимпиадата) и с фигуристите Албена Денкова и Максим Ставийски (през цялата година). И в двата случая българското превъзходство бе признато от абсолютно всички, освен от съдиите. Но има и две съществени разлики. Първо, Йовчев въпреки многото неправди все пак си има своите четири световни титли, а също и две победи в анкетата Спортист на годината. Докато на Албена и Максим очевидно е съдено вечно да са втори или трети, освен на онези турнири, където публиката е склонна да замеря журито с плодове, ако прекали с манипулациите. Втората съществена разлика е, че докато във фигурното пързаляне България никога не е имала кой знае какви позиции, то в гимнастиката е имала и бездействието на хората от федерацията е доста скандално. Всъщност дори бездействие не е най-точната дума, защото шефът на гимнастиката Никола Проданов съвсем дейно и активно призова да не се оплакваме и да преглътнем спокойно среброто на Данчо. Как се прави юбилей по българскиКато става дума за българска работа, на първо място трябва да споменем прословутата юбилейна експедиция до Еверест. Уж целта на цялото начинание бе да отбележи подвига на първите българи, качили Покрива на света през 1984-а, и гибелта на най-първия сред тях - Христо Проданов. Вместо това Еверест 2004 приключи с два похабени човешки живота, гнусни, меко казано, разправии между участниците и доста въпроси около съдбата на сериозната субсидия, която държавата отпусна на алпинистите. Под върха завинаги остана най-младият член на експедицията - 27-годишният Христо Христов. Негови близки и приятели после обвиниха за гибелта му Николай Петков. Според тях ветеранът от Еверест '84 минал край агонизиращия Христов, и то с кислородна бутилка, но не му помогнал, за да успее сам да изкачи върха и да стане първият българин, сторил това два пъти. Други членове на експедицията, включително и Методи Савов, защитиха Петков с думите, че горе всеки решава за себе си. Трудно е да се каже доколко подобна логика е планинарска (макар че в края на краищата Еверест бе покорен за пръв път от двама души, които си помагаха). Но че тя е нечовешка, няма никакво съмнение. Междувременно племенницата на покойния Проданов Марияна Масларова, която не бе допусната в състава на експедицията, замина в състава на комерсиална руска група и също загина под Еверест. Няколко месеца по-късно във федерацията по алпинизъм бе избрано ново ръководство, което установи с изумление, че в касите има едва стотина лева. Как точно са били похарчени около четвърт милион лева, отпуснати за експедицията от ММС, и дали към тях са били осигурени още толкова от спонсори, както бе по предварителен договор, засега не е ясно. Ако Христо Проданов разбере какво направиха за юбилея му, ще се обърне в гроба, коментира Дойчин Василев, който не бе включен в състава на експедицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във