Банкеръ Weekly

Спорт

ИГРАЧИТЕ СТАНАХА КАПРИЗНИ ЕГОИСТИ

Двайсет и шест години минаха от първия голям европейски успех на Алекс Фъргюсън - Купата на носителите на купи, спечелена с шотландския Абърдийн. В навечерието на полуфинала в Шампионската лига с Арсенал мениджърът на Манчестър Юнайтед даде интервю за изданието на УЕФА The Technician. Въпросите му зададе бившият селекционер на Шотландия Анди Роксбърг.

Мина четвърт век от първия ви европейски трофей. Промениха ли се за това време условията, необходими за успеха?
- Определено се промениха, що се отнася до подготовката, особено в областта на спортната наука. Медицинската информация, храненето и физическата подготовка на футболистите се изкачиха на съвсем друго равнище. Непроменено си остава моето лично изискване играчите да тренират с максимум усилия, винаги да целят 100 процента качество. Никога не съм променял този подход, защото съм убеден, че това, което правим на тренировъчното игрище, после се пренася директно и в мачовете. Никога не съм допускал мързеливи тренировки.
Обичахте да казвате, че тренировката е начинът един футболист да се прояви като професионалист.
- Така е. Играчите, които не се посвещават напълно при тренировките, имат негативно влияние върху останалите, може да се стигне дори до раздори - и тогава вече ти не си част от футболен клуб, а от нещо съвсем друго. Винаги съм се старал .- и в Абърдийн, и в Манчестър Юнайтед - да има страхотен колективен дух. Е, няма как да да го постигнеш напълно, разбира се. А днес, когато играчите стават все по-капризни и егоистични, той е още по-мъчно постижим. Преди двайсетина години футболистите още имаха чувство за отговорност.
От чисто тактическа гледна точка какви са най-съществените промени, които видяхте в Шампионската лига в последните години?
- Скоростта на играта е несъмнено по-висока днес. Самите треньорски умения станаха по-задълбочени, чрез спортната наука и технологиите сега можеш да изучиш противника си много по-добре. Получавам данни за скоростта на бягане и други статистики за всеки футболист, срещу когото играем. Това е феноменално полезно за всеки треньор. Но това, което никога не се променя, е надеждата да откриеш своя Кристияно Роналдо или своя Лео Меси - изпълнители, които сами могат да променят хода на играта. Иначе най-голямата промяна е променената скорост в преходната фаза. Контраатаките се промениха коренно и вече нямат нищо общо с италианския стил от 60-те, когато можеше да пратиш далеч напред топката на самотния нападател и да го оставиш един срещу един със защитника върху огромно празно пространство. Днес футболистите сноват мълниеносно от средната линия в атака и в защита, което значи, че в контраатаките участват петима, дори шестима.
Кой мач смятате за своя най-добър в Европа?
- Без всякакво съмнение онова 7:1 срещу Рома на Олд Трафорд през 2007-а. То и досега е рекорд за четвъртфиналната фаза. Тогава излязохме на терена срещу един от най-добрите италиански отбори, който ни беше победил 2:1 в първия мач. Но представянето ни през първото полувреме бе направо извънземно. Шокирахме ги с нашите скоростни комбинации с едно докосване. Някои от головете ни бяха просто брилянтни. Иначе винаги ще помня и равенството 3:3 срещу Барселона. Онзи мач можеше да завърши и 20:20, толкова яростно атакуваха и двата отбора.
Кои са най-добрите и най-лошите аспекти на участието в европейските турнири?
- Най-добрият без колебание е възможността да си на една сцена с най-великите треньори - като Марчело Липи, Отмар Хицфелд, Карло Анчелоти. Странно, но така и не ми се случи да играя срещу Фабио Капело. Помня един мач в Торино срещу Ювентус, когато Липи седеше на отсрещната пейка - с кожено палто, пушещ пура, спокоен и невъзмутим, докато на отсамната аз изглеждаш като работник в анцуг, подгизнал от дъжда. Да си изпробваш силите срещу такива хора и на най-прочутите стадиони е просто чудесно.
Кои футболисти, играли срещу вашия отбор в Шампионската лига, са ви впечатлили най-много?
Ако говорим за сегашното поколение, Лео Меси, а също и Кака, макар той досега да не ми е вземал дъха с играта си. Зинедин Зидан бе блестящ. Но, без всякакво съмнение, моят фаворит си остава Паоло Малдини - той имаше страхотно присъствие, състезателен дух, атлетичност, и макар да не беше най-съвършеният техник в света, той оказваше огромно влияние върху всяка формация на Милан, в която е играл. А той игра в много.

Facebook logo
Бъдете с нас и във