Банкеръ Daily

Доктрината ММТ разбуни духовете

Политики, подкрепящи публичния и частния сектор

Продължение на статията "Време е за нова парична политика"

 

3. Как би могла да изглежда "Монетарна политика 3" (МП3)?

Както бе подчертано нееднократно, паричните инструменти, които бяха достатъчни, за да стимулират националните  стопанства  през последните икономически цикли, вероятно по-нататък няма да са достатъчни. От една страна, намалението на лихвените проценти е  силно ограничено заради изключително ниските и дори отрицателни лихви в развития свят, които едва ли ще могат да намалят  кой знае колко. На второ място политиката на QE е лимитирана от вече твърде ниските дългосрочни лихвени проценти, респективно  от очакваната доходност на активите, а някои централни банки (по-специално Европейската централна банка) се сблъскват с недостиг на облигации, които да купят при съществуващите политически ограничения. На трето място, би било сравнително неефективно да се дават пари и заеми на онези, които нямат финансови активи и то би допринесло за разширяване на пропастта между субектите с различни възможности.

Изброените  причини дават основание на Далио и на колегите му определено да смятат, че е необходим завой към МП3. Тя съдържа парични политики, насочени по-директно към потребителите вместо към инвеститорите и спестяващите (целевите групи на "Монетарна политика 1" и "Монетарна политика 2") и насърчение тези средства да бъдат харчени. 

Този вид политики несъмнено са доста противоречиви и за централните банки, и за правителствата. Големият въпрос е дали те ще помогнат или ще навредят на производителността на труда. Докато дълговете са деноминирани във валутите на съответните държави, тези политики по-скоро ще направят стопанското охлаждане по-плавно и единствените пречки ще са ограничените възможности на ръководителите на националните икономики и/или ограничените политически способности да се предприемат правилните мерки, ако производителността е по-висока от предоставените и изхарчени количества пари и заеми. Именно тук идва на помощ МП3 - комбинация от координирани фискални и монетарни политики, които варират в зависимост от това кой получава средствата (частният или публичният сектор) и доколко е пряк пътят на напечатаните пари (директно предоставени "пари от хеликоптер" на потребителите срещу по-индиректните начини на финансиране на разходите). (Бел. ред. - Хвърлянето на пари от хеликоптер е  своеобразен термин изразяващ хипотетичен неконвенционален инструмент на паричната политика, който включва печатането на огромни парични количества и публичното им разпределение с цел стимулиране на икономиката. За първи път този метод е споменат от икономиста Милтън Фридман). Като цяло, по-директните подходи  са по-ефективни, но и по-трудно осъществими от политическа гледна точка. 

 

Политики на МП3, насочени към публичния сектор:

- най-индиректната опция е да се увеличи дълговото финансиране на фискалните разходи в комбинация с QE, чрез което се купува обратно по-голямата част от новите дългови емисии (както е направила Япония през 30-е години на миналия век, Щатите по време на Втората световна война и почти всяка развита държава след финансовата криза от 2008-а);

- малко по-пряк подход е когато централните банки отпускат заеми, респективно капитализират банки за развитие или други частни или не изцяло частни структури, които могат да използват финансирането за проекти за стимулиране на  икономиката (какъвто е подходът на Китай през 2008-а);

- най-директната опция е пряка фискална/монетарна координация когато централната банка насочва напечатаните пари директно към правителството. Това се случва по няколко начина:

Единият е чрез увеличение на финансираните чрез заеми фискални разходи и при този подход  централната банка не е в центъра на вниманието по отношение на дълга, защото разходите или "си партнират" с QE,  когато централната банка опростява задължението или поема ангажимент да го предоговаря завинаги; или обещава да напечата пари, за да покрие плащанията по кредита (както се случва в германия през 30-е години на миналия век).

Другият е да се предоставят директно за харчене "прясно" отпечатани пари на правителството, без да се преминава през емитирането на дълг. В миналото такива случаи обхващат печатането на "пари фиат" (в Китай по време на управлението на императорите, по време на американската революция, на гражданската война в Щатите, на Германия през 30-е години на миналия век, на Великобритания по време на Първата световна война) или намаление на стойността на твърдата валута (древен Рим, императорски Китай, Англия през ХVІ век).

(Бел. ред. - "пари фиат" са емитирана от правителството валута, която не е подплатена от физическа суровина като злато или сребро. Стойността на тези пари се извлича от връзката между предлагането и търсенето и стабилността на държавата емитент, като повечето съвременни хартиени валути, включително американският долар са от вида "фиат".

 

Политики на МП3, подкрепящи и публичния и частния сектор:

- най-индиректно действие има използването на средствата от QE за покупка на недвижими имоти или на други реално произведени стоки, които впоследствие биха могли да се използват за социално значими проекти. Например, държавата да изкупи изоставени имоти в Детройт (което ще подкрепи частните собственици) и след това те да бъдат разрушени и на тяхно място да се направят паркове;

- по-пряка политика е редукция на дълга чрез намаление на реалната стойност на погасителните вноски, традиционно чрез обезценяване на валутата, в която е отпуснат. Централните банки постигат по правило тази цел чрез интервенции или пряка девалвация, каквато е обезценяването на щатския долар по време на Великата рецесия в Щатите през миналия век;

- най-директният подход е чрез мащабни дългови редукции директно от правителството (както се случва в древен Рим, по време на Великата депресия и напоследък - в Исландия).

Политики на МП3, насочени към частния сектор:

- най-индиректната стратегия тук се осъществява чрез кредитните институции, на които централните банки предоставят много силни икономически стимули да отпускат заеми. Например, в допълнение към отрицателните лихви по наднормените резерви централната банка може да предложи висока положителна лихва по нормативно изискваните, което прави кредитирането по-изгодно (вместо да се трупат огромни свръх-резерви когато се печатат пари). Нюанси от тази програма бяха пробвани напоследък в Европа, Япония и Обединеното кралство. Съществува и разновидност да се насърчат домакинствата да теглят кредити чрез субсидирани заеми или срещу гаранции. Пример е програмата на Великобритания "Help to Buy" ("Помогни, за да купиш"), при която на някои купувачи на жилища се отпускат петгодишни безлихвени кредити за до 20% от стойността на имота;

- по-екстремен начин е кредитните институции да прехвърлят отрицателните лихви върху клиентите. Централните банки могат да експериментират като целенасочено обезкуражават домакинствата да държат пари в брой. Например, мнозина предлагат данък върху притежаваните пари в брой в размера на отрицателните лихвени проценти (това е експериментирано в Европа по време на Великата депресия). Друго предложение е да се направят невалидни парите в брой и да се използват дигитални, което ще улесни прилагането на отрицателни лихви за всички кешови вложения;

- още по-директен вариант на МП3 е да се предостави на централните банки известен контрол върху данъчното облагане на доходите или на ДДС. Това може да се използва като допълнителен антицкличен фактор за управление на икономиката като по време на рецесия данъците да се намаляват и тази редукция да се финансира с напечатани пари, а в добри времена да има данъчни увеличения;

- най-директно работи "печатницата на пари" и преките парични трансфери за домакинствата (споменатите вече   "пари от хеликоптер"). Начините за насочването им може да става под различни форми, като основните варианти са два. Единият е да се прехвърлят еднакви суми на всеки субект или да се въведе известна градация за подпомагане на отделни групи (по-бедните да получат повече от по-богатите). Вторият е еднократен паричен превод на цялата сума или пък прехвърлянето й на порции за определен период от време. Парите могат да се насочат към специфични инвестиционни сметки (пенсионни, за обучение, или за дребни бизнес инвестиции).

Потенциален вариант за изпълнение на "хеликоптерната" политика е да се прехвърлят доходите или средствата от QE към домакинствата вместо към правителството. Друг подход е централните банки да предоставят защита или да гарантират определено ниво на доходност на акциите или на по-рисковите активи, за да се повишет цените им и да се подкрепи потреблението.

Далио и екипът му не коментират и не предлага конкретен вариант в анализа си и се надяват, че паричните стратези и особено централните банкери ще трябва да работят упорито, за да открият правилния път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във