Банкеръ Daily

Позиции

Америка е в ментална криза

Множество статистически данни показват, че животът в САЩ става по-добър. Безработицата в страната е най-ниската  от 1969 година насам. Разюзданата престъпност е намаляла рязко от 90-те години на миналия век и големи мегаполиси като Ню Йорк днес са по-безопасно място за живот от когато и да било. И още една радостна вест - американците са живели средно с девет години по-дълго през 2017-а отколкото през 1960-а.

На фона на този взрив от оптимизъм би следвало да се очаква, че и психическото здраве на нацията е достигнало нови висоти. Оказва се обаче, че точно тук нещо се е объркало. През 2017-а 47 хил. души са се самоубили, а други 1.4 млн. са направили опити за самоубийство като делът на тези посегателства е достигнал най-високото си равнище след Втората световна война. Заключението е от проучване на проблема, проведено от щатските Центрове за контрол и превенция на заболяването, публикувано на 20 юни. Нещата дори се влошават: делът на самоубийствата в Америка е нараствал средно с 1% в периода от началото на 2000-а до края на 2006-а и с 2% от 2007-а до края на 2016-а. 

Въпреки че самоубийството е най-крайният индикатор за душевно разстройство, налице са и други тревожни фактори. Свръхдозите от наркотици са взели 70 хил. жертви през 2017-а, а 17.3 млн. души (или 7% от възрастното население на Щатите) са съобщили за преживян поне един сериозен случай на депресия през миналата година. Очакванията за продължителността на живота - може би най-широката мярка за здравословното състояние на нацията - намаляват за трета поредна година, донякъде  заради ръста на злоупотребите с наркотици и самоубийствата.

Проблемите може би са от различно естество и произход, но са съизмерими с епидемия в менталното здраве на американците. Пораженията са еквивалентни на тези от световна финансова криза, а страната няма необходимите институции, политики и решимост да се справи с тях, твърди Пол Джонфридо - президент на правозащитната организация Мental Health America. Джонфридо се възмущава, че "доларите отиват по-скоро за повече услуги в затворите...което не е добра идея".

 

Умствените разстройства се проявяват по различни начини и зависят от голям обем фактори от генетичен и социален характер, които са взаимно свързани. Така че условията на живот имат огромно значение. В САЩ обаче съществуват множество предизвикателства: стагниращо заплащане, растящи разходи за здравеопазване, разпространение на силно пристрастяващи опиати след широка рекламна кампания на фармацевтичните компании, изчезването на добре платени длъжности за "бели якички" и възникването на икономика за временна заетост. Технологията също има деструктивно влияние, което се проявява под формата на социална изолация или кибертормоз, които са причина за растящия брой самоубийства при подрастващите. Всъщност те са втората по разпространение причина за смъртта на хората между десет и 34-годишна възраст. При половината случаи на самоубийствата  са използвани огнестрелни оръжия.

Каквито и да са причините, психическите заболявания и разстройства на личността са социална и икономическа катастрофа. Те струват между 80 и 100 млрд. щ. долара годишно на американския бизнес, сочат научни данни, анализирани от Центъра за душевно здраве на работното място. Те показват също, че близо две трети от страдащите от ментални заболявания или от раздвоение на личността не получават адекватно лечение. Според анкета на експерти от бранша, с 50 болнични легла на 100 хил. души от населението ще могат да се посрещнат най-неотложните нужди на американците и дългосрочното им лечение. Докато в някои щати действителността е пет на 100 хиляди.

Онези, които нямат нужда от спешни грижи, също срещат трудности. Повечето от тях разчитат на милосърдието, на фирмените здравни планове, когато стане нужда да търсят помощ. И човек с по-ниски осигуровки няма да получи достъп до най-добрите източници за лечение при криза или при третиране на хроничен психически проблем. Дори за лицата с достатъчно средства, за да платят от джоба си, наличността на кадри варира в широки граници на територията на Америка: от 50 психиатри на 100 хил. жители в щата Вашингтон до 5.3 на 100 хил. в Айдахо.

Това състояние на нещата не е уникално единствено за американците. В Индия и в Китай - държави, в които живеят общо една трета от жителите на планетата, над 80% от хората с душевни проблеми не търсят лечение и грижи / по данни на комисията за световно ментално здраве Lancent, публикувани през октомври 2018-а/. В Южна Африка закриването на психиатрична болница с 2 хил. легла принуди пациентите да търсят нелицензирани лечители и приключи с над 140 смъртни случая. Проучването на Lancent откри и сериозни пропуски в идеята, че лекарствата са помогнали за решението на проблема: увеличената употреба на антидепресанти в Австралия, Канада, Великобритания, САЩ и други богати държави в периода 1990-2015-а не е довела до намаление на честотата и симптомите за умствени разстройства. Комисията предупреждава, че умствените разстройства ще костват на световното стопанство 16 трлн. щ. долара от 2010-а до 2030-а, ако правителствата и бизнесът не се размърдат да ги лекуват адекватно. 

 

Някои държави вече са се заели с тази задача. Премиерът на Нова Зеландия - Ясинда Ардърн, представи през май първия в света "Бюджет за доброто физическо състояние", в който са заложени 1.9 млрд. новозел. долара (грубо 1.2 млрд. щ. долара) за ментално здраве. Част от тези пари ще отидат за подобряване на услугите за хората, живеещи с някакъв вид потиснатост и депресия, които не изискват хоспитализация, но влошават ежедневието им.

Във Великобритания Националната статистическа служба публикува за първи път през февруари данни, обхващащи както икономическото, така и персоналното благополучие, като посочи и мерните единици за "щастие" и "удовлетворение от живота" редом с по-традиционните "дълг на домакинството" и "разполагаем доход". Островът създаде и "министерство на самотата" през януари 2018-а в отговор на констатациите за социална изолация. Същият месец правителството обяви и кампания за отстраняване на клеймото на самотността. 

Хората в Нова Зеландия и във Великобритания са осъзнали, че физическото благополучие на гражданите им не е достатъчно. В отговор на ограниченията на традиционната статистика икономистът Джоузеф Стиглиц публикува през декември 2018-а статията "Отвъд БВП". В нея той пише: "Онова, което измерваме, засяга онова, което правим и ако отчитаме грешните неща, ние ще правим грешки". Професор Стиглиц допълва, че ако учени и политици се концентрират единствено върху материалното благосъстояние - примерно производството на стоки, и пренебрегнат здравеопазването, образованието и околната среда - хората ще се деформират по същия начин, по който са изопачени и тези показатели и ще станат по-материалистични. Стиглиц призовава за нов подход преди менталното здраве на американците да се разстрои още повече. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във