Банкеръ Daily

Позиции

Централните банки и иновациите

 Продължение на статията: "Централните банки и финансовото включване"

 

Ценовата и финансовата стабилност помагат да се преодолеят бариерите пред доверието към финансовите институции, но не могат да осигурят финансово включване. Необходими са също и адекватна правна система, технологии и иновации. Цифровите технологии и големият набор от данни са ключови за преодоляването на други бариери пред финансовото включване -  най-вече - високите цени на финансовите услуги и потенциалната липса на документи,  на кредитна история на потребителите.

Когато става въпрос за намаление на разходите, най-ефективни се оказват финансовите услуги чрез Интернет и чрез смартфони. На първо място, дигиталните технологии предлагат най-евтиния канал за достъп до финансови услуги. На второ място, цифровите мрежи разширяват кръга на потребителите, създавайки положителен мрежов  ефект. На трето място, масовата употреба на смартфони помага на доставчиците на финансови услуги да стигат до огромен брой потенциални клиенти и по този начин да надграждат на безценица платформите за предлагането им. В Китай например онлайн варианти за цифрови плащания като AliPay дават възможност на потребителите да купуват безпроблемно застраховки или да инвестират наличните си пари във взаимни фондове.

Същевременно, напредъкът в областта на създаването, събирането и обработката на данни имат потенциал да преодолеят проблемите, възникващи от липсата на документация или на кредитна история в някои сектори на икономиката. Благодарение на тези технологии заемите, отпускани от фирми за финансови технологии, нараснаха скокообразно. Действително, най-едрите играчи от бранша отдавна обработват данни, събрани чрез цифровите им платформи, за да предоставят заеми на клиенти, които банките са сметнали за особено рискови. Напоследък обаче се наблюдава нова тенденция. Подобни онлайн високотехнологични кредитори се кооперират с традиционни банки, за да обслужват по-добре дребни потребители без достъп до Интернет, например селски стопани. Те получават от електронната платформа баркод, който клиентите им сканират при онлайн плащания към фермерите. Впоследствие банките използват данните от транзакциите, за да оценят и присъдят кредитни точки на селските стопани и да им предложат заеми дори при липсата на изискваните документи за легален достъп до банков кредит. На практика тези новосъздадени данни служат като залог, а практиката е съществен напредък във финансовото включване.

Развитието на основаните на биометрични параметри програми за идентификация също помага за преодоляване на документалните бариери. При тях индивидите могат да използват пръстовите си отпечатъци или да сканират ретината си, за да получат карта за самоличност. Такава е програмата Ааdhaar в Индия. Чрез подсигурената от нея разплащателна система AePS хората от селските региони с малък брой банкови клонове могат да правят депозити, да теглят пари и да нареждат преводи. На практика тази система помага на служители от банките-кореспонденти да посещават селските райони с микро банкомати, които могат да установяват по дигитален път самоличността на потребителите и те да работят със сметките си. 

 


1. Рисковете от иновациите


Несъмнено, новите технологии имат и тъмна страна.

Потенциален провал е прекалената пазарна концентрация. Веднага след създаването на голяма цифрова мрежа, потенциалните конкуренти имат малък периметър за маневри да изградят конкурентни системи. Фиксираните разходи за изграждане на нова мрежа ще са прекалено високи. А доминиращите платформи със сигурност ще се стремят да укрепят позициите си като издигнат препятствия пред навлизането на съперниците. Например, когато мрежови оператор притежава основана на използването на смартфони разплащателна система, той може да начислява на потенциалните съперници комисионна за свързване, което ще затрудни ефикасната конкуренция на новодошлите. От друга страна, след като вече имат широка потребителска база, доминиращите платформи могат да качат цената на финансовите услуги. И по този начин, макар че новите технологии редуцират ценовите препятствия пред финансовото включване, пазарната концентрация работи в противоположната посока.

Втори пазарен недостатък произтича от контрола на данните на клиентите. Когато големи технологични фирми  събират детайлна информация за потребителите си, те стават нейни еднолични собственици, което може да се таксува като придружаващ продукт на услугите, които предлагат. Като се има предвид, че тези данни са доброволно подадени и не подлежат на конкуренция (могат да се използват без загуба на съдържание), би било желателно те да бъдат споделени. Едрите технологични компании обаче нямат стимул да постъпват по този начин. Дори точно обратното - получават информационно предимство пред конкурентите. Използвайки привилегировани данни, те биха могли да оценяват платежоспособността на клиентите и дори размера на максималния лихвен процент, при който потенциалният кредитополучател е склонен да вземе заема. Въз основа на това всяка голяма технологична фирма може да начисли по-високи кредитни лихви и да реализира по-голяма печалба. По този начин правата на собственост върху данните на клиентите разширява пазарната мощ на едрите играчи.

На трето място, финансовите иновации създават и нови източници на несигурност. Най-тежките удари идват от криминално проявените лица, които използват анонимността, наложена от някои дигитални платформи и отсъствието на надзор.

 

 


2. Ролята на централните банки за справяне с рисковете от иновациите 


Оторизираните финансови власти могат да изиграят важна роля за отстраняване на отрицателните ефекти от иновациите като надграждат съществуващата или осигуряват нова инфраструктура, както фиксирана, така и гъвкава.

Фиксираната инфраструктура обхваща системите и инструментите, подпомагащи финансовите услуги, примерно системите за сетълмънт или договарянето на единни технически стандарти, които са извън възможностите на пазарните участници. Подобни конфигурации са желателни, защото могат да намалят разходите за транзакциите и да дадат равни възможности на игралното поле. Такъв е индийският "Интерфейс за унифицирани плащания", позволяващ както на местните, така и на глобалните играчи да разработват мобилни приложения за разплащания. По този начин се снижава летвата за пазарен достъп, особено за по-дребните фирми.

Друг начин за стимулиране на конкуренцията е чрез регулаторни механизми за сигурност. Те дават възможност на иновационните фирми да тестват новите си продукти под надзора на контролните органи. Иновационните центрове пък предоставят форум за споделяне на знания, за конкуренция и дори за набиране на средства. По този начин центровете и механизмите за сигурност помагат да се гарантира динамичен финансов пейзаж, който не е доминиран непременно от няколко участника. Контролните органи пък получават ценен поглед върху последните тенденции във финансовите нововъведения, които им помагат да разработят адекватен регулаторен отговор. 

Финансовите власти са отговорни и за гъвкавата инфраструктура, която включва регулации, стандарти или програми, насочващи предоставянето на финансови услуги и намаляват рисковете, произтичащи от събирането и използването на личните данни, от измами и от пране на пари.

Досега отговорът на оторизираните органи е некоординиран. Някои държави са приели или обмислят да одобрят закони за неприкосновеността на личните данни. Сред тях са Австралия, Европейският съюз, Сингапур и Швейцария. За да повишат възможностите за споделяне на информацията и за насърчаване на конкуренцията, все по-голям брой държави приемат известни форми на изискването за "отворено банкиране". Базовата идея тук е, че потребителите трябва да имат право да оторизират трета страна, примерно фирма за финансови технологии", да ползва финансовите им данни. Впоследствие въпросната финансова компания може да използва информацията, за да предлага конкурентни финансови услуги.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във