Банкеръ Daily

Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на VIVACOM, пред banker.bg

5G мрежата води до по-силен икономически растеж и индустрии с по-високи заплати

Атанас Добрев постъпва в БТК през септември 2008 г. като главен финансов директор. През юни 2013 г. става член на УС и поема изцяло оперативното ръководство на компанията като главен изпълнителен директор. От 2001 г. до 2008 г. е главен финансов директор на „Глобул“, преди операторът да бъде купен от норвежкия „Теленор“. Атанас Добрев притежава магистърска степен по бизнес администрация от Crummer Graduate School of Business във Флорида, САЩ, и магистърска степен по “Международни икономически отношения” от УНСС.
 

Г-н Добрев, нека започнем от голямата тема в българския и световния телекомуникационен сектор – 5G мрежата. Как се развива изграждането ѝ в България и какво да очакваме в следващите няколко години?

- Очакванията са, че две от основните технологии, които ще движат развитието в следващите 10-15 години, ще бъдат 5G мрежата и изкуственият интелект. Кога, дали и как в дадена държава ще има 5G е стратегически въпрос, защото това ще определи нейната конкурентоспособност в следващите години. И дали в тази държава съществува инфраструктурата, която да доведе до по-висок икономически растеж и съответно развитие на индустрии с висока добавена стойност, което означава и с по-високо заплащане. 

На 5G в първите една-две години трябва да се гледа не като на технология, която веднага ще е в ръцете на всеки, т.е. не очаквайте догодина половината от населението да се разхода с 5G телефони в ръка. На развитието на мрежа от ново поколение трябва да се гледа като на инвестиция, както на обществото чрез държавата, така и на частния сектор - на самите оператори, които трябва да инвестират в оборудването и развитието на мрежата, така и на бизнесите, които ще искат да бъдат конкурентни в бъдещето. Те ще инвестират както в използване на 5G мрежата, така и в експериментиране и налагане на услуги върху тази мрежа. 

Каква е ролята на държавата в този процес, необходими ли са промени в регулаторната рамка и конкретни действия от Комисията за регулиране на съобщенията?

- Държавата има три основни роли в развитието както на 5G в случая, така и по-общо на всяка телекомуникационна услуга. Първата е осигуряване, а в случая с България е освобождаване на честоти - какви честоти са налични и на каква цена. Втората роля на държавата е в строителното законодателство, т.е. при какви условия могат да се строят необходимите мрежи. Третото е, дали държавата, чрез своите компании и агенции, ще се възползва от тези мрежи и ще бъде потребител. 

Нека започнем от наличието на честоти...

- В следващите поне 5 г. два спектъра ще бъдат основните за 5G. Единият е 700 MHz и ще осигури покритие на мрежата навсякъде. Вторият е 3.6 MHz, който ще подкрепи първоначалните нужди на тази мрежа. За съжаление първият спектър не е наличен, тъй като в голямата си част все още е зает за военни цели. България е една от малкото страни в ЕС, които почти нямат наличност в този спектър. Тоест, ако не се вземат спешни мерки в следващите години, едва ли ще има 5G покритие извън големите градове. 

Вторият спектър е почти изцяло свободен. По наша информация КРС взима мерки за пълното му освобождаване до края на тази година. Поне за големите градове и първоначалните експерименти с мрежата ще има наличен спектър.

Друг въпрос обаче е цената. Тези спектри се предлагат от държавата на търг, като крайната цена се определя от търсенето и предлагането. Държавата, бих казал правилно, определя само началната цена. Ако вземем за пример търга в Германия, който приключи миналата седмица, заради голямото търсене цената на спектъра се покачи от милиони до милиарди. Процедурата в България е много подобна. Разлика е, че у нас началната тарифа на КРС, която се одобрява от Министерския съвет, е доста остаряла. И е базирана на ситуацията отпреди 15 години, дори 20 години, когато този спектър беше много скъп. В момента новите технологии изискват много повече спектър, за да се осигурят високи скорости и капацитети. Според нас има нужда от ревизия на тарифата, която да отрази новите реалности. Както началните такси, така и годишните, оказват значимо влияние върху разходите на операторите и съответно върху цените за потребителите.

С други думи, началната и годишната тарифи трябва да бъдат намалени? 

- До някаква степен, така че търговете за спектрите да привличат интерес. За последните години КРС на два пъти обяви търгове за 2.6 MHz спектър и нямаше интерес, основно заради високите такси. За да може България да запази и повиши в бъдеще своята конкурентоспособност, за нас е необходимо да се смени логиката на тарифата. Да се вземе предвид, че вече на операторите е необходим много повече спектър. Необходимо е да се понижат както годишните, така и първоначалните такси. 

По наши изчисления държавният бюджет не само няма да загуби от намаляването на таксите, но ще спечели, защото намаляването на цените ще повиши търсенето на спектър. Всъщност преките приходи за държавния бюджет ще са над 100 млн. лв. в следващите пет години. Освен това ще бъдат отключени инвестиции от страна на оператори за над 800 млн. лева в инфраструктура. Това води до много по-голям капацитет и скорост за потребителите, а и до нови индустрии и по-бърз икономически растеж. 

В момента обсъждането на новите тарифи е в ход и ще приключи в следващите няколко месеца. Ние се надяваме крайният резултат да бъде положителен, т.е. да се премине към една модерна тарифа, която да стимулира инвестициите и използването на спектъра. 

Как стоят нещата с изграждането на самата инфраструктура за 5G и издаването на съответните разрешителни?

Разрешенията за изграждане на мрежата до голяма степен зависят от строителното законодателство. То се занимава основно с физическата инфраструктура - дали базовата станция е построена устойчиво, дали е устойчива на земетръс, на вятър, на съпротивление. Втората част е отговорност на Министерството на здравеопазването, което чрез различни лаборатории контролира нивата на излъчвания и какво се приема като безопасно за човешкия организъм. При нас правилата са едни от най-строгите в Европейския съюз. 

Когато говорим за облекчаване на режима за строеж на базови станции, става дума за получаване на разрешително за строеж и разрешително за ползване. И след това за условията за добавяне на допълнително оборудване. В момента строежът на една базова станция в процес на разрешение трае между 12 и 18 месеца. Ако трябва да се добави нова технология, а 5G очевидно е такава, е нужно още толкова време. 

При сегашния, бих казал, усложнен режим, строителните работи за всяка нова честота, а в следващите години ни чакат поне четири такива, струват на оператора 10 млн. лева. Това е безсмислено. На практика така се увеличава времето за въвеждането на новата технология, увеличават се и потребителските цени. Затова смятаме, че вторият приоритет след освобождаване на спектъра трябва да е улесняването на строежа на базови станции и добавянето на технологии на съществуващите.

Нека се спрем на 5G мрежата и през призмата на обикновения потребител... 

- За 5G може да мислим в четири основни посоки - скорост, капацитет, възможност за работа в реално време и сигурност.  Вероятно за последно си говорим за скорост на мрежата. Скоростта ще стане достатъчно голяма, така че масовият потребител да може да свърши каквото иска, без да се замисля дали мрежата е достатъчно бърза. 

По-голямата потребност за мобилния интернет и потребителите на смартфони ще бъде капацитетът. Очакваме в следващите пет години потреблението на мобилен интернет да нарасне над 10 пъти. Това означава, че ако не се въведе 5G, след няколко години капацитетът на мобилните мрежи ще бъде изчерпан. Потребителите искат да използват все повече и повече интернет. Изчерпването на капацитета ще доведе до нарастване на цената на мобилния интернет. За да продължи той да е масов и достъпен, трябват мерки от страна на държавата и инвестиции в нови мрежи от страна на бизнеса. 

Очаква се и много повече устройства да бъдат свързани помежду си. Ако погледнем в диапазон 10-20 години, това означава най-напред градска среда - сензори за въздух и шум, светофари, спирки, сензори за задръстване, за наводнения, за пожари, камери за видеонаблюдение и контрол на трафика. Всичко това са огромен брой устройства, които ще бъдат независими и ще имат нужда от мрежова връзка в градската среда. Всяка кола ще бъде свързана, ще получава информация, за да може да се движи сама и да разбира какво се случва около нея. 5G ще свързва не само технологиите извън дома, но и тези вкъщи - телевизори, хладилници, врати, електромери, водомери.

Именно затова е ключова и сигурността на мрежата. Когато всички технологии са свързани в тази мрежа, тя трябва да не спира да работи и да е сигурна срещу атаки, за да не може някой да отвори дома ви, да наблюдава камерите ви, да източва информация от системата. Точно затова спорът между САЩ и Китай е както за водачеството при технологиите, така и за осъзнаване, че това има ефект върху националната сигурност. 

Неотдавна VIVACOM бе отличена с голямата награда на КРИБ в категория „Иновации“. Кои проекти ви помогнаха да я спечелите?

- Нашата философия винаги е била да инвестираме и да правим достъпни продукти, които са едновременно иновативни и могат да бъдат полезни на много хора. В годините сме имали много иновативни продукти, като се започне от първата 3G мрежа в 900 Mhz и стигнем до интерактивна телевизия и мобилна телевизия. Конкретният проект за тази година бе платформата VIVA SMART. В последните почти две години развиваме и предлагаме решения в три основни направления - "умни градове", облачни услуги и дигитално образование. Благодаря на КРИБ за голямото признание. Това, че сме признати за иновативна компания, е още по-ценно, тъй като се случва в годината, когато брандът ни навършва 10 години. 

Споменахте "умните" градове. Какви са решенията за "умно" управление за един голям град, една столица като София?

- Важно е да разгледаме какви са основните дейности на една община и какви са услугите, които тя предлага на своите граждани. И да видим как те се вписват в нашето SMART CITY решение. 

Първа е сигурността - видеонаблюдение, изграждане и техническа изправност. Но от друга страна и допълнителни услуги като разпознаване на номера за по-лесно откриване на откраднати коли. Измерване на теглото на превозните средства. Това води и до намаляване на задръстванията, и до по-малко износване на самите пътища. Предлагаме наблюдение на енергийното потребление при уличното осветление и пестене на енергия. При управлението на трафика предлагаме модул за паркинги, неправилно паркиране, свободни места. Както и наблюдение на околната среда.

Именно затова смятаме, че обединението на тези модули в една система за управление, наблюдение и анализ има полза. Така общината във всеки един момент знае дали те работят правилно, а на следващ етап е предоставянето на цялата тази информация на гражданите. Представете си приложение, което ви казва къде има ремонти, къде има задръстване, къде не работят светофарите, какво е нивото на замърсяване на въздуха, има ли отклонение на автобусните линии. 

В момента работим по изграждането на платформата в пълния ѝ вид. В три общини системата скоро ще заработи. Надявам се и Столичната община да прояви интерес, защото София е най-големият, а се надявам да остане и най-модерния град. 

За да обобщим, какви са перспективите пред българските фирми с навлизането на 5G мрежата, концепцията "Интернет на нещата" и облачните технологии?

- Развитието на IT аутсорсинг индустрията в България показва, че страната ни има потенциал за развитие на високотехнологични индустрии. Според мен бързото развитие на 5G ще създаде възможности за използването на всички тези хора на едно по-високо равнище. Сега по-голямата част от IT индустрията се занимава с писане на софтуер за чуждестранни компании и с поддръжка на вече изграден софтуер. Развитието на инфраструктура, на която да може да се тестват и продават услуги в самата страна, а след това да се изнасят навън, според мен ще даде възможност тези обучени хора да минат на следващо ниво - да развиват собствени продукти, а България не само да изнася труд за някой друг, а да продаваме собствени продукти и софтуер. Дори и да не станем втора Силициева долина, то поне да създадем възможност за развитие на високотехнологичен и добре платен бизнес у нас.

За да стане това, в крайна сметка има две посоки за инвестиции. Едната е в инфраструктура във вид на мрежи. Другата, не по-маловажна, е развитието на образованието, повишаването на компетентността на сегашните работници. Също така средното и висшето образование трябва да бъде адекватно за бъдещето. Именно затова ние сме активен участник в инициативата "Образование 4.0", където се опитваме да вкараме новите технологии в образованието. Според нас комбинацията от нови технологии, съвременно образование, фокусирано в точните науки, и инвестиции в мрежи ще доведе в крайна сметка до ускоряване на икономическото развитие на страната.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във