Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ НА КОМПЕНСАТОРКИТЕ ИЗТИЧА

Инвестиционните посредници живяха и печелиха през отминаващата година от търговията с компенсаторни инструменти, защото активността на фондовия пазар в България продължава да е твърде слаба. А информацията от Центъра за масова приватизация сочи, че досега са закрити партиди с компенсаторни записи с общ номинал от 401 млн. лева. Това означава, че изтъргуваните книжа са най-малко толкова. Защото преди да бъде осъществено плащане по приватизационна сделка към Агенцията за приватизация или към някое от отрасловите министерства, често записите минават през няколко собственика. Освен това все още няма статистика за изтъргуваните количества компенсационни бонове, издадени съгласно Закона за земята. А досега емитираният номинал от тези книжа е най-малко 1 млрд. лева.

Като че ли златното време за покупко-продажбата на компенсаторки изтича. Вярно е, че все още не са пласирани записи и бонове за минимум 1.5 млрд. лева. Продадената държавна собственост, която може да се плати с такива книжа, както и подлежащите на приватизация активи далеч не съставляват такава сума. Затова и цената на записите догодина вероятно ще се задържи на сегашните си ниски равнища от порядъка на 14 лв. за 100 лв. номинал. Евентуални промени могат да се очакват само при решение на парламента, което би породило допълнително търсене на компенсаторки.

Всъщност Народното събрание беше основният двигател на движенията в котировките на записите през цялата година. Рязкото повишение на цените им в началото на февруари от 16 на 25% от номинала им се дължеше на промените в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, станал известен като закона Лучников. Тогава депутатите позволиха на РМД-ата, закупили предприятия до тази дата, да платят оставащите си вноски с компенсаторни инструменти до края на 2000 година. Това акумулира допълнително търсене на пазара за неколкостотин милиона лева номинал.

Радостта на притежателите на такива книжа обаче бе краткотрайна. Оказа се, че количествата, които приватизаторите трябва да закупят, съвсем не са достатъчни за поддържане на котировки над 20 процента. А мярката, взета от депутатите, бе просто успешен опит за облагодетелстване на и без това силно толерираните от тях РМД-та. Поредният срив в цените на книжата Лучников не закъсня. В началото на март те удариха годишния си минимум от 13% от номиналната си стойност.
През пролетта записите се търгуваха стабилно на нива 13-15 процента. От юли обаче се появи малко изненадващ глад за компенсаторки. Причината бе, че изведнъж РМД-тата се усетиха, че крайният срок, в който трябва да платят по приватизационните си сделки, наближава. Тогава се получи странна ситуация - много купувачи и липса на продавачи. Естествено пазарната стойност на книжата се покачи до 17 процента.

Към края на есента всички играчи отново се втренчиха в парламента, където се очакваше да се разгледат нови промени в закона Лучников. Предположенията бяха, че депутатите ще продължат политиката си да толерират РМД-тата, като позволят и на тези, които са купили активи през 2000 г., да ги платят изцяло с компенсаторки. Развръзката обаче бе шокираща за тях. В началото на ноември стана ясно, че изменения ще има, но в приватизационния закон. В предложенията беше записано, че се удължава до края на 2001 г. срокът, в който РМД-тата, придобили предприятия до януари 2000 г., могат да платят със записи. Това оттегли голям брой дружества от пазара, в резултат на което книжата поевтиняха до по-малко от 14 процента.

И през тази година цените на компенсаторните инструменти ще са тясно обвързани с решенията на парламента. Още отсега от средите на някои политически партии с ограничено влияние се чуват гласове за превръщането на записите в държавни ценни книжа. Това обаче по-скоро е предизборен ход за печелене на допълнителен електорат, отколкото трезво премислена позиция. Мнението на финансовото министерство по въпроса е, че държавата не може да си позволи да емитира допълнителен дълг. Така че поне при сегашното правителство такъв проблем не е на дневен ред. Някои политици дотолкова се унесоха в стремежа си да спечелят гласовете на реститутите, че започнаха да лансират невероятни идеи - като например плащането с компенсаторки на ток, парно и данъци. Няма съмнение, че ако предложението се приеме, ефектът ще бъде неблагоприятен за финансовото състояние на НЕК, на топлофикационните дружества и на държавния бюджет. Вероятно промени в статута на компенсаторките могат да се очакват едва след изборите за Народно събрание през юни следващата година.

Дотогава котировките на тези книжа едва ли ще се различават много от сегашните им равнища (14% от номиналната им стойност). Защото политиката на сегашното правителство е да вкарва големите дружества, подлежащи на приватизация, в списъка за целево раздържавяване, което означава, че техните купувачи могат да плащат за тях само с истински пари. По този начин обаче възможностите за пласиране на вече емитираните компенсаторни инструменти намаляват значително.
Междувременно рекламираните в последно време търгове за продажба на държавно имущество и земя от поземления фонд срещу записи и бонове търпят пълен провал. Освен че предложените имоти са толкова малко, че не могат да привлекат и 1% от боновата маса, за тях трябва да се плаща и данък добавена стойност в реални пари. На земеделските аукциони пък се явяват клиенти, склонни да плащат по-малко от 10% от предлаганите ниви.

За двете години, откакто се провеждат пък търговете, организирани от Центъра за масова приватизация, се видя, че те не са в състояние да предизвикат интерес към предлаганите там държавни акции. Инвеститорите могат да закупят предимно книжа, непожелани от мажоритарните собственици на съответното дружество. Но това може да означава, че единствено за него те нямат никаква стойност. Като че ли единственият положителен ход на ведомствата, осигуряващи ресурс за боновите търгове, бе пускането за продажба на акции на Медика - Сандански, това лято. На фондовата борса книжата на фармацевтичното дружество се котират по 13-14 лв. за бройка. Икономическото министерство обаче бързо осъзна грешката си и прибра обратно акциите, преди да са продадени изцяло.

Единственият начин за покачване на цените на компенсаторките и по-пълно овъзмездяване на техните притежатели е пускането на достатъчно държавна собственост за продажба срещу такива книжа. Което означава, че правителството трябва да се раздели безплатно с пакети от големите структуроопределящи компании като например БТК, НЕК, Банка ДСК и морския флот. Поне засега обаче нищо не говори, че държавните мъже са склонни на такъв жест към реститутите. Което не значи, че те няма да променят мисленето си под натиска на наближаващите парламентарни избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във