Банкеръ Weekly

Спорт

КОЛКО СТРУВА УДОВОЛСТВИЕТО А ГРУПА

Беше време, когато влизането в А група предизвикваше търкания и дългогодишни вражди между окръжните комитети на партията. В ранните години на прехода заради тази кауза се стигаше до атентати, компромати и уредени мачове като за Гинес, примерно прословутите победи на Спартак над Лесичери с 18:0 и 15:0. Какъв контраст с изиграния тази седмица плейоф за влизане в елита, в който и двата участващи клуба не бяха съвсем убедени, че искат да победят.
Разбира се, самите играчи на Нафтекс и Спортист (Своге) искаха да се победят взаимно - от обикновена и съвсем обяснима заинтересованост за кариерите си. Но техните работодатели далеч не демонстрираха ентусиазъм от перспективата да вкарат отборите си в най-престижната дивизия на българския футбол. В крайна сметка при дузпите се случи най-очакваното -
надделя отборът, за когото А група бе по-малко страшна
Ако Нафтекс бе спечелил плейофа, собственикът му Митко Събев щеше да се озове в сложна ситуация, тъй като държи и 50 на сто от капитала на друг елитен клуб Черноморец (а дори и твърде гъвкавите понякога критерии на БФС няма как да подминат подобен конфликт на интереси). Вместо това вторият бургаски отбор, създаден като фактор от Христо Порточанов през 90-те с парите на държавния тогава нефтохим, сега най-вероятно ще бъде пратен при аматьорите и превърнат в помощно звено към школата на Черноморец. Основните му активи - стадионът и детско-юношеската школа - вече минаха под шапката на по-стария градски съперник. А лицензът на Нафтекс най-вероятно ще бъде отстъпен на друг приближен отбор - играещия в трета дивизия Поморие.
Пред шефовете на победителя Спортист (Своге) не стоят подобни усложнения и единственото притеснение от влизането в елита е чисто финансово - но затова пък то е достатъчно сериозно. През тази година бюджетът на клуба като член на Западната Б група бе малко над четвърт милион лева, но за относително успешен сезон в горната дивизия ще трябват около три пъти повече. Алтернативата е Своге да си пробва силите със сегашния бюджет, но това почти сигурно ще означава жалко кретане в дъното на таблицата по подобие на други недозрели за елита новаци като Раковски или любимия на всички Черноморец Бургас София на Ивайло Дражев.
До момента издръжката на Спортист се поделяше между общината и строителя на 9 водноелектрически централи в региона Петровила България. Компанията е управлявана от строителния инженер Пламен Дилков, а капиталът й е разпределен между три италиански и едно люксембургско дружество. Според техническия директор Христо Димитров клубът получава известна помощ от още два източника - собствениците на столичното заведение Син Сини и превозвача Юнион Ивкони. За евентуалното увеличаване на бюджета обаче ще трябва да се разчита на нови спонсори, признава Димитров. Засега той отхвърля слуховете за интерес към акциите от страна на Нова българска медийна група на Ирена Кръстева. Тези спекулации се подхранват
от връзката по линия на ДПС между президента
на Спортист Емил Иванов - управител на София-област, назначен от квотата на движението - и сина на Кръстева Делян Пеевски, заместник-министър на бедствията и авариите от същата партия.
Доста въпросителни около финансирането и собствеността възникват и около другите нови членове на А група - победителите в двата потока на долната дивизия Берое и Монтана.
За Берое, който под ръководството на Илиян Илиев не срещна особена съпротива в Източната Б група, е публична тайна, че се издържа със средства на енергийния магнат Христо Ковачки. Самият Ковачки още миналата година призна публично, че ще помага за връщането на клуба в елита и че не е безпристрастен към Берое. Негов представител в управата на клуба е бившият кмет на столичния район Сердика и член на Изпълкома на БФС генерал-майор Йордан Димитров.
Единственият проблем е, че Ковачки е собственик и генерален спонсор и на друг член на А група - пернишкия Миньор. Според ген. Димитров обаче нямало проблем, независимо че един и същи човек издържа два клуба. В Берое Ковачки не е директен собственик - акциите са разпределени между местния бизнесмен Митко Динев и общината (27%). Самият Димитров, земляк на Ковачки от самоковския край (роден в Говедарци), има богат опит във футболните дела - освен в БФС той е бил в ръководствата на Локомотив (Пловдив) по времето на убития президент Николай Попов, и на Рилски спортист при Юри Галев.
В мъгла тънат и финансовите източници на победителя в Западната Б група Монтана. Клубът все още е регистриран като сдружение с нестопанска цел, а не като акционерно дружество.
Реалният му шеф е кметът на града Златко Живков
който кара третия си мандат на поста (първия - като кандидат на ОДС, следващите два - като независим). Неотдавна бившият гимназиален директор Живков бе посочен от лидера на РЗС Яне Янев като един от десетимата най-корумпирани кметове-феодали в България. Живков обеща след парламентарните избори да го съди за клевета. Според градоначалника футболният клуб се издържа изцяло от рекламни договори, макар че готовите да помагат фирми в Монтана не били достатъчно. Преди две години там като генерален спонсор дойде бившият президент на Марек и собственик на търговската верига Зора Стефан Милушев. Запознати твърдят обаче, че в момента той е само обикновен рекламодател със скромен принос към бюджета.
За сметка на това обаче общината инвестира много сериозно в ремонти и поддръжка на спортната база - средно по половин милион лева годишно, подчертава Златко Живков. Преди година заради постиженията в тази област той бе награден от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. Все още няма индикации обаче откъде ще се намерят средства за евентуалното увеличаване на бюджета на клуба за участието в еита. Мълвата сочи бившия национален селекционер Пламен Марков като нов треньор на Монтана на мястото на осигурилия промоцията Иван Маринов. Но и този въпрос вероятно ще се изясни чак след месец, когато отборите започват подготовката си за новия сезон - вече като членове на А група.

Facebook logo
Бъдете с нас и във