Банкеръ Daily

Позиции

Пауъл говори, Тръмп "туитва", Китай отвръща, пазарите подлудяват

Всекидневните поскъпвания и поевтинявания на активите се определят все повече от думите и действията на трима мъже, констатира Майкъл Рийгън - отговорен редактор за пазарите в  агенция "Блумбърг".

Първият, естествено, е Доналд Тръмп, който преоткри силата си да потапя или да "изстрелва" нагоре пазарните цени като си служи с по-малко от 280 символа в "Туитър". След това идва непоколебимият Джеръм Пауъл - председател на Федералния резерв и периодична мишена на упреците на Тръмп, принуден да отбива обвиненията с оправдания, че е задължен по закон да направи най-доброто за американската икономика, което не винаги съвпада с най-угодното за действащия президент. Накрая, в Пекин, е Си Дзинпин - президент на Китай и ръководител на Комунистическата партия, в която политици и централни банкери пеят хармонично един и същи химн, особено когато са извън полезрението на обществеността. 

Финансовите пазари пък са като сцена на рок концерт, на която тримата участници се блъскат един в друг. Пауъл, притискан от Тръмп да сваля агресивно лихвените проценти, "потопи" борсовите индекси и качи доларовите котировки със забележката си, че лихвеното понижение от 31 юли е просто "корекция по средата на цикъла", а не начало на нов цикъл от монетарни стимули. Ден по-късно Тръмп активизира разпродажбите със съобщението, че, считано от началото на септември, ще наложи мита  практически на целия необмитен до този момент китайски внос в САЩ. Отговорът на Пекин от 5 август предизвика най-мощните вълни на световните пазари, след като Китайската народна банка позволи на местната валута  да се обезцени най-рязко от 2015-а насам  и да надхвърли 7 юана за един щ. долар - праг, който китайските парични стратези досега не позволяваха да бъде прекрачван. Китай поиска също от държавните си компании да спрат да купуват зърнени култури от Америка, с което върна натиска върху и без това подбитите цени на щатската соя и зърно.

 

Доналд Тръмп срещу Джеръм Пауъл

 

Всеки от тези сблъсъци увеличава нестабилността на световното стопанство, а усещането е, че нещо голямо и важно се е счупило. Инвеститорите, които повярваха, че отношенията между САЩ и Китай, ако не се подобряват, поне се стабилизират, се оказаха от погрешната страна на пазарните движения когато напрежението внезапно ескалира. Преобладаващото мнение, че президентът Тръмп няма да позволи търговската война да продължи и по време на президентската му кампания през 2020-а, се преоценява след като и двете воюващи страни се конфронтираха по-силно от всякога. Икономисти на "Голдмън Сакс груп", например, вече не очакват търговско споразумение преди изборите и предвиждат нови две лихвени понижения на Федералния резерв до края на годината, които да компенсират икономическите щети, нанесени от импаса.

С натрупването на обезпокоителни данни за стопанството, въпросът, който се коментира открито на Уолстрийт, е дали по-ниските кредитни разходи ще са достатъчни, за да предотвратят рецесия. Индексът, оценяващ производствената  активност, която данъчните мерки на Тръмп трябваше да подкрепят, падна през юли до най-ниската си стойност за последните почти три години - 51.2 пункта. Аналогичният индикатор за сектора на услугите пък се понижи до 53.7 точки - също тригодишен минимум. И за двата индекса стойностите под 50 са белег за свиване на икономическата активност. В Европа, чиито заводи са под кръстосания огън между Китай и Щатите, производствените барометри вече сочат към рецесия. Ръстът на корпоративните печалби на щатските компании, на които данъчните редукции подействаха като стероиди през 2018-а, почти спря, а моментът за възобновяването му се отдалечава.

С прерастването на търговската война в потенциална валутна, при която държавите се надпреварват да обезценяват паричните си единици, за да станат по-конкурентни износителите им, се носят слухове как и къде би могло да ескалира напрежението. Дали Вашингтон няма "да затапи" Пекин като продаде изтребители F-16 на Тайван? Или пък няма да подкрепи стачкуващите в Хонконг, парализирали това лято финансовия център? И какъв е рискът за щатските инвестиции на сума  над четвърт трилион долара в Китай от 1990-а?

Тези въпроси се повдигат в "кучешките дни на лятото" - времето, в което ваканционният календар на Уолстрийт е претрупан и пазарите много лесно се поддават и на най-дребните вълнения. Пазарните колебания нарастват през август и някои от най-абсурдните трусове на фондовите борси през последното десетилетие са се случвали именно през този месец.

 

Уорън Бъфет претегля възможностите

 

За да не попаднат отново в капана, някои инвеститори вече оценяват трескаво баланса между риска и отплатата за  поемането му, която предлага пазарът. Някои мерки за изчисляването му изглеждат високи. Предпочитаното от Уорън Бъфет съотношение между общата пазарна оценка на акциите на щатските компании към БВП на страната е около 1.49 - по-високо, отколкото е било точно преди да избухне последната финансова криза. Коригираният съобразно цикличните фактори коефициент на цените на акциите към фирмените печалби, базиран на приходите от последните десет години, е около 30 - доста над средната му стойност за последните 50 години от 20 пункта. И двете мерки показват грубо едно и също нещо: колко би струвало парченцето богатство което бизнесът генерира. И макар че нито една от тях не може да покаже кога ще се обърне пазара, и двете предполагат, че цените са високи.

Според Бъфет не си струва кой знае колко да се купува при сегашните оценки. Последните финансови отчети на компанията му "Бъркшър Хатауей" показват, че през второто тримесечие холдингът е продал повече акции отколкото е придобил, а  високоликвидните средства са скочили до 122 млрд. щ. долара. Легендарният инвеститор не е единственият, който "стои на тъчлинията" - активите на взаимните фондове от паричните пазари, където по-разумните играчи трупат пари когато другите възможности изглеждат прекалено рискови, са скочили до 3.3 трлн. щ. долара - най-много от почти десет години насам.

 

Доналд Тръмп и "добрият му приятел Си"

 

Наблюдаваният напоследък "щурм" към спасителните убежища качи цените на златото до най-високите им равнища за последните  пет години и предизвика скок на щатските ДЦК, който свали доходността на десетгодишните базови облигации до най-ниските равнищаза времето след  избора на Тръмп за президент през 2016-а. Същевременно, годишната възвръщаемост на тримесечните щатски ДЦК е по-висока отколкото на десетгодишните - феномен, познат като "инверсия на кривата на доходността", която експертите считат за надеждно предупреждение за неизбежна рецесия. По-ниската краткосрочна възвръщаемост показва, че пазарите очакват лихвените проценти да намаляват в отговор на отслабването на икономическия растеж.

"Ние се намираме в най-опасния финансов момент от края на финансовата криза през 2009-а при сегашното развитие на нещата между Китай и САЩ" - сподели в "Туитър" Лари Съмърс - бившият щатски финансов министър по времето на Бил Клинтън и икономически съветник на Барак Обама. И макар че някой може да съзре политически момент в този коментар, няма съмнение, че пазарите се мъчат да намерят път през нарастващия хаос. Оптимистите се надяват, че "туитовете" на Тръмп за пробив с "добрия му приятел Си" и акциите отново ще се включат в надпреварата. Но засега какофонията на сцената на рокаджиите става все по-шумна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във