Банкеръ Daily

Проф. Росен Стоянов, експерт по политически комуникации пред banker.bg

Има разминаване в познанието за дипломация

Г-н Стоянов, защо се получи недоразумението между външния министър на Сърбия Ивица Дачич и премиера Бойко Борисов? Кой от двамата може да се каже, че се изгуби в превода?

- Има леко разминаване в познанието за това що е то дипломация. В дипломацията всяка дума е концепция и декларация и затова всяка изява в публичното пространство трябва да е предварително и дълбоко премислена. Трябва да е съобразена с цялата политика на държавата и консултирана с експерти, с кабинета, с външното министерство. Така че тук някъде всички ние се изгубихме в превода. Присъщият маниер на министър-председателя за по-народняшко и фриволно изказване, който работи изключително ефективно в България, се оказва, че невинаги е добре приет на международно ниво. Когато става въпрос обаче за приемане от страна на европейските политици, подобни изказвания на г-н Борисов често се подминават с усмивка. Когато обаче ответната страна е някой от балканските политици, страстите веднага се нажежават, защото е присъща подобна експлозивност и почти ориенталско, балканско отношение към политиката въобще. 

Беше ли необходимо министър-председателят да отвръща на реакцията на Дачич и това не задълбочи ли проблема?

- В дипломацията има един основен принцип - реципрочност, т. е. трябва да се отговори подобаващо на същото ниво. Действие - противодействие. Така че, ако някой е преценил, че нашият министър-председател се е изказал по недипломатичен начин и реагира, то българската реакция трябваше да е същата. Разбира се, не на ниво премиер, а само на ниво външен министър.

Подобен ли беше случаят, когато Борисов нарече президента на Северна Македония Стево Пендаровски северномакедонски политик и това отново предизвика негативни реакции?

- Тук имаме способност да интерпретираш действителността чрез езика на база не само лични възприятия, но и на база езикова компетентност. Боравенето с думите, особено усложнено с това, че държавата вече се казва Северна Македония, създава един каламбур. Доколко той може да бъде интерпретиран и у нас и в случая в Северна Македония превратно и тенденциозно, е въпрос на филологически и когнитивен анализ. Това пък са случаи, от които би трябвало да се правят изводи. Надявам се да има екип около премиера, за да не се стига до подобни конфликти. Спомняме си и други министър-председатели, които дори буквално чрез свои изказвания правеха скандали в международното пространство. Такъв пример е Берлускони, казвайки за Барак Обама, че това е един господин, който явно много често е ходил на море.

Когато позицията на премиер, президент вече се е реализирала много години, човекът сам по себе си привиква към публичността. Отпуска се на моменти и е съвсем човешко понякога да се правят грешки. Не оправдавам никого. Това е тежко бреме, задължение. Трябва да си 100% и винаги нащрек. Когато има взаимодействие с нашите съседи, е необходимо да сме наясно с наличието на спорни моменти и балкански страсти. Затова трябва да преценяваме думите дори по-внимателно.

След толкова години във властта може ли да се каже, че Бойко Борисов е успял да се усъвършенства в това отношение или все повече се отпуска и се придържа към народняшкия си стил?

- Ще ми се да го погледна от няколко страни. Когато става въпрос за предизборна кампания, г-н Борисов има изключителния вроден усет за подхода към комуникацията с потенциалните избиратели. Някои колеги го определят и като харизма. От друга страна, когато става дума за политическото пространство, директните битки с опонентите и в последните няколко години - желанието и за международна изява и значимост, със сигурност премиерът се учи. С дългите години власт идва и все по-голямото самочувствие и себеоценка. Хората, които заемат такива позиции, имат високо его. Когато властта е дълги години в ръцете ти, няма как да не привикнеш, да не започнеш да смяташ, че ти се полага по право.  

В международните изяви пък нещата са различни. Дори имащият най-високо самочувствие български политик, ако отиде в Европейския парламент, не съм сигурен, че ще може да се справи на онова ниво, на което се справят дипломати и политици, учили след висшето си образование в последващи политически академии. Да не говорим за манталитет, народопсихология.

За усъвършенстване - да, може да се каже. Борисов притежава нюх за много бързо адаптиране. Много ми е любопитно как ще бъдат осъществени първите контакти на премиера с новите големи в Европа. Надявам се да няма вербални гафове. 

На ниво парламент, кой от народните представители умее не само адекватно да се изказва, но има и ораторски умения?

- Може би ще е много крайно като оценка.  В предишни парламенти имаме такива примери. В сегашния няма. Публичното говорене е не само умение. То е свързано със знание и ерудираност, с желание за постоянно учене. Може би в момента не са толкова визионерски сблъсъците между опозиция и управляващи. Навярно не са и толкова големи пропастите, които трябва да бъдат прескачани и от там да си проличат лидерите и красиво, вдъхновяващо говорещите. В сегашното Народно събрание младите колеги имат желание за изява и да се представят по модерен начин, наблюдавайки какво се случва в парламенти оттатък границите. Имайки за пример Трюдо, Ципрас, Курц, Макрон, българските млади депутати се опитват да говорят парламентарно. Парламентарното говорене е еманация на политическото говорене. Там би трябвало говорейки, да оставиш следа в историята. Парламентарното говорене в България не се характеризира с онова, което съществува в САЩ от около 200 години и се нарича speech writing (писане на речи). У нас всеки сам подготвя изявата си на нивото на своята компетентност, която не винаги отговаря на нивото на ситуацията.

Как говорят нашите държавници по време на кризи?

- Кризисната комуникация е онзи тип ответна реакция, която предварително трябва да е подготвена за ситуация, която сме прогнозирали като реално възможна. Тази подготовка може да се направи само, ако се ползват експерти в областта на кризисната комуникация, а не момчето или момичето, водещи на PR отдела в някое министерство. Ако преценим, че една словесна престрелка от последните дни е някакъв тип криза, се пускаме по емоционалността, потупването по рамото. Кризисната комуникация е институционална. Тук отново трябва да има говорители. Това е още една функционалност, липсваща в нашата политическа система, а именно длъжността на говорителите в държавните институции. Това е и буфер. Има ситуации на изпускане на фраза, такива наблюдаваме и при президента Тръмп. Говорителите в парламента, Министерския съвет, Президентството биха спомогнали за понижаване на комуникационната щета. Имаше време, в което тези институции имаха говорители. Случи се така, че днес единствено главната прокуратура има говорител. Това за мен е проблем, на който трябва да се обърне внимание. 

Може ли да се каже, че един от основните проблеми в политическата среда е липсата на комуникационни експерти?

- За мен един от основните проблеми на управлението в България въобще, от началото на т. нар. преход досега, е липсата на професионализиране, на делегиране на правомощия - нещо, което в бизнеса е абсолютно задължително. В политиката сякаш имаме прехвърляне на цялата власт в едни ръце или в ръцете на малко хора. Като че ли няма доверие към другия. Има страх от това той да не те предаде или пък да не е достатъчно компетентен. В този смисъл е необходимо да има реализиране на така добре описаните в теорията и в практиката на Запад отделни длъжности и компетенциите към тях в сферата на политическите комуникации. Тогава нещата ще бъдат по-подредени. Тогава няма всеки да се обръща към един с молба или с критика. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във