Банкеръ Weekly

Спорт

ЮНАЙТЕД СЕ ПРЕДАДЕ ПРЕД ТРАДИЦИЯТА

Манчестър Юнайтед отиде в Рим с надеждата да пише история - а вместо това се предаде пред нея. Англичаните не успяха да защитят трофея си, точно както се случи и с всички останали негови носители, откакто съществува Шампионската лига. И може би така и трябваше да стане.
В края на краищата редно бе Юнайтед да плати някога за късмета, който често го е следвал в най-престижния турнир. Червените дяволи досега бяха спечелили и трите си участия във финал. При това -
с неизменната благосклонна усмивка на Фортуна
Нека си припомним победата над Бенфика през 1968-а - победа несъмнено достойна, но дошла едва в продълженията. През 1999-а Байерн бе само на минута от успеха, който напълно заслужаваше, когато британците направиха онзи прословут обрат. И накрая да споменем миналата година, когато Юнайтед взе купата, само защото капитанът на Челси Джон Тери изпусна дузпа.
Разбира се, сега в тима от Манчестър вероятно са смятали, че са елиминирали всеки елемент на случайност - в края на краищата те дойдоха в Рим със серия от 25 мача без поражение в Шампионската лига. Но тя вече приключи, а загубите в подобни ключови мачове имат всевъзможни последствия. Едно от тях ще е вероятното напускане на Кристияно Роналдо.
Разбира се, сегашният работодател на португалеца е в несравнимо по-добро състояние от Реал (Мадрид), който напира да го купи. Но един играч с подобно его със сигурност би се изкушил от мисълта, че може
да бъде дългоочакваният месия на Сантяго Бернабеу
Колкото до победителите, те по традиция получават привилегията да се къпят в чувството на непобедимост. В крайна сметка действително е трудно да си представим как Барселона би загубила този финал - особено след зрелищния начин, по който преди това завоюва шампионската титла в Испания и националната купа.
Победата на Барса, която на всичкото отгоре бе без ключови играчи във финала, е като цяло голям успех за испанския шампионат. Докато привържениците на английската Висша лига ще трябва поне известно време тактично да помълчат на въпроса кое е най-силното първенство в света. А испанците имат и още един коз в ръкава - ако Флорентино Перес при завръщането си като президент на Реал действително извади парите, които обеща предизборно.
Подобна инвестиция със сигурност ще се отрази на баланса на силите - независимо дали ще осигури преминаването на Кристияно Роналдо в Мадрид. От друга страна, бюджетът на самия Юнайтед би се почувствал отлично от колосалната финансова инжекция, която би донесла продажбата на португалеца. Друг е въпросът дали Алекс Фъргюсън ще е склонен да разтури добре балансирания си състав - факт, който не може да бъде накърнен от едно изпуснато отличие, дори и то да е най-ценното.
Няма съмнение, че дори и за най-могъщите клубове е трудно да господстват за дълго в Шампионската лига. Вярно, че съвсем ограничен кръг от отбори може да си мечтае за трофея; но този ограничен кръг е достатъчен, за да осигури ожесточена конкуренция във финалните етапи.
Милан например може и да унижи Барселона през 1994-а (4:0), но загуби финала в предишната и в следващата година. Всъщност това се бе превърнало в нещо като традиция. Аякс детронира Милан с гол на Патрик Клуйверт, само за да бъде повален на свой ред от Ювентус следващата година; Ювентус пък отстъпи на Борусия през 1997-а. Така че, колкото и да се оплакваме от предсказуемостта в груповата фаза на турнира, не можем да отречем, че след това лигата се превръща в непредсказуема битка на живот и смърт.
Има и друго -
славата сякаш прави шампионите по-уязвими
Успехът твърде често е следван от немощ. Колкото и упорито да го отричат, има много футболисти, които просто не могат да преодолеят мисълта, че са постигнали върха в кариерата си, изпълнили са голямата си мисия. Те никога няма да са толкова старателни и толкова гладни за успех, колкото са били преди това. Което на свой ред ги прави удобна жертва на следващата вълна амбициозни новаци. Юнайтед е подходящ пример - след триумфа през 1999-а се заредиха провали в Европа. В съвсем близкото все още минало, през 2005-а, тимът остана последен в предварителната си група, изпреварен от Виляреал, Бенфика и Лил.
Естествено, малко вероятно е това да се случи повторно. Сегашният, модерен Юнайтед е твърде добре развит като отбор, за да го допусне. Има алтернативи за всички постове, и то гладни алтернативи, като бразилския бек Рафаел или като Бен Фостър, който е амбициран да наследи Едвин ван дер Сар по-рано, отколкото планира холандският вратар. Така че Фъргюсън няма защо да се тревожи, че отборът му е остарял или загубил живеца си.
Водещите му играчи, като Уейн Рууни и Димитър Бербатов, са в златната си възраст и несъмнено ще са решени на всичко, за да заличат спомена от Рим през следващия сезон. Това е утехата за Юнайтед. Купата на европейските шампиони вече не е тяхна, но колективът ще стане още по-сплотен в стремежа да си я възвърне.
Погледнато в по-широка перспектива, всъщност е прекрасно, че трофеят продължава да циркулира. Разбира се, щеше да е хубаво и по-малките нации да можеха да посегнат към него. Но и така е добре - шепата богоизбрани отбори поне са непрекъснато нащрек един от друг. И отсега е ясно едно - Барселона ще трябва да извърви колосален път, ако иска да наруши тази традиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във