Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОГРАМАТА НОЙ ОТКРИ ЧЕТИРИ КОРАБА

Това се казва късмет: запътени да изпратим френско-българско-румънската морска експедиция на корабът Льо Сюроа, попаднахме на завръщането на корабът Академик на българо-американската научна мисия, ръководена от проф. Петко Димитров и проф. Робърт Балард. Образно казано, двата кораба се разминаха във варненското пристанище - единият, запътил се да събира материал за предполагаемия потоп в Черно море, а другият, за да докладва резултатите от научните си открития.Както е известно, миналата година в. БАНКЕРЪ пръв съобщи, че българо-американския научен експеримент носи загадъчното и дори сензационно име Ной, което предизвика чувството за елегантен хумор на някои български учени и доказа отсъствието му. Ной е тригодишна програма и в нея са инвестирани основно над 100 хиляди щ. долара, което не включва допълнителните пари за ремонт на Академик, консумативите за миниподводницата, резервните части и т.н. Което би трябвало отново (след иманярските набези) да подскаже на държавните чиновници, че добри резултати във всяка област се получават само при солидно финансиране и добре мотивирана, спазвана и документирана програма.Второто плаване на професорите Димитров и Дуайът Коулмън (пратеник на Балард) даде наистина отлични резултати, които трябва да бъдат водещи при всеки разговор на тема културен туризъм. Открити бяха четири потънали кораба, най-старият от които подводните изследователи датират към 4-5 век, а най-съвременният - към 17 век. От набелязаните през миналата година осем обекта са изследвани пет и четири от тях доведоха до откриването на древни плавателни съдове, чийто товар ще се изважда при третата, решаваща експедиция догодина. Недостъпен е останал само корабът от 17 век, целият омотан в рибарски мрежи и следователно опасен за проникване на триместната миниподводница и нейното високотехнологично оборудване. За доказателство на находките си хората от експедицията донесоха огромна амфора, чието съдържание в момента се изследва. Но донесоха и тревожната новина за силно замърсеното морско дъно в отрязъка между Варна и нос Калиакра. Повечето от обектите, на които попаднахме - около 70% - не бяха някакви важни артефакти, а продукт на антропогенната дейност, резултат от свободното изхвърляне на отпадъци от корабите и ниската култура, която съществува не само у нас, сподели за в. БАНКЕРЪ проф. Димитров.Тридесет и осем души екипаж и учени плаваха на Академик. От тях четирима са американци, а в прибавка е и Фил Алвин, оператор на Нешанъл джиографик чанел. Заснетият от него материал ще се превърне в документален филм, който до края на годината ще бъде показан в цял свят. Нека прибавим и това, че Нешанъл джиографик сосайъти заедно с Института за морски изследвания на проф. Балард са основните финансисти на тригодишния проект.При акостирането на Академик във Варна проф. Балард изпрати поздравителна телеграма на екипажа и изказа задоволството си от добрите научни резултатите. Нека добавим, че по план миналата година бяха набелязани зоните за обследване около т.нар. стари брегове преди катаклизма. На прост език това означава - схеми и карти, нищо повече. Този път Петната вече са фиксирани, заяви проф. Димитров, и имахме възможност там да правим своите открития. Догодина върху локализираните места продължава детайлната работа, която включва и участъците на старите брегове, Тъй като темата на експедицията с кораба Льо Сюроа е аналогична, в края на август могат да се очакват допълнителни сведения и открития. Което е още един аргумент за практически неограничените възможности за културен туризъм, с каквито разполага България. Намигването ни е към онези бизнесмени, които се надпреварват да вдигат все по-високи и луксозни хотели по Черноморието, живеейки все още с остарялата представа за туризма като легло, храна и плаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във