Банкеръ Daily

Позиции

Корпоративна Америка се изплаши за комфорта си

Елизабет Уорън
S 250 b4b42a56 53e6 45cd 88a7 17db49e11436

Десет години след световната финансова криза и след като фондовите борси и печалбите достигнаха нови висоти, а президентът републиканец Доналд Тръмп понижи корпоративните данъчни ставки и облекчи регулациите, видни американски капиталисти звучат доста безпомощно. Една от причините, според някои участници в дебата за несъвършенствата на съвременния капитализъм, е - страх. 

Президентът на Фондация Форд - Дарън Уокър, посочва, че "онова, което ги плаши особено, са данните, показващи, че по-младите все по-охотно приемат социализма като начин за организиране на икономиката".

По данни от миналогодишно проучване на "Галъп", делът на американците между 18 и 29 години, които имат положително отношение към социализма, остава 51 процента. Докато привържениците на капитализма са намалели от 68 на 45 процента от 2010-а до 2018-а. Да не говорим, че в предизборната кампания за президент на Щатите през 2020-а се очаква дълъг списък от кандидати със силни позиции по темата. Сред тях е сенаторът Елизабет Уорън, която предлага да се раздробят огромните компании, а заможните индивиди с активи над 50 млн. щ. долара да се обложат с "данък богатство". Както и Хауърд Шулц - бившият шеф на "Старбъкс", който ще участва в надпреварата за Белия дом като независим. Той говори за "растящата криза на капитализма" и се съмнява дали другите кандидати имат достатъчен опит в бизнеса, за да се справят с нея. Не липсват и ентусиасти, които засягат теми като тримесечните фирмени печалби, обратното изкупуване на акции или данъчното облагане на финансовите транзакции - все въпроси, които рядко се осветляват по време на предизборните дебати, но през тази година привличат общественото внимание. 

Или, както обобщава Мартин Уитакър - главен изпълнителен директор на Just Capital (благотворителната организация, чиято цел е да изгради по-справедливи пазарни условия като оценява как компаниите се съобразяват с реалните приоритети на Щатите), "налице е истински страх, че днес е легитимно да се говори за идеите на социалистите и на левите за по-високи данъци, за регулиране на корпорациите, за корпоративни реформи и за задушаване на дружествата на свободния пазар". 

За Морис Пърл - бивш управляващ директор на "Блек рок", натискът, който чувстват капиталистите, просто е следствие от огромното неравенство, разклатило доверието на много гласоподаватели в свободния пазар. Пърл председателства Patriotic Millionaires - група от самообявили се "предатели на своята класа", които от 2010-а лобират за по-високи данъци за богатите. С растящото недоволство от неравенството капиталистите би трябвало да мислят как да предпазят себе си, а не само системата, посочва Пърл. И признава, че ако трябва да избира между тоягата и налозите, би предпочел последните.

Мнозина фирмени ръководители признават, че американските бизнес лидери не се ползват с високо доверие. Онези пък, които се включват в дискусии за рисковете от неравенството, си докарват "за десерт" некомфортно обсъждане на собствените им състояния. Според последните изчисления на консултанта по възнагражденията на изпълнителните директори Equilar, средностатистическият шеф на голяма щатска компания е получил през 2018-а 254 пъти по-високо заплащане от средностатистическия си служител, а почти един на всеки десет е взел 1000 пъти повече. За сравнение, преди 40 години съотношението е било под 30, сочи проучване на Института за икономическа политика. А според екстравагантния коментар за CNBC на Ебигейл Дисни - наследничка на филмовото студио "Дисни" и член на Patriotic Millionaires, дори Исус Христос не е струвал 500 пъти повече от средното заплащане на работниците.

Ричърд Еделман, чиято фирма за връзки с обществеността публикува годишни анализи на доверието, респ. недоверието, в бизнеса, в правителството и в други институции, посочва, че "сравнително малко" фирмени босове могат да говорят свободно и нашироко за реформирането на капитализма и да очакват, че ще бъдат чути. Друго препятствие пред реформаторите е, че бизнесът остава разделен за аргументите, че капитализмът трябва да бъде променен.

Например, управителят на Cognex (производител на сензори и софтуер с пазарна оценка от 10 млрд. щ. долара) - Робърт Шилман, изрази тревога в тазгодишното си обръщение към акционерите за тенденцията да се бастисват дружества като неговото. Той визира конкретно инициативата на сенатор Уорън и проектозакона й за "отговорен капитализъм", който да задължава директорите на едри компании да зачитат интересите не само на акционерите, но и на служителите; притежателите на фирмени дългови книжа; клиентите, които разчитат на фирмата за определени стоки или услуги и всички свързани с дейността й физически и юридически лица, както и обществото като цяло. Шилман се мотивира, че през последните 40 години свободният пазар е работил чудесно за Cognex и за акционерите и не вижда защо трябва да се правят промени.

Други главни изпълнителни директори пък отхвърлят призивите на госпожа Уорън и на други участници в дискусията за пропастта между бедни и богати за облагане на заможните с по-високи данъци. Сред тях е и компютърният магнат Майкъл Дел, който коментира по време на тазгодишните обсъждания в Давос, че има по-голямо доверие на собствената си благотворителна фондация отколкото на щатското правителство да разпределя парите му. 

Подобни разсъждения връщат назад всякакви опити за насочване на капиталистическата система към по-дългосрочна и приятелска за обществото посока. Доминик Бартън - в момента почетен управляващ партньор на световния консултант "Макинзи", беше предупредил колегите си бизнес лидери още през 2011-а, че те сами трябва да реформират капитализма, защото в противен случай той ще се промени за тях "чрез политически мерки и под натиска на разгневеното общество". И въпросът сега е дали компаниите ще предприемат по-смислени действия, дори с цената на краткосрочни разходи, за да спасят, по думите на шефа на "Джей Пи Моргън Чейз" - Джейми Даймън, "най-успешната икономическа система, която светът е имал досега". Бартън обаче предупреждава, че процесът ще отнеме още 10-15 години и "ще бъде съпътстван с новоизлюпени популисти и разкол, защото на хората им е дошло до гуша".

Facebook logo
Бъдете с нас и във