Банкеръ Weekly

Спорт

СОФИЯ - ГОЛЯМАТА БИТКА В ШАХМАТНАТА ВОЙНА

На 12 май градинката пред Народния театър в София, привикнала от десетилетия с тълпящите се по пейките любители-шахматисти, ще посрещне играчи от съвсем друга величина. За петото издание на супертурнира М-Тел Мастърс (и първо на открито) ще пристигнат лидерът в световната ранглиста Веселин Топалов, третият Магнус Карлсен и още четирима от едва 24-мата души в света с шахматен коефициент над 2720. Средният коефициент на участниците е 2755, което дава на софийския Мастърс фантастичната ХХI категория и го прави най-силния турнир в света от години насам.
Само по себе си казаното дотук е достатъчно, за да оправдае интереса към най-престижното спортно състезание на българска земя през тази година (доколкото шахматът изобщо може да се нарече спорт). Но по всичко личи, че по значимост тазгодишното издание на М-Тел Мастърс значително ще надхвърли рамките на обикновен супертурнир. До голяма степен от него ще зависи не само интересуващото всички българи завръщане на Топалов към върха, но и самото бъдеще на шахмата като организирано, комерсиално зрелище.
Що се отнася до първата точка - пътя на Веселин Топалов към световната титла - значението на софийския турнир е предимно психологическо. Най-съществената фактическа стъпка към короната Веско направи през февруари с победата над Гата Камски в мача на претендентите. Сега двубоят с настоящия шампион Вишванатан Ананд му е гарантиран по силата на ясен договор с Международната шахматна федерация (ФИДЕ) и ще се състои идната пролет - независимо от склонността на споменатата организация да променя собствените си регламенти по два-три пъти годишно.
В този смисъл Мастърс няма пряко отношение към шампионските амбиции на Веско. Но този турнир трябва да възвърне спокойствието и добрата форма на българския гросмайстор. Самият Топалов недвусмислено призна, че победата му над Камски, изразителна като резултат (4.5:2.5), никак не му се е сторила убедителна като игра. Гата игра не по-зле от мен, само че мислеше по-дълго, коментира Топалов и сам посочи доста слабости в партиите си. Сега, когато напрежението вече го няма, той ще може да се погрижи и за красотата в играта си. А също и за първото място в световната ранглиста. В момента то е негово с резултат, какъвто в цялата история на шахмата е постигал единствено Гари Каспаров. Но поради особеностите на системата Ело за Топалов е много по-трудно да запазва позицията си, отколкото за младия Магнус Карлсен, да речем, да я атакува. Затова и доброто представяне в София, където Веско бе победител в три от предишните четири издания, ще е от огромно значение.
В същото време петият софийски турнир ще е и ключова битка във войната, който българският мениджър Силвио Данаилов и съмишлениците му водят срещу ФИДЕ и установения ред в шахмата. Ако Мастърс има комерсиален успех (прогнозите са партиите да се гледат от поне един милион души онлайн), това ще е много сериозен коз за Големия шлем - въплътената мечта на Данаилов за поредица свързани помежду си супертурнири, които в края на всяка година да излъчват един краен победител. Идеята очевидно силно стресна шефовете на ФИДЕ (според мнозина евентуалното налагане на Големия шлем на практика ще обезсмисли присъжданата от федерацията световна титла) и централата набързо скалъпи своя отговор - сериите Гран при. Примамката на ФИДЕ е, че двамата победители в тях ще попадат сред осемте участници в турнира на претендентите за титлата. Но президентът й Кирсан Илюмжинов така и не успя да осигури по-съществени изкушения за участниците. Докато Големият шлем обединява най-авторитетните турнири по цял свят (София, Линарес, Вайк-ан-Зее, Нанкин и Билбао), Гран При на практика съществува само на територията на бившия СССР (Баку, Сочи, Елиста, Налчик). В току-що приключилия етап в Налчик наградата за победителя бе 30 хил. евро - едва една трета от обичайното в турнирите от Шлема. При това Илюмжинов, ако се вярва на московския печат, има сериозни затруднения да осигури спонсори и е вадил пари от собствения си джоб, за да спаси състезанията. Докато петте супертурнира от Шлема имат гарантирана дългосрочна подкрепа (в софийския случай тя е от М-Тел, утвърдилата се като меценат номер 1 в българския спорт Корпоративна търговска банка, застрахователната компания Булстрад живот, АЕЦ Козлодуй АД, Спектрум Нет и Риск Електроникс).
При това положение едва ли е изненада, че мнозинството водещи гросмайстори предпочитат отрочето на Данаилов пред проекта на президента на ФИДЕ. Изключението са гросмайсторите от Русия, които заради конфликта между българския мениджър и своята собствена шахматна федерация (РФШ) вече трета година са лишени от покана за София. Според запознати ръководството на РФШ било спуснало неофициална, но ясна възбрана върху М-Тел Мастърс. Както стана дума в началото, от това българският супертурнир не е загубил нищо.

ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ
Веригата за Големия шлем е създадена официално в началото на 2008 година. Турнирите се провеждат под егидата на Шахматната асоциация на Големия шлем (Grand Slam Chess Association). Неин президент е кметът на Линарес и организатор на едноименния супертурнир Хуан Фернандес, Силвио Данаилов е изпълнителен директор, представителят на турнира във Вайк-ан-Зее Йеройн ван ден Берг е говорител, Андони Мадайега (Билбао) е главен секретар. Пази се място и за представител на супертурнира в Нанкин.
През 2009-а официално утвърдените турнири от шлема, освен приключилия Ленарес, са М-Тел Мастърс (12-23 май), Големият финал в Билбао (2-15 септември), Пърл спринг в Нанкин (27 септември - 9 октомври) и Корус Вайк-ан-Зее (15-31 януари 2010 г.). Финансови затрудения отложиха с 1 година включването на турнира в Сан Луис (Аржентина), а в момента асоциацията обсъжда оферта за шести турнир в Лондон.
Наградният фонд в турнирите е средно около 250-300 хил. евро (по около 80 хил. евро за победителите). Победителят във финала в Билбао получава 150 хил. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във