Банкеръ Daily

Позиции

Световните дисбаланси и валутните курсове

S 250 77963724 b8bc 45ad a37a 29e31a0f0249

Фирмите, които развиват дейност на международните пазари и участват в световните вериги на предлагането, засилват глобалния растеж. Редом с това обаче те изкривяват реалното състояние на националните баланси по текущите сметки. Един от индикаторите за влиянието на интернационалните компании върху тези сметки е, че корпоративните спестявания (с други думи, неразпределената част от реализираните фирмени печалби) са важен фактор за този баланс. И дори износът на стоки трябва да се погледне от друг ъгъл, защото осчетоводеният в платежните баланси експорт се различава, при това понякога в чувствителен  размер, от стойностите, засечените от митниците.

Нещо повече, валутният курс губи движещата си сила за балансиране на текущите сметки, когато глобалните фирми играят толкова съществена роля. Вместо него значимост придобива финансовият канал чрез финансирането на работния капитал под формата на складови запаси и вземания. Обменният курс на зелените пари е индикатор за финансовите условия, а  силният щатски долар се свързва  със затягането им.

Това са  прозрения на Юн Сонг Шин - икономически консултант и шеф на звеното за проучвания и анализи на Банката за международни разплащания (БМР), които  хвърлят известна светлина върху глобалните дисбаланси и  причините за наблюдаваното напоследък охлаждане на производството и на търговията.

В неговите разсъждения се очертават два основни пункта.

Първият е, че макроикономическата счетоводна база изглежда все по-неадекватна в ерата на интернационалните фирми и на глобалните финансови вериги. Което налага преосмислянето на някои ключови елементи.

Вторият е, че финансовият канал на валутните курсове става все по-ефикасен дори когато традиционните търговски канали губят значимостта си.

За Шин най-голямата слабост на все по-глобализиращата  се икономика  е, че макроикономическите счетоводни операции остават упорито затворени в националните граници,  докато погледът върху света се формира от счетоводните книги на интернационалните компании. 

Икономическият консултант на БМР представя световната икономика като колекция от острови на отделни национални брутни вътрешни продукти (БВП),  а търговският баланс между тях  се определя от валутния курс. По-слабата валута стимулира износа на съответния остров, но паричната единица на този с търговски излишък ще започне да поскъпва до възстановяването на търговския баланс.

Шин обаче посочва два примера, при които подобни съждения са подвеждащи.

Първият е когато дадена глобална  компания работи на печалба. Ако тя е отчетена във фирмените счетоводни документи като реализирана зад границата на "острова", чийто "резидент" е, тя се осчетоводява като "приход от директни инвестиции" в островния платежен баланс. "Резидент" би трябвало да означава, че фирменото производство се осъществява на родния остров от служители, които живеят на него. Това съждение обаче не бива да се приема за  вярно във всички случаи. То би могло да означава просто, че остров "А" е "икономическата територия на преобладаващ стопански интерес" за компанията. Така че, ако фирмената централа е регистрирана на остров "А", но производството й се осъществява на остров "В", печалбата се отчита като директен приход от инвестиции на остров "А" и ще надуе текущата сметка на последния. Това ще е вярно дори когато работниците, които получават заплати и се възползват от икономическата активност, живеят на остров "В".

Част от печалбата обаче се изплаща под формата на дивиденти на акционерите по света и те биха компенсирали прихода от директни инвестиции, но не изцяло, защото "порция" от чистия приход няма да се разпредели. И тя ще се прибави към излишъка по текущата сметка на остров "А". Всъщност неразпределената фирмена печалба е позната под името "корпоративно спестяване". Колкото по-големи печалби реализира и задържа компанията, толкова по-голям е приноса й към излишъка по текущата сметка. Поради това тези спестявания са изключително важна част от баланса по текущата сметка, което се отнася и за напредналите,  и за развиващите се икономики.

Вторият пример за подвеждащо счетоводство се  проявява при търговията на стоки. Когато остров "А" изнася на остров "В", това не означава непременно, че стоките пресичат границите на остров "А". Точно както терминът "резидент" е правно понятие за острова, където фирмата има "преобладаващ икономически интерес". Така и "износът" в разплащателния баланс се отнася за прехвърлянето на икономическата изгода от стоките, без те непременно да прекосят някоя граница.

Смартфоните и другите стоки с висока производствена цена по правило се изработват в производствени центрове като Виетнам и Китай, на базата на  сключени договори. Прехвърлянето на икономическата собственост върху смартфона става когато готовият продукт се превози до крайната дестинация. Тогава въпросното устройство вече е  примерно корейски износ, въпреки че е произведено във Виетнам от виетнамски работници.

Това е причината  при много държави да се констатират разлики между стойността на износа, измерен чрез разплащателния баланс и тази, отчетена от митниците. Понякога този диференциал има много голям дял от БВП. Типичен пример е Ирландия, чийто износ по разплащателна сметка е много по-голям, отколкото по митническите документи. За други стопанства ножицата се отваря в противоположната посока и експортът, според митническите данни е по-голям,  отколкото в платежния баланс.

Важният момент в случая е, че валутният курс губи потенциала си да балансира текущите сметки, когато глобалните компании играят толкова съществена роля. Ако остров"А" има излишък по текущата сметка, но той се дължи на дейността на международните фирми, поскъпването на неговата валута не намалява излишъка. И по-голямо влияние оказва финансовият канал на валутните курсове.

По време на разцвета на глобализацията в края на 80-е и 90-е години на миналия век търговията се е увеличила два пъти по-бързо от БВП. Основен принос е имал ръста на обмена на промишлени стоки, тласкан от мултинационалните компании и световните вериги за доставка. Около 90% от търговията на развитите държави се е дължал именно на глобалните фирми, като 50% от тях са били вътрешнофирмени сделки, с други думи - търговски операции между поделения на една и съща компания. При такъв висок дял на подобен обмен складовите запаси на части или на полуфабрикати придобива голямо значение.

Във фирмения баланс резервите и вземанията се осчетоводяват като активи на дружеството. И подобно на всички останали пера от този вид трябва да бъдат финансирани по някакъв начин. Това по правило става или чрез средства от работния капитал на фирмата или чрез краткосрочни банкови заеми, с които той да бъде попълнен. Търговския бум се проявява и като епоха на засилване на корпоративните баланси. Официалните данни сочат, че в такива случаи вземанията и складовите запаси са нараствали по-бързо при по-благоприятни финансови условия. А най-добрият критерий за оценката им се оказва курсът на щатския долар. Когато американската валута е слаба, финансовите условия са по-щедри и кредитирането расте по-бързо. Когато обаче доларът е силен, финансовите условия се затягат и кредитният процес се забавя.

Фирмите, които управляват глобалните си вериги за доставка са като жонгльори, които работят по едно и също време с много топки във въздуха. Те са с различен размер,  някои от тях са доста тежки, защото представляват почти завършена продукция с висока цена. Практиките на дългите и сложни снабдителни вериги  показват , че в тези случаи във въздуха има много топки в един и същи момент и респективно е нужен значителен финансов ресурс, за да се гарантира реализацията им. По-щедрите финансови условия са като по-слабата гравитация за жонгльора - фирмените мениджъри ще могат да ги хвърлят във въздуха и да ги уловят при по-ниски разходи. Когато обаче финансовата среда се влоши, удържането на толкова много топки във въздуха става по-трудно, особено на по-тежките.

Ако компанията търси външно финансиране за осигуряване на  работния си капитал, то традиционно става през банките и в повечето случаи в щатски долари. Когато финансовите условия се затегнат, институциите свиват кредитирането и доларовите ресурси, при което някои глобални вериги за доставка не биха могли да оцелеят икономически. Това обяснява защо по-силният долар не увеличава износа на развиващите се стопанства, тъй като обикновено се свързва с по-сурови финансови условия. Което пък хвърля известна светлина върху забавянето на производството и на търговията в последно време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във