Банкеръ Weekly

Спорт

Странната афера с черното тото

Колкото и да е парадоксално, едноседмичните разяснения на полицията и разследванията в печата не само не хвърлиха повече светлина върху интригуващия скандал с черно тото у нас, но дори напротив - предизвикаха окончателното объркване на публиката. От реакцията на органите на реда стана ясно единствено, че те не са много наясно с терминологията. А сред жертвите на всеобщото сконфузване се нареди и самият президент на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, който на практика строго заклейми един бизнес,
чийто представител му е... официален спонсор
За да припомним накратко хронологията на скандала, на 15 май над 150 служители на реда - полицаи, следователи и прокурори - проведоха мащабна операция срещу букмейкъри на черно тото и незаконни залагания в ИНТЕРНЕТ (според официалното съобщение на МВР). Ведомството обяснява черно тото като определяне на коефициенти, изплащане на печалби върху резултати от футболни мачове и спортни състезания, използвайки чуждестранни букмейкърски сайтове. Натрупаните доказателства от полицаите сочат, че ставало дума за организирана престъпна група с оборот над 5 млн. лв. годишно. При обиска на 28 адреса в страната са иззети близо 380 хил. лв. (част от тях - във валута), компютри, мобилни телефони и прочие дреболии.
Въпреки несъмнения респект, който ни вдъхват акциите на МВР, БАНКЕРЪ се чувства длъжен да внесе някои пояснения. Преди всичко
терминът черно тото, който датира от големия скандал
с Чикаго Уайт Сокс в Световните бейзболни серии през 1919-а, съвсем не означава нелегални залагания. Той се използва за случаи, когато участниците в спортни състезания съзнателно уреждат резултата в тях, така че да извлекат изгода чрез залагания. В случая няма данни за подобно нещо, а намесата на двата водещи български клуба се ограничава (поне според достъпната информация) до лекаря на ЦСКА Авгеринос Афурас, задържан преди седмица, и до бившия играч от младежките формации на Левски Румен Павлов. При това двамата са заподозрени не в уговаряне на мачове, а че са били част от схема за приемане на нелегитимни залози.
Съвсем друго е значението на термина нелегален хазарт, също широко цитиран в печата след полицейската акция. При него залози се приемат от лица без съответния лиценз - в явно нарушение на закона. Тези самозвани букмейкъри сами си определят коефициентите (най-често ползвайки като база тези на легалните компании) и приемат залозите на ръка или по телефона, обикновено само от проверени клиенти. Няколко такива мрежи, макар и малки като обхват, бяха разбити в последните години. Последният подобен случай бе в Перник през 2006-а.
Ако се съди по изявленията от МВР обаче, в случая не става дума за подобно престъпление.
Заподозрените са били по-скоро посредници
събиращи залози за чуждестранни електронни букмейкъри. Организаторите на незаконните залагания, освен натрупаните печалби от незаконната дейност, са получавали проценти и от чуждестранните букмейкърски къщи по програми за партньорство, като средствата не са декларирани, пише в съобщението на пресцентъра на вътрешното министерство.
Проблемът е, че незаконна е твърде спорно определение за подобна дейност. В огромната си част опериращите в ИНТЕРНЕТ чуждестранни букмейкъри са напълно законни според законодателствата на страните, в които са регистрирани. Наистина нашият Закон за хазарта ясно казва, че Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта (чл.4). Само че той изобщо не уточнява дали залагането чрез ИНТЕРНЕТ при букмейкър с регистрация в Швеция, да речем, е дейност на територията на Република България. Подобни спорове вече от десетилетие се водят из цяла Европа и са предизвикали над петдесет съдебни дела. Най-популярното от тях си остава Случаят Гамбели - делото срещу Пиерджорджо Гамбели, предприемач, който предлагал в Италия връзки към сайта на базирания в Англия букмейкър Юробет (Eurobet). На първа инстанция италианският съд прецени, че няма нарушение на закона, понеже предлаганата от Юробет услуга е под юрисдикцията на британското законодателство. После обаче апелативният съд в Асколи постанови точно обратното. Накрая делото се озова в Европейския съд, който окончателно призна хазарта за икономическа дейност, за която е валиден основополагащият за ЕС принцип за свободно предлагане на услуги. При това положение всяко национално законодателство, което се опита да ограничи свободата на залагане, може да стане обект на искове пред Съда на европейските общности в Люксембург. Изключения се допускат само ако това ограничение не е дискриминационно (а
в българския случай това няма как да се каже
понеже държавата вече е издала лиценз на един букмейкър - Еврофутбол) или ако има социална насоченост - примерно ако монополът е даден в ръцете на държавна компания, която с приходите покрива общественозначими разходи. У нас последното важи в сферата на числовите игри, защото Българският спортен тотализатор е държавен и издържа спортните федерации; но то не е факт при залозите на спортни резултати, защото единственият легитимен играч в този сегмент е частна компания.
Излиза, че случаят на Гамбели не се отличава чак толкова от този на заподозрените организатори на черно тото в Гоце Делчев. Особено ако те са имали, както твърди МВР, партньорски програми с чуждестранни букмейкъри. А и дори да приемем, че това е безспорно нарушение на закона, изниква въпросът защо тогава полицията не приложи същия подход към самите западни букмейкъри, които отдавна са стъпили на българския пазар и открито се рекламират, включително и чрез националната телевизия. Някои от тях са рекламодатели на отбори от А група (Славия и Спартак Вн); букмейкърът Bet-at-home е официален спонсор на Българския футболен съюз. При това обстоятелство заканата на Борислав Михайлов, че заедно с прокуратурата ще работи да пресече това явление, което удря по А група, изглежда, меко казано, необяснима. Освен ако не предположим, че и Михайлов, както и останалите читатели на съобщенията от МВР, просто не е разбрал за какво точно явление става дума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във