Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗАЛЯЗВА ЛИ ЗВЕЗДАТА НА ДОЛАРА?

По всичко изглежда, че победният марш на щатския долар за сезона е към края си. Той не успя да се възползва от по-силните от очакваните данни за производителността на труда в щатските компании през второто тримесечие на годината и от по-слабите показатели на еврозоната. И съвсем логично продължи да се обезценява под натиска на последните констатации в Бежовата книга (Beige Book) на Федералния резерв. Обобщените заключения от данните, подадени от дванадесетте клона на щатската централна банка за икономическата активност в САЩ през юни и юли, са доста обезкуражаващи. Тонът е особено песимистичен по отношение на промишлеността, където работните часове намаляват, ползващите принудителен отпуск растат, а в отчетите преобладават планове за нови съкращения на работни места и на части от бизнеса. Слабостта на промишления сектор се разпростира и върху други стопански сфери, включително потреблението. А банките съобщават за по-малък интерес и търсене на кредитен ресурс. През юни размерът на потребителските кредити е намалял с 1.5 млрд. щ. долара - първия им спад от ноември 1997 г. насам. Единствения светъл лъч в конюнктурата хвърля пазарът на жилища, останал стабилен през последните два месеца, и сравнително ниските стойности на инфлацията. Като се има предвид, че Бежовата книга е основното ръководство на централните банкери при дебатите им по паричната политика на САЩ, може да се очаква, че на следващата си сбирка на 21 август паричният комитет на Федералния резерв ще намали отново основната краткосрочна лихва по щатския долар до 3.5 процента.
Засега валутните анализатори все още не са единни в прогнозите си дали слабостта на долара представлява обрат в посоката му на движение, или е просто техническа корекция. Някои специалисти посочват, че въпреки неочаквано високата производителност на труда през второто тримесечие на годината, скочила с 2.5% спрямо първото, ръстът й през 2000 г. е ревизиран от 4.3 на 3.0%, а през 1999 г. - от 2.6 на 2.3 процента. А суперлативите и вярата в щатската икономика се дължаха именно на високите стойности на този индекс.
Неблагоприятен знак за долара е и преструктурираният капиталов поток в страната. Делът на директните инвестиции през първото тримесечие е намалял рязко, докато портфейлните вложения, особено в корпоративни облигации и в книжа на различни щатски агенции, се е увеличил. Следователно, освен директните инвестиции, намаляват и средствата, вложени в щатски ДЦК. Това означава, че всяка промяна на доверието в долара ще накара инвеститорите в публично търгуваните ценни книжа бързо да ликвидират позициите си, което ще дестабилизира валутата и финансовите пазари на САЩ.
Появиха се дори мнения, че е крайно време да се преосмисли политиката на силен долар. Тя е печеливша в условията на икономически растеж, защото помага за потискане на инфлацията. Но при икономическо забавяне и намаление на лихвите силната валута само отслабва конкурентоспособността на експорта. Освен това в случая със САЩ поскъпването на долара едва ли е обосновано, като се има предвид огромният дефицит по текущата сметка на страната, криещ сериозни рискове от дестабилизиране на икономиката, в случай, че инвеститорите рязко се изтеглят от вложения в щатски активи.
Еврото се възползва от растящите опасения за щатската икономика и се забърза към 89 цента, въпреки не особено окуражителните икономически показатели на еврозоната. Публикуваните през седмицата данни сочат, че индустриалният продукт в Италия през юни се е увеличил едва с 0.1% в сравнение с майския, а БВП през второто тримесечие е намалял с 0.1% спрямо първото и с 2% на годишна база. В Германия през юли броят на безработните, макар и по-слабо от очакванията, се е увеличил за седми пореден месец. Промишлените поръчки през юни са намалели с 2.5% спрямо май. А в августовския си месечен бюлетин Европейската централна банка признава, че ръстът на БВП на еврозоната през второто полугодие и за цялата 2001 г. ще е по-слаб от първоначално прогнозирания.
От несигурността, обвиваща долара, най-пълноценно се възползва японската йена. На фона на продължаващите икономически проблеми на страната, на намаляващите промишлени поръчки и потребление и на първите конфликти в правителството на Койдзуми, местната валута успя да се стабилизира на нива около 123 JPY/USD и 109 JPY/EUR.
У нас междубанковият валутен пазар беше спокоен. Среднодневните изтъргувани обеми достигнаха 127 млн. г. марки. Делът на щатския долар в купената и продадена валута бе 41.4 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във