Банкеръ Weekly

Спорт

КРАЯТ НА УЕФА Е НАЧАЛО НА ЕРАТА ШАХТЬОР

Когато в сряда вечер в Истанбул капитанът на Шахтьор (Донецк) Дарио Сърна вдигна Купата на УЕФА, това бе исторически момент по няколко причини. Първо, това бе последното присъждане на трофея, преди от това лято турнирът да бъде преименуван на Лига Европа. Второ, за пръв път от разпадането на СССР украински отбор взе европейски трофей. И трето, тази победа беляза успешния край на десетилетната борба на Шахтьор да измести хегемона Динамо (Киев) като най-силния отбор в страната.
Благодарение на патронажа на компартията Динамо винаги е бил господстващият отбор в Украйна (а, в дълги епохи, и в СССР като цяло). В онези дни футболът у нас беше като пирамида, с Динамо на върха, разказва бившият играч и треньор на отбора Йозеф Сабо. Патрон на клуба бе самият Владимир Шчербицкий -
първи секретар на Украинската комунистическа партия
и фактически ръководител на републиката. Шчербицкий бе голям почитател на футбола и ако се появеше добър играч в Шахтьор или Днепър, той само вдигаше телефона - и този играч се оказваше в Динамо. Без всякакви приказки за компенсации и трансферни суми, спомня си Сабо.
Положението не се промени и след независимостта. Наистина Таврия (Симферопол) успя някак да се промъкне и да спечели първата титла в обособения украински шампионат, но след това Динамо спечели девет поред. Киевският отбор винаги имаше най-добрите играчи и най-големия финансов ресурс - тъй като щедрите данъчни облекчения за партньорите му привличаха щедри спонсори. В края на сезон 1993-1994-а, след като бе притиснат здравата от Днепър в борбата за титлата, Динамо си отмъсти, като купи четиримата най-ярки играчи на конкурента си.
Освен това киевчани беряха богатите плодове от детско-юношеската си академия, финансирана и всячески подпомагана от държавата. Тя даде едно последно блестящо поколение през 90-те, водено от Андрей Шевченко, Олег Лужни, Сергей Ребров и Владислав Вашчук. С този материал митичният треньор Валери Лобановски сглоби третия си голям отбор и го изведе до полуфинал в Шампионската лига през 1999-а (в един момент от този полуфинал Динамо дори водеше 3:1 срещу Байерн в Мюнхен, но накрая допусна изравняване).
Междувременно обаче в Шахтьор вече се наливаха основите на бъдещото могъщество. Клубът понесе тежък удар през 1996-а, когато
президентът Александър Брагин бе убит в бомбен атентат
на самия стадион. Наследи го дясната му ръка Ринат Ахметов - избегнал бомбата само защото автомобилът му попаднал в задръстване. Ахметов се зае с мащабни инвестиции - не само в играчи, но и в свръхмодерен тренировъчен комплекс с луксозен хотел, езерца за риболов и прочие екстри, които да примамят световните звезди да дойдат в този иначе не твърде привлекателен миньорски град.
Разбира се, самият Ахметов няма нищо против миньорското минало на Шахтьор - собственото му милиардно богатство идва най-вече от тази индустрия.
Както повечето подобни индустриални зони в Европа, и Донбас си има своя ясно изразена регионална гордост, а Шахтьор е един от основните й символи. Още по съветско време клубът се радваше на най-добрата посещаемост, и до ден-днешен привлича повече зрители от Динамо. Хората тук работят много за хляба си и имат нужда от своя отбор - казва румънският треньор Мирча Луческу. -
Шахтьор има социална роля, далеч надхвърляща
рамките на спорта. В потвърждение на това новият стадион на клуба, който трябва да бъде готов за старта на идния сезон, ще включва и огромен парк за отдих, достъпен за всички жители на Донецк.
Успоредно с нарастващите инвестиции през 90-те Шахтьор започна да привлича и вниманието на надменния Динамо. Вицепрезидентът на киевчани Сергей Полховски сравни тима от Донецк с амбициозния младеж Растиняк от балзаковия роман Дядо Горио. Когато чу това, колегата му от Шахтьор Марк Левицки спокойно отвърна: Нека те си четат Балзак. Ние ще се съсредоточим върху футбола.
Така и стана. Докато Шахтьор вървеше нагоре, Динамо се сриваше. След онова паметно отпадане от Байерн Шевченко и останалите звезди напуснаха. А без секналата държавна помощ, както се оказа, школата на клуба вече не раждаше чак такива таланти. За да запълни празнината, Динамо, по подобие на толкова други източноевропейски клубове, заложи на чужденци. Но пък се оказа, че те никак не са склонни доброволно да се подлагат на строгите изисквания на Лобановски. А дори и местните таланти, възползвайки се от новополучената свобода да пътуват, започнаха все по-неохотно да се подчиняват на авторитарния си треньор. Той се измъчваше много от това - спомня си Полховски. - Преди една дума и дори един поглед бяха достатъчни, за да наложи Лобановски авторитета си. Може би това бе типично за комунистическата система. Но вършеше работа. А сега играчите изведнъж се превърнаха в звезди и вече не искаха да поставят отбора на първо място.
Лобановски не доживя да види как Шахтьор прекъсва хегемонията
на неговото Динамо и става шампион - то се случи месец след като знаменитият треньор получи фаталния удар в Запорожие. На скамейката в Киев го наследи ученикът му Алексей Михайличенко, който осигури още две титли. Но после чувството за непобедимост на Динамо изчезна безвъзвратно и Шахтьор стана шампион в три от последните четири години.
Гигантът от Киев падна в собствения си капан покрай непрекъснатите опити да повтори успеха със старите методи. Михайличенко бе уволнен през 2004-а (след едно домакинско поражение от Шахтьор), след което на поста се изредиха куп други бивши възпитаници на Лобановски - Сабо, Леонид Буряк, Анатолий Демяненко, Олег Лужни. Всички те се оказаха неспособни да реформират отбора - и нищо чудно, щом, както призна Сабо, непрекъснато са се питали: А тук как ли щеше да постъпи Валерий Василиевич? Тази задънена улица бе напусната едва миналата година, когато ръководство нае московчанина Юрий Сьомин - човек без всякаква връзка с Динамо или с Лобановски. Сега, под водачеството на Сьомин, киевчани са първи с 12 точки аванс пред Шахтьор.
Но класирането в украинската лига далеч не утешава киевската публика. Откакто Сьомин дойде, техният отбор не е побеждавал врага от Донецк нито веднъж - загуби в първенството и във финала за националната купа, равенства за Суперкупата и Купата на ОНД, и накрая отпадането в полуфинала за Купата на УЕФА. Няма нужда да доказваме, че сме най-добрият отбор в Украйна. Вече сме го доказали в първенството, твърди президентът на Динамо Суркис. Но на привържениците на Шахтьор, докато се готвят да посрещнат любимците си с европейската купа - мечта за Динамо от 1985-а насам - подобни приказки изобщо не им влияят.

РЕЦЕПТАТА - ЧУЖДЕНЦИ И МНОГО ПАРИ
Успехът на Шахтьор, чакан търпеливо от собственика Ринат Ахметов почти десетилетие, може да послужи за пример и на някои български футболни президенти - той дойде благодарение на твърдата решимост на Ахметов да залага на чуждестранни специалисти и да ги подкрепя безусловно срещу всички атаки от местните играчи и дейци. Настоящият треньор на тима Мирча Луческу е прекрасна илюстрация за тази политика - той е на поста от пет години, като оцеля при всички разочарования, а осмелилите се да оспорят властта му тартори в отбора бяха набързо разкарани от президента.
Другата концепция, от която Ахметов никога не отстъпи, е да инвестира големи суми в качествени играчи от водещите световни първенства. Основата на сегашния отбор бе поставена по-миналото лято, когато собственикът на Шахтьор (214-ият най-богат човек в света според Форбс) плати над 45 млн. евро за нови попълнения. Деветнадесетте милиона за мексиканеца Нери Кастильо се оказаха недотам точно попадение, но пък двамата бразилци напълно оправда цената си - 12 млн. за Вилиан от Коринтианс и 9 млн. за Илзиньо от Сау Паулу. Ахметов направи същински удар и с откупуването на младия нападател на Харков Александър Гладки - за едва 3 млн. евро. Сега цената му е три пъти по-голяма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във