Банкеръ Weekly

Съдби

ХАЙКА

Ловното стопанство Лъгът е сред най-добрите в България. Разположено е на 30 км от Севлиево, където водите на река Росица са толкова чисти, че жадният може да пие направо от нея. Историята на Лъгът датира още от 50-те години, когато в района дошли множество хора, изселени от народната власт след Девети септември. Още по онези времена именно ловците били хората, които се грижели най-много за животните и ги спасявали в лютите зими. Всяка година в стопанството имало по петнайсетина сърнички, опитомени, след като мъжете с пушки ги откривали измръзнали в дълбокия сняг и ги прибирали в кошара чак до пролетта. И днес хората от стопанството възстановяват, създават и поддържат животинското богатство в шеметно красивия Севлиевски балкан. Предводителят им Иван Недков е признат за един от най-добрите ловци в България. С него ловуват и начинаещи, и професионалисти; както обикновени хора, така и бизнесмени, министри, дори президенти. В планината няма разлика в ранговете - там истинският ловец веднага се отличава от контето, инвестирало хилядарки в маскировъчно облекло, пушка, оптически мерник и други ефектни такъми.Недков е заместник-директор по ловно-стопанската дейност в Държавна дивечовъдна станция Росица, разположена на площ от 18 хиляди хектара. Здрав, жилав, малко дистанциран, той всява респект и всяка негова дума е точно на място. Именно хора като него правят програмите за развъждането на видовете, за да се запази животинският фонд в ловния рай. Последното му и най-сериозно постижение е ферма за отглеждане на благородни елени, разположена на 2600 декара. Загражденията на терена са изключително евтини - направени по африканска технология и с намибийски инструменти. По време на безброй сафарита в Африка Иван е натрупал безценен опит. Намибийската технология, освен че е евтина, не нарушава и вида на гората. Всеки може да влезе вътре и да се разходи, дори и да е на кон. Първото, което виждаме отвъд тази ограда, са следите на елени и сърни по снега. Иван обяснява, че елените са много важни и затова си влачат краката, когато ходят. На 20-тина метра от нас изкачат три сърнички, които боязливо ни оглеждат и пак се втурват навътре в гората. След четири години популацията на благородните елени ще е достатъчно голяма, за да носи вече сериозни приходи от лов. А това ще стимулира и развитието на цялата област, на селския, екологичния и ловния туризъм. Освен това, колкото и парадоксално да звучи, ловът ще спомогне за запазването на животинския фонд. Знаете ли кога изчезват най-ценните животински видове в Кения? - пита Недков. - Ами когато забраняват лова. Там не се ловува от 20 години и веднага интересът към поддържането на животинския фонд изчезва - никой не иска да го прави заради едната загриженост за природата. Ловът е най-сигурният начин един район, дори една страна да бъде богата, земите й да хранят, а животните да се множат, вместо да загиват. В Кения след забраната веднага плъзват бракониери, всички ценни екземпляри изчезват. За щастие България е далеч от подобни идеи - у нас тепърва се създават 35-36 дивечовъдни станции. Това е голяма идея, защото те могат да станат гръбнакът на много мощно ловно стопанство. В нито една друга държава в Европа няма изградена подобна база. Колкото до Лъгът, стопанството никога не се е нуждаело от реклама. Знаят ни отдавна - обяснява Иван. - Три четвърти от гостите ни са чужденци, които плащат по много по-високи тарифи. Но вече и българите се увеличават. Лошото е, добавя домакинът, че за българските ловци няма никакви изисквания и нормативи, освен покупката на ловен билет. Докато на Запад учат теория, стажуват, опознават животните, полагат изпити. Обучените ловци, където и да отидат, винаги се съобразяват с правилата, с такива хора се работи отлично. ЛОВЦИ СТРАДАТ ОТ ПРЕКАЛЕНА ЧЕСТНОСТЛовът започва от резиденцията в Лъгът - последната построена от Тодор Живков, преди да се прости с властта. Изглежда като алпийска хижа и нощувката в нея струва около 80 лева. Като имате предвид, че в цената влизат храната и ловът, излиза на сметка.В хайката, която тръгна на 6 март, с изненада бихте видели много познати имена в непознати роли. Митничар номер едно Асен Асенов, главният изпълнителен директор на ЮНИОНБАНК Емануил Манолов, шефът на Райфайзен банк Момчил Андреев, областният управител на София Росен Владимиров и още неколцина солидни бизнесмени, плюс една смела жена, образуваха тази група от приятели, вярващи си достатъчно, за да отидат заедно в гората със заредено оръжие. Нито дума за политика или бизнес. Вместо това бизнесмен от компанията разказва как купил пушка за 5000 евро и когато жена му я видяла, той виновно измънкал, че е платил 370 долара. Не те е срам! - реагирала съпругата - Сега и аз ще похарча толкова за себе си!На по чаша чай хората си показват взаимно пушките, обсъждат качествата на оптическите мерници, сравняват патроните, споделят ловни наблюдения. Барон Мюнхаузен би се засрамил от тази свръхчестна компания - от трийсет души не се намира и един, който да разкаже някоя небивалица. Дори и подложен на провокация. Вярно ли е, че веднъж като си сторил зло на мечка, тя те гони докрай и накрая те убива бавно, мъчително и дълго, като те къса парче по парче? Ловците се смеят на такъв въпрос - опасна е само мечката с малко и тя го защитава от всички живи същества, не само от хората. Иначе предпочита да избяга. А вярно ли е, че глиганите са подли и отмъстителни, и атакуват дори ранени? Отново усмивки - няма животно, което да не предпочита да оцелее, вместо да влиза в битка. Може и да атакува, но ако няма никакъв избор. Ама да те гони и да те дебне, след като го боли и кърви... Повечето от ловците са отдавнашни посетители на Лъгът. А също и добри ездачи, защото не всеки лов може да стане с джипове. Цените за лова варират в зависимост от животното, което ще се преследва. Местните дружинки, които не разполагат с много средства, дори не плащат при хайките за вълци. По-заможните обаче плащат, и то с чувството, че тези пари отиват за добра кауза - те знаят, че поддръжката на базата е изключително скъпа. Никой ловец не си брои стотинките, щом става дума за природата, в която ловува. Базово определените минимални държавни цени варират между шейсет и 25 хил. евро. Мераклии за най-големите и скъпи трофеи има много - и българи, и чужденци. ЛОВЪТ Е ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКЪПОТО ХОБИЛовът не е мода - енергично обяснява бизнесменът Сашо Найденов. - Тенисът и ските са, защото тях ги налагат известни личности. Понеже примерно Бойко Борисов размахва ракетата, всички започват да търчат по кортовете. Когато Костов се качва на ски в Банско, по пистите вече няма място да се спуснеш. Докато в гората човек може да остане насаме със себе си. Найденов разказва как веднъж на 5 метра пред пред него се изпречил сръндак, който изобщо не го бил забелязал. Не стрелях. Оставих го да си отиде. Всяко животно трябва да има шанс да избяга, а да убиваш от упор не е занимание за ловеца. В ловуването трябва да има морал! Всъщност именно в гората лъсва като на рентген какъв човек си в действителност. В тгова, че в дружинката преобладават известни финансисти и бизнесмени, няма нищо чудно. Ловът си остава едно от най-скъпите увлечения. Но далеч не е достатъчно да си добре обезпечен финансово, за да станеш истински ловец.Моят най-паметен лов всъщност продължи едва четири минути - разказва шефът на българските митници Асен Асенов. - След един напълно неуспешен ден в преследване на прасета на другата сутрин още си говорехме високо на глас, пушехме и бавно навлизахме в гората. Изведнъж на една полянка на около 120 метра от мен се появиха муфлони. Вдигнах пушката и стрелях. Те всички побягнаха. Зад гърба си вече чувах шегичките на другите ловци - до вечерта щяха да ме скъсат. И точно тогава, вече на края поляната, великолепният мъжкар, в който се бях целил, падна. За първи път имам собствена пушка, Зауер, купих я от приятел - споделя областният управител на София Росен Владимиров. - Вярно, че е втора ръка, но преди стрелях с пушка под наем, а това хич не си е работа. Според политика ловът е отговорно занимание, а не безгрижно забавление. Преди да се захване, Владимиров внимателно проверил дали да убиваш животни е грях от християнска гледна точка. Най-много обичам да ловувам за пернати, но не просто да ги гърмя - давам им равен шанс. Сладката тръпка е овладяването на тактиката, опознаването на маниерите на животното.Запален ловец и рибар е и Тони Гарушев, един от собствениците на Office One Superstore. Страстта му е споделена и от приятелката му, с която са били на две сафарита в Африка преди тази хайка в Лъгът. Нежната, русокоса Мирослава носи малко по-лека пушка от мъжете, но не им отстъпва по издържливост. А и неуспехите приема по-спокойно. Не може да ме е яд, че нищо не сме хванали. Ловът не е само улучено животно. Макар че дири раница не пълнят, както се казва, усмихва се тя. ДИРЯ РАНИЦА НЕ ПЪЛНИВсичко трийсет души, включително и авторката, тръгват след водача Иван Недков. В девет и половина сутринта е още е шест под нулата, но слънцето и няколкото чаши чай бързо сгряват. Съгледвачите на Недков из планината докладват по радиостанциите къде са засекли вълци. Събирането на информация отнема близо час. После шефът на ЮНИОНБАНК Емануил Манолов раздава лукчета (за слука) и всички се качват по колите. Преди това Недков е отсял онези джипове, за които от опит знае, че няма да се справят с терена. Начело на колоната е старата УАЗ-ка, която на няколко пъти ще трябва да тегли скъпите западни машини. Специално американските джипове си спечелват дълбото презрение на Иван - те били красиви, но подходящи само за асфалт. Японските са безпогрешни, а и руските не им отстъпват, освен в комфорта, смята Недков. Той сам не би отказал и някой Мерцедес, ако не бяха безбожно скъпи. Съвсем до гората слизаме от колите. Всички започват трескаво да зареждат оръжието, да броят мунициите. Ей, хора, свършвайте с щракането - подканя Иван - потегляме.Под лъчите на слънцето снегът блести като разпилени бисери. Потегляме в колона след водача си. Той се придвижва с малки, пестеливи стъпки, но напредва уверено. На втория час от похода започва разполагането на пусия. Пръв застава най-умореният от ходенето. Ловците се подреждат през сто метра един от друг. Иван посочва с ръка периметъра, който трябва да се наблюдава. Тъй като ловците са много, а далекобойността на оръжието им огромна, само от разположението на ловците зависи да не се изпозастрелят един друг. Някъде от първите постове се чува изстрел. Мъжът до мен вдига с надежда пушката, но около нас е гробна тишина. Чак след половин час се чуват други гърмежи - от мъжете, които от ниското трябва да подгонят вълците в наша посока. После пак идва библейски дълъг период на затишие, през което мечтите за плячка постепепно отстъпват на мисълта за една зачервена камина. Нарая при нас идват Иван, Мирослава и Тони. Видели един изостанал от глутницата вълк, който се е измъкнал под носа им. Тия са безсмъртни, бе! - възкликва Иван. - За шести път им правим хайка! Лежали ли са горе на скалата и са ни видели как приближаваме. И докато сме ги чакали отдолу, те са минали над главите ни!.По пътеката надолу към стопанството съзираме съвсем пресните следи на вълците, които са пресекли нашите дири и са си тръгнали по живо, по здраво.След завръщането в базата мнозина се опитват да влязат направо в камината. С Росен Владимиров се греем до мига, в който усещаме, че ще задимим. После цялата компания вечеря и отново всички говорят за ловни работи - всичко друго от живота е останало много километри назад. Неуспехът не огорчава никого - ловците знаят, че слуката ще дойде. Емануил Манолов и Момчил Андреев се опитват да й помогнат малко - решават да прекарат нощта на чакало. На осветената от Луната поляна обаче вместо очакваните вълци ги изненадва огромен кафяв мечок. Беше много красив, но пък студът бе страшен, в един глас се оплакват двамата на сутринта. Все пак вторият ден възмездява ловците за лошия късмет през първия. Иван Недков успява да удари един вълк, а негов колега от стопанството - втори. Е, Фортуна си остава неблагосклонна към шефа на Райфайзен, който изпуска две животни. Но накрая тържеството е за всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във