Банкеръ Weekly

Съдби

17 МИГА КИНОМАНИЯ И ЕДИН ПРОБЛЕМ БОЯНА

Тазгодишната, 17-а поред Киномания в НДК предлага на публиката около 60 заглавия от световния филмов оборот, сред които освен такива нашумели продукции като Чикаго, Имало едно време в Мексико и руския Олигарх са включени и няколко по-стари и съвсем нови български филми. Прегледът е посветен на 40-годишнината на Киноцентър Бояна, което е повод да се обърне внимание не само на произведенията на седмото изкуство, които ще доставят удоволствие на киноманите, а и на проблемите на студио Бояна.В очакване да дойде най-сетне ред и на проектозакона за киното, спазарен във финансовата си част с бившия министър Муравей Радев и препотвърден от наследника му Милен Велчев, киноцентърът продължава да излъчва тревожни сигнали за бъдещето си. Трябва да се припомни, че в периода 1991-1997 г. от реализираните в Бояна външни продукции са постъпили приходи в размер между 500 хил. и 1-1.5 щ. долара годишно, докато към днешна дата тази сума е между 17 и 20 млн. щ. долара годишно с възможност да нарасне поне още два пъти. Това стана възможно благодарение на значително подобрените технически условия и на обновената технологична база на киноцентъра. Само през 2003 г. той привлече 25 чуждестранни продукции и екипите за реализация на 15 големи рекламни клипа, което е безспорен успех. Бедата е, че едва 15% от оборотните средства влизат в касата на студио Бояна - остатъкът се харчи от съответната продукция и от екипите. И макар прирастът да е факт, остават два сериозни проблема: бавните темпове, които правят България все по-трудноконкурентна в тази пазарна ниша, и малкият брой на българските заглавия.За сметка на това страните от Централна и Югоизточна Европа, които предлагат услуги в областта на филмопроизводството, хем се увеличават, хем се нагаждат по-бързо от нас към конюнктурните изисквания и търсенето в бранша. Основните студии - конкуренти на Бояна, са унгарската Ма филм, румънската Студия Бухтя, чешката Барандов, словашката Кошина, полските студии в Лодз, Варшава и Краков, Ядран филм в Загреб, Авала филм в Сърбия, Вардар филм в Македония. България засега печели (понякога) заради 20 до 30 на со по-ниските цени за предоставяне на техника и услуги. Но ако чуждестранната продукция е длъжна да заплати 20% ДДС, който налог по-късно не може да се възстанови, предимствата ни се стопяват. Страните, които се стремят да привлекат повече външни продукции - Канада, Ирландия и редица европейски държави, създават и данъчни облекчения, което увеличава притока на чуждестранни продукции. Не е за пренебрегване и това, че добрата законодателна база и отсъствието на криминогенна среда влияят върху избора на една или друга страна къде да прави снимки. Точно по тази причина държави като Беларус и Украйна, които изкушават клиентите с дъмпингови оферти, биват заобикаляни от чуждестранните продукции, чиито мениджъри не харесват високата степен на криминализация и силните мафиотски структури. Така се губят позиции - като не се отчита известният факт, че по-голямата част от филмите на Холивуд се реализират извън САЩ.Пример за много гъвкава и своевременна политика в тази сфера е Чехия, която само за 2001 г. е привлякла чрез кинопродукции 200 млн. щ. долара. Пример пък за активна държавна намеса за привличане на клиенти е Турция. В навечерието на ХХI век тя проведе разгъната кампания на страниците на специализирания световен печат, включително и в списание Варайъти, за представянето си като привлекателно място за снимки. Публикуваните специални страници с писмата на министъра на културата, призоваващ продуцентите да изберат за снимки Турция, който оповестява официални правителствени гаранции за продукциите, също събуди интерес сред филмовите среди. Успоредно с това се рекламират и туристическите възможности на югоизточната ни съседка, нейните забележителности от материален и нематериален характер, обичаите, кухнята й и т.н.. Като резултат над 20 продукции на канала Холмарк пристигат в Турция и похарчват стотици милиони долари тук. Интензифицират своите усилия и другите ни съседи. Румъния приватизира своите киностудии и привлече големи инвестиции за подновяване на съществуващата база. В Румъния и Унгария Кодак построи свои лаборатории. У нас същата фирма инвестира в телекино в Бояна, но вече се появява и конкуренция, а забавените приватизационни процедури на киноцентъра могат да ликвидират сегашния интерес и кинопродуцентите да се насочат в друга посока. Ако това се случи, нашите висококвалифицирани и доказали се кадри сигурно ще бъдат поканени на работа в някоя съседна страна.При това нека не забравяме, че у нас се появиха и компании, които са конкуренти на Бояна - частните Ню Имидж, УФО, италианската Нимар и други, които вече имат офиси в София и работят самостоятелно. Всичко това настойчиво напомня, че нерешените проблеми на Бояна могат с лекота да превърнат Киноцентъра от лидер в аутсайдер и с лека ръка да зачеркнат досегашния труд на неговите мениджъри, извършен в трудните години на българския сбъркан преход.Ето защо консуматорското удоволствие по време на 17-ата Киномания трябва да бъде подкрепено и с деловия поглед върху бъдещето на Бояна, която посреща своята 40-годишнина с доказани успехи, но и с неясна визия за утрешния ден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във