Банкеръ Weekly

Спорт

Треньорът, който мразеше похвалите

Още не са минали и три месеца, откакто Гуус Хидинк се съгласи да помогне на Челси да спаси сезона си. За това кратко време обаче и журналистите, и привържениците на отбора успяха да забравят, че това е само временно назначение. След блестящата победа над Ливърпул в четвъртфиналите на Шампионската лига един именит английски коментатор възкликна: Ефектът Хидинк прилича на чиста алхимия! Само един човек успява да се опази от еуфорията и да напомня на останалите, че тази алхимия ще трае само до края на май и нито ден повече. Този човек е самият Хидинк.
Малко его е фраза, която холандецът често използва, за да опише себе си. Естествено, това е рядко явление и в съблекалнята на Челси, и сред съвременните футболни треньори като цяло. В края на краищата в Лондон Гуус седна в стола, топлен преди него от Големия Фил Сколари и Специалния Жозе Моуриньо. Но Хидинк никога не е искал да го наричат голям или специален. Всъщност неговото скромно его е голямата тайна на професионалните му успехи. Да познаваш в детайли футбола е важна, но сравнително неголяма част от работата на модерния треньор. Хидинк има и чисто човешките качества, които са необходими за нея - особено в толкова трънлив клуб като Челси.
Син на учителка и на герой от съпротивата срещу германската окупация, Гуус Хидинк е роден през 1946 г. във Фарсефелд, малко селце в затънтения холандски регион Ахтерхьок (буквално - Задния ъгъл). Става дума за едно от онези кротки земеделски кътчета, в които да си обикновен е най-високо цененото качество. Впрочем показателно е, че през 2002-ра, когато Хидинк изведе Южна Корея до четвъртото място на световното първенство и в рамките само на два месеца
на корейски излязоха 16 негови биографии
у дома, в Задния ъгъл, баща му го посрещна с думите: Ей, това не беше зле. Искаш ли кафе?
Израснал в семейство с още петима братя, Гуус още от дете е изкарал ускорен курс по справяне с чепати мъжки характери. Това несъмнено му е било от полза като младеж, когато, успоредно с кариерата си на полупрофесионален футболист, е бил и учител по физкултура в училище за деца с проблеми в развитието. Биографите му разказват за един паметен случай, когато едно от хлапетата се сдобило отнякъде с нож и заплашвало другарите си. Гуус с подчертано шеговит тон го убедил вместо това да излезе отвън и да се пробва да заколи гумите на собствения му автомобил.
Подобни странни преживелици, не ще и дума, са били добра подготовка за работата му с групата маниакални егоцентрици в съблекалнята на Челси. Разликата между труден клас в училище и трудна група футболни суперзвезди не е чак толкова голяма, споделя Хидинк в авторизираната си биография, отпечатана наскоро в Холандия. През цялото време знаеш: може да се сблъскаш с този, но не бива да се закачаш с онзи, защото нещата ще загрубеят.
Хидинк е на 40, когато поема първия си сериозен клуб - ПСВ Айндховен. По онова време
той е по-неизвестен от собствените си играчи
Но, за разлика от мнозинството си колеги, Гуус винаги е обичал да работи с трудни и капризни футболисти. Той разменя цигари с тях, оставя ги да нарушават по малко дисциплината, пита за мнението им. Това, изглежда, върши работа. През 1988-а малкият дотогава ПСВ спечели Купата на европейските шампиони. После Хидинк преуспя на клубно ниво в още няколко държави, а накрая се справи завидно и като национален селекционер. Четвъртото му място с Холандия на Мондиал '98 си остава най-доброто класиране на лалетата от ерата на Кройф насам; четвъртото място с Южна Корея четири години по-късно вече бе откровена сензация. Последва едно забележително представяне с Австралия през 2006 - скандално отпадане в осминафиналите от Италия при първото участие на отбора от три десетилетия. И накрая съвсем пресният полуфинал с Русия на Евро 2008 - най-силното класиране на страната от разпадането на СССР насам.
Независимо от всички тези успехи обаче егото на Гуус си остава все така малко. Той все още предпочита да изслушва внимателно другите и прехвърля встрани аплодисментите след победите. Признава, че е открил същия маниер и у сегашния си работодотел - собственика на Челси и генерален спонсор на Руската футболна федерация Роман Абрамович. Много тих човек - разказва Хидинк за шефа си. - Той не изпитва нужда да изпъква.
Чифт дънки и съвсем нормален часовник - това е Абрамович
Даже по-малко от нормален, бих казал
Действително, когато мултимилиардерът Роман веднъж посетил Хидинк в базата на ПСВ Айндховен, барманът на стадиона го почерпил един чай и си побъбрил с него, без изобщо да разбере кой е човекът с дънките от другата страна на бара.
Непресторената скромност на Хидинк го предпазва и от всекидневния креслив цирк, който заобикаля съвременните футболни величия: гръмките заглавия в таблоидите, смъртните заплахи и мълвата за това какво е споделил президентът на клуба с любовницата на резервния вратар. Гуус се справя с всичко това по съвършено прост начин: напълно го игнорира. Приятелю, зарежи тази работа, бе посъветвал навремето той своя помощник във Валенсия, притеснен от нападките на жълтата преса. Ограничавай се само до футбола, другото няма значение.
Хидинк не вярва и в мита за собствената си незаменимост. Ако зависеше от Абрамович, Гуус щеше да е начело на Челси още преди две години, след раздялата с Моуриньо. Но холандецът няма никакво желание да работи по 13 часа на ден. Чистосърдечно признава, че животът като селекционер на Русия му допада повече - да седи по цял ден в петзвездния си московски хотел, да пие любимото си капучино и да ръководи по един мач на месец. Това му оставя достатъчно време за най-големите удоволствия в живота му - голфа и добрата храна. Заради тях доскоро Хидинк любезно отклоняваше молбите на Абрамович да поеме и неговия клуб. Едва тази пролет склони, и то при изричното условие да помага само временно, докато се намери постоянен вариант (треньорът на Милан
Карло Анчелоти вече усилено учел английски
твърди пресата). При резултатите, които Гуус постигна в Лондон, нито на собственика, нито на привържениците им се иска да се разделят с холандеца. Но той е неумолим.
Ако си спокоен човек и на всичко отгоре успяваш да печелиш футболни мачове, хората по правило ще те харесват. Хидинк прекрасно разбира чисто практическата полза от това да се държи добре. Той е от много рядко срещаните мениджъри, които оставят приятни чувства у хората дори и когато загубят. Така че няма да е за чудене, ако най-голямото предизвикателство пред него в края на този сезон се окаже въпросът как да избегне по-дългосрочен договор с Челси и да се върне в спокойния си московски хотел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във