Банкеръ Daily

Позиции

Новата нормалност


Продължение на статията "Вятърът на промяната"


 

Пропадането на R*

Промените в демографията и в производителността в глобален мащаб имат две важни последствия върху бъдещето на националните стопанства и на паричната политика. На първо място, по-бавното им увеличение се превъплъщава директно в по-скромен икономически растеж. На второ място, тези тенденции са допринесли за драматичното понижение на по-дългосрочната нормална или "неутрална" реална стойност на лихвения процент - т. нар. R*.

(Бел. ред. - R* или "Ар-звезда" на жаргона на макроикономистите е краткосрочният лихвен процент, който ще поддържа икономиката в равновесие, с други думи - безработицата е на неутрално равнище, а целевата инфлация е два процента. Това е лихвата, която би следвало да се прилага при "нормални" условия, макар че е необходимо известно време, за да се постигне това равновесие. Когато лихвените проценти са по-ниски от  R*, паричната политика е щедра, когато са по-високи - тя се затяга).

Тенденцията към по-бавен растеж намалява търсенето на инвестиции, а към по-голяма продължителност на живота увеличава спестяванията на домакинствата. Комбинацията от по-слабо търсене и по-голямо предлагане на спестени средства, наред с други фактори, натиска надолу R*. При достъпни  в международен план капиталови пазари тези световни промени на търсенето и предлагането засягат и R* в глобален план.

Доказателствата за значително понижение на R*  в стопанствата са повече от убедителни. Претеглената средна стойност на оценките за петте основни световни икономики - Канада, Еврозоната, Япония, Обединеното кралство и САЩ - е спаднала до половин процент. Това е с 2% под средната неутрална лихва, която преобладаваше през двете десетилетия преди финансовата криза. Стряскащият аспект на тези оценки е, че те не показват признаци да се върнат обратно към предишните си нормални равнища, въпреки че стопанствата са се възстановили от кризата. А предвид демографските вълни и стабилния спад на растежа на производителността, господин Уйлямс не вижда причина R* да се изкачи на по-високи стойности в обозримо бъдеще.

Световният спад на R* ще продължи да залага сериозни капани пред паричната политика. Като се имат  предвид ограничените възможности за лихвени понижения при бъдещи икономически спадове, възстановяванията след тях ще са бавни, а инфлацията - под целевите равнища.

 

Нови факти, нови подходи 

Паричните стратези на планетата трябва да се подготвят за предизвикателствата да маневрират в новите реалности на бавен световен растеж и ниски R*. Това изисква ново мислене и нов подход към монетарната, фискалната и към другите икономически политики.

Започвайки с паричната политика, централните банки би трябвало да ревизират нейните рамки, както и стратегиите и инструментариума, за да увеличат до максимум ефикасността им в света на нисък R*. "Бенк ъф Канада" вече регулярно прави ревизии, а Федералният резерв в момента преглежда рамката и стратегията си. Без подобни промени централните банки ще се сблъскат със сериозни препятствия в опитите си да постигнат стабилни стопанства и добре подплатени инфлационни очаквания.

Извън монетарната политика, съществуват доста "писти", по които фискалните власти могат да осигурят устойчивост на икономиките на отрицателни шокове. Една от тях е да се засилят "автоматичните стабилизатори", които стимулират стопанството по време на охлаждане. Втората е да се синхронизират по-тясно решенията за управление на дълга с паричната политика. Например, по време на икономически спад фискалните власти могат да предпочетат да емитират дълг с по-къси срокове до падежа, за да засилят ефекта от сделките на централните банки по покупки на активи. На трето място, политиките на контролните и на надзорните органи, които подкрепят устойчивостта на финансовата система, могат да ограничат ефектите от отрицателните сътресения върху стопанствата.

Накрая, фискалните и другите икономически политики могат да атакуват директно източниците на бавен растеж и на ниски R*. Тук влизат увеличението на публичните и на частните инвестиции в човешки и физически капитал, в инфраструктура, наука и технологии, както и политиките, целящи премахване на бариерите пред по-широко участие в работната сила и в стопанството като цяло. 

В заключение Джон Уйлямс предупреждава, че фактите са се променили и налагат промяна и на мисленето. Макар че често се твърди, че това е трудно упражнение, опитът показва, че е по-добре да сме подготвени за бъдещето вместо да чакаме прекалено дълго. Защото пропусната подготовка в общия случай означава подготовка за провал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във