Банкеръ Daily

Позиции

Преосмисляне на богатството

Сенатор Кори Букър

Американското седмично издание - Bloomberg Businessweek, което агенция "Блумбърг" публикува от 2009-а, дава информация и интерпретация на събития от света на световния бизнес. То помага на световните лидери да са в крак с последните новини и със задълбочените анализи за обществото, компаниите и тенденциите, които формират днешното сложно глобално стопанство. В специалното му издание за парите е направено проучване за разпределението, изразходването, битките и инвестирането на световното състояние. Но доколкото границите на богатството не са фиксирани, Bloomberg Businessweek е събрал няколко предложения на експерти от бранша, които искат да ги прекроят.

1. Бебешки облигации

Идеята за въвеждането им е на Дарик Хамилтън и на Наоми Зюд. Хамилтън е професор по политика, икономика и социология и изпълнителен директор на институт Кirwan за изучаване на расите и етносите в държавния университет на щата Охайо. Зюд е научен работник в Центъра за бедността и социалната политика към факултета за социална дейност на Колумбийския университет. 

 

 

Съществува огромна пропаст в състоянието на американците на расова основа, сочат данни на Федералния резерв. Според тях средностатистическото бяло семейство в САЩ е собственик на активи за 171 хил. щ. долара - с около 150 хил. долара повече от средната черна фамилия и нейните 17 600 щ. долара. В числата са включени и притежаваните жилища.

Един от начините за свиване на разликата е чрез "бебешки облигации" - програма за създаване на универсално право по рождение за достъп до средства. Сенаторът демократ от Ню Джърси - Кори Букър, е предложил версия, според която правителството трябва да предостави на всяко новородено по хиляда долара. Те ще се управляват на федерално равнище, в носеща лихва доверителна сметка, до която титулярът няма да има достъп докато не стане пълнолетен. Дотогава правителството ще внася пари по сметката съобразно дохода на домакинството, като по-голямата част ще отива в семействата с ниски възнаграждения. Така децата, родени в най-бедните домакинства, биха могли да разполагат с почти 50 хил. щ. долара докато навършат 18 години. Като се има предвид имотното състояние на черните американци в сравнение с белите, бебешките облигации биха могли да затворят тази расистка ножица на богатството сред младите хора в рамките на едно поколение.

В действителност, имуществената пропаст, измерена като средностатистическа величина, е дори още по-дълбока - средното бяло семейство е почти с 800 хил. щ. долара по-богато от средното черно. Ножицата се отваря заради ненормалната концентрация на активи в малък елит от бели милиардери. Следователно ще са необходими и други мерки, като например данък богатство за свръх имотните и програма за репарации, която да компенсира правителствените кражби, измами и терор, дали възможност за конфискуване на имущества на чернокожите в миналото. Все пак, бебешките облигации гарантират, че всеки има възможност да натрупа средства и те са както анти-расистко, така и универсално средство.

2. Налози за едрите харчове

Предложението е на Лорънс Котликоф - професор по икономика в университета в Бостън

 

 

Имущественото неравенство в Америка е поразително. Със сигурност, личното богатство трябва да се облага с данъци. Или пък не? Да вземе например легендарният инвеститор милиардер Уорън Бъфет. Неговата къща е скромна, той няма големи яхти и когато умре, планира да дари огромната част от парите си за благотворителност.

Заради това е по-разумно да се облагат с данъци разходите на богатите, включително и онези, които консумират от стоките за дълготрайна употреба - имения, частни самолети и яхти. Котликоф би започнал с 5% данъчна ставка за потребление над 100 хил. щ. долара годишно, която постепенно да расте до 30% за харчове от един и над един милион на година.

В сравнение с другите данъчни подходи този план е лесен за изпълнение - не е необходимо да се държи сметка за всяка диамантена огърлица или бутилка скъпо шампанско от Moet. Вместо това да се наложи т. нар. прогресивен данък върху потреблението. То се изчислява като от общия годишен доход на домакинството се извадят всичките пари, което то е инвестирало през този период. (За да се улови стойността на потреблението, която идва от стоките за дълготрайна употреба каквито са жилищата, трябва да се вземе предвид колко би дал собственика за наем). В икономическата наука инвестициите са равни на спестяванията, така че разликата между дохода и инвестициите дава представа каква част от личното състояние е похарчена.

Електронните регистри правят лесно проследяването на кешовите потоци. А като се прибавят и солидни глоби, богатите могат да бъдат принудени да разкриват и задграничните си разходи.

3. Индексът на социализма

Идеята е на Мат Брюниг - президент на института People's Policy Project (3P)

Състоянието на американците се оценява на около 100 трлн. щ. долара. Ако то се раздели на броя на населението, всеки индивид би имал лично богатство от 300 хил. щ. долара. Ако бъдат инвестирани, тези пари ще носят на всеки американец по 15 хил. долара инвестиционен доход годишно при 5% възвръщаемост. Мизерията ще бъде ликвидирана, неравенството - заличено, и мощта на концентрираното в ръцете на малцина имущество - неутрализирана.

 

 

Това звучи като социалистическа фантастика и наистина е - според икономистите - марксисти е напълно възможно държавните активи да станат колективна собственост и всеки да получава един и същи дивидент. Част от тази социалистическа идея - че милиони хора могат да притежават съвместно държавен капитал - вече е осъществена. Пример е възходът на следящите борсовите индекси фондове, като управляваните от "Блек Рок" и "Вангард груп". Тези компании в момента управляват трилиони долари за десетки милиони клиенти и са основните инвеститори в много публични фирми.

Лъвският пай от въпросните активи са собственост на богатите, но не е трудно да се види как върху тази структура може да се изгради социалистическо общество. Огромен, управляван от правителството взаимен фонд, в който всеки гражданин притежава еднакъв, забранен за прехвърляне  дял, би могъл да работи точно толкова добре колкото и индексните фондове. Държавата би могла да създаде инвестиционно дружество като използва данък богатство, за да го попълва постепенно с генериращи доход активи и след това да изплаща годишен дивидент на всеки американец,  съобразно годишната възвръщаемост на фонда. Управляваният от държавна корпорация Permanent Fund на Аляска и норвежкият пенсионен фонд - Government Pension Fund Global, вече са доказали, че подобни портфейли могат да работят не само на теория, но и на практика. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във