Банкеръ Weekly

Спорт

Футболистите, които станаха политици

Ромарио и Бебето като депутати
S 250 077b6833 3a6a 4609 90b5 24ecd44840b2
S 250 f4eb7401 d665 4914 aa24 5d21f836b0cf

Футболните звезди понякога имат амбиция да се докажат и в други сфери, след като приключи активната им кариера на терена. Свикнали на голямо внимание от страна на публиката, някои от тях смело се впускат и в политиката. Кандидати за президенти, сенатори, депутати, министри, кметове... Футболно-политическото разнообразие е голямо. Едни се провалят зрелищно, други постигат сериозни успехи в новото си амплоа.

Ромарио

Съвсем логично Бразилия е страната, където най-често футболните величия стават политици. Световният шампион от 1994-а Ромарио в момента е депутат от социалистическата партия на страната. През 2010-а той се кандидатира в щата Рио де Жанейро и спечели 150 000 гласа, което го нареди шести сред 70-те кандидати. През 2014-а го избраха във федералния сенат с 63.4%, което в абсолютни числа означаваше, че рекордните 4.5 милиона избиратели са гласували за него. В Бразилия съвсем не на шега очакват Ромарио да се кандидатира и за президент. Следващите избори са след две години.

Неговият съотборник от бразилския национален отбор през 1994-а Бебето също е депутат, но от друга политическа сила - лявоцентристката Демократична партия на труда.  На последното гласуване той също получи огромна подкрепа от избирателите - над 2 милиона гласа. Въобще в тази държава бившите футболни звезди са много обичани от народа и партиите често ги използват. Един от най-великите бразилски футболисти - Зико, в началото на 90-те години бе назначен за министър на спорта, но се задържа само 13 месеца. На същия пост за кратко се изявяваше и "кралят на футбола"- Пеле.

Хакан Шукур

Легендата на турския футбол, извел страната до четвърто място в света през 2002 г., влезе в политиката през 2011-а, когато беше избран на парламентарните избори за депутат от Истанбул на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Името му дори бе спрягано за министър на спорта. Шукур често можеше да бъде видян редом с Реджеп Ердоган, тогава премиер, но типично по балкански внезапно ситуацията се промени на 180 градуса. Футболистът се оттегли от тази партия през декември 2013-а, а преди няколко месеца турските власти издадоха заповед за ареста му заради предполагаемо негово участие в неуспешния преврат на 15 юли. Той е подозиран, че е членувал във Фетхулахистката организация (FETÖ), сочена от турското правителство за организатор на пуча. Шукур, който е известен поддръжник на духовника Фетхулах Гюлен, замина преди година заедно със семейството си да живее в САЩ. Сега Турция издирва доскорошния си национален герой с червена бюлетина.

Джордж Уеа

Либериецът е смятан за един от най-големите африкански играчи в историята. В продължение на няколко години бе Посланик на добра воля към УНИЦЕФ. През 2005-а се кандидатира за президент, а през 2011-а се пробва за вицепрезидент.  След първоначалния неуспех Уеа завърши магистратура по политология в университета Деврий (САЩ). Днес той е най-популярният политик в родината си. През декември миналата година спечели място в Конгреса в пряка конкуренция със сина на президента Сърлиф, като го победи смазващо със 78 на 22 процента. Логично догодина Уеа отново ще се пробва в президентската надпревара.

Джани Ривера

Великият играч на "Милан" от 60-те и 70-те години, наричан Златното момче на Италия, днес е известен политик. След няколко години в администрацията на клуба през 1987-а Ривера стана депутат от лявоцентристката коалиция. Изкара четири мандата, а в правителството на Романо Проди дори бе главен секретар на министерството на отбраната. През 2005-а бе избран за евродепутат и изкара един мандат в Брюксел.

Марк Вилмотс

Селекционерът на белгийския национален отбор до неотдавна имаше дълга и успешна кариера като футболист. Преди да стане треньор обаче, бе активист на Реформаторското движение в страната си. Вилмотс се насочи към политиката, след като прекрати кариерата си през 2003-а. Попадна в белгийския Сенат, където задачата му бе да работи за развитието на спортни проекти. През 2005-а напусна заради редовно получаваните сериозни критики от останалите сенатори.

Лилиан Тюрам

Световният шампион от 1998-а е сред най-успелите футболисти в политиката. Тюрам е носител на Ордена на почетния легион, който се връчва за изключителни военни или граждански заслуги към Франция. Рекордьорът по участия с екипа на френския национален отбор се превърна в сериозен фактор с каузи, свързани с расизма, социалната несправедливост, еднополовите бракове и дори независимостта на Каталуния. Бившият бранител е отявлен критик на бившия президент Никола Саркози, който нарече цветнокожите инициатори на безредиците в Париж преди няколко години "измет".

Сол Кембъл

Железният бранител се включи през миналата година във вътрешните избори на Консервативната партия за кмет на Лондон, но така и не успя да се пребори за номинацията на торите. Някогашният национал на Англия е с активна гражданска позиция, защото като играч често ставаше обект на расистки нападки. Преди парламентарните избори чернокожият Кембъл боядиса в бяло лицето си и се обърна към хората от малцинствата да гласуват, за да може политиците да им обърнат повече внимание.

Роман Павлюченко

В Русия също често използват спортистите в политическите изяви. Националът Роман Павлюченко спечели 63% на местните избори в Ставропол през 2007-а като член на партията на Владимир Путин "Единна Русия", но след като беше привлечен от "Тотнъм", заряза политиката. Друга доскорошна звезда на руския футбол Андрей Аршавин също бе кандидат за общински съветник от партията на Путин, но в последния момент се оттегли.

Андрий Шевченко

Звездата на украинския футбол отдавна е в политиката. Още през 2004-а демонстрира подкрепа за социалдемократическата партия и за кандидатурата на Виктор Янукович за президент. След края на кариерата си през 2012-а Шевченко се присъедини към формацията "Украйна - Напред!" и дори бе на второ място в листата за парламентарните избори, но партията получи едва 1.58% от гласовете.

Йордан Лечков е най-силно изявеният футболно-политически човек в България. Звездата от Световното в САЩ през 1994-а беше цели два мандата кмет на Сливен. В края на втория срещу него бяха заведени дела за злоупотреби, но в крайно сметка сегашният вицепрезидент на футболния съюз бе оправдан. Легендата на българския футбол Христо Стоичков често бе използван в кампаниите на различни партии, но така и не успя да навлезе трайно в политиката. Последният футболен човек, пробвал се в това поприще, бе Пламен Марков, който бе кандидат за народен представител през 2014-а, издигнат от партията на Татяна Дончева "Движение 21".

Четете още

Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Банкеръ Daily

Иван Искров и Спас Русев в обща схема за милиони

Бившият гуверньор на БНБ Иван Искров е пропуснал осем пъти по-големи плащания към фирма на бизнесменът Спас Русев, който неотдавна стана собственик на "Виваком" и... Още »
Банкеръ Weekly

Радка Тончева

... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във