Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИЧНОСТИ, ЗА КОИТО ЩЕ СЕ ГОВОРИ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИЯ БУМКай-Уве Рике - ръководител на немската телекомуникационна компания Дойче телеком, безспорно е сред най-интересните шефове на борещите се за оцеляване европейски технологични гиганти. Той няма почти нищо общо със своя ярък и свадлив предшественик от Сони - Рон Зомер, който винаги се е чувствал аутсайдер в прочутата с политическата си обвързаност фирма. Но като син на бивш шеф на Дойче телеком Рике просто е вътрешен човек.Кай-Уве Рике наследи огромни проблеми, включително и обременяващи дългове, натрупани от времето, когато Дойче телеком бе част от местните пощенски служби - монолитно обединение с по-многочислен персонал от армията на Германия. Въпреки всичките приказки на Зомер за нов икономически ред по време на своето управление той разчиташе на старите традиции и йерархична структура и контролираше компанията чрез екип от вдъхващи страх лейтенанти. Зомер привлече Рике през 1998 г. и го назначи за шеф на бързо разрастващото се управление за мобилни услуги на конгломерата. Малко по-късно бившият главен изпълнителен директор на Дойче телеком видя в лицето на Рике потенциален наследник и през 2001 г. го направи главен оперативен директор.Рике е емблематична фигура на новото поколение европейски лидери - технократи. Основното предизвикателство пред управлението им е да поправят грешките, натрупани по време на технологичния възход, без да охлаждат съпътстващиа го ентусиазъм. След като през ноември 2002 г. пое управлението от Зомер, Рике се освободи от неговата шайка и сам назначи шефовете на четирите основни бизнес управления в борда на Доче телеком. Разхлабвайки мощната хватка на главния изпълнителен директор върху компанията с персонал от 156 хил. служители, той се надява да постави началото на културна революция в телекома. Искам нов стил на управление - каза Рике на главните си помощници на 12 декември 2002 г. по време на десетчасово съвещание в централата на Дойче телеком в Бон. - Искам да насърча открити и противоречиви дискусии, но след тях очаквам бързи решения.Рике няма много време. Компанията оповести загуби от 20.6 млрд. евро за третото тримесечие на миналата година - най-високата във фирмената история на Германия. Цената на акциите й падна с 90% от върховата си стойност през март 2000 година. А международната рейтингова агенция Мудис инвестърс сървис (Moody's Investors Service) намали на 10 януари дългосрочния кредитен рейтинг на Дойче телеком от Ваа1 на Ваа3. Редица много по-опитни ръководители от Рике отклониха предложенията да оглавят Дойче телеком най-вече заради политическата намеса в работата й - правителството на Германия все още притежава около 43% от нея. Някои инвеститори без илюзии пък смятат новия главен изпълнителен директор за част от проблемите на фирмата, защото той също е отговорен за грешките, допуснати в миналото. Но подобно на своите себеподобни от другите европейски телефонни компании и Рике работи усилено, за да разсее тези съмнения. Той смята да намали дълга на Дойче телеком от 64 на 50 млрд. евро до края на 2003 г. и да съкрати 43 400 служители до 2005 година. Рике се опитва да продаде кабелния бизнес на компанията, както и миноритарните й дялови участия в мобилни компании от Източна Европа и Азия. Четиридесет и една годишният Рике е нещо като корпоративно чудо. Той учи в Европейския бизнес институт (European Business School) и започва кариерата си в немския медиен конгломерат Бертелсман (Bertelsmann). През 1990 г., в зората на мобилния бум, постъпва на работа в Токлайн (Talkline) - бързоразвиваща се фирма за мобилни услуги и конкурент на Дойче телеком. Именно там Рике хваща окото на Зомер. Ралф Халман - анализатор в немската банка Банкгезелшафт Берлин (Bankgesellschaft Berlin), описва Кай-Уве Рике като опитен мениджър, доказал че може да обърне нещата в тогава буксуващото поделение за мобилни телефонни услуги на Дойче телеком. Преобразяването на целия телекомуникационен гигант обаче ще е доста по-сложно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във