Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗАКОНЪТ ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА Е ГОТОВ, НА ХОД СА КОМБИНАТОРИТЕ

Промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) предизвикаха остри спорове между авторите им и представители на публични дружества, които не са доволни от новите текстове. Прави впечатление, че в сравнение с варианта за нови текстове в закона, който в.БАНКЕРЪ описа в началото на септември, правомощията на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) са увеличени силно. В същото време шефовете на фирмите, чиито книжа се търгуват на борсата, ще бъдат неприятно изненадани от нови изисквания, свързани с разкриването на повече информация за дейността им и с механизмите за увеличаване на капитала на тези дружества. Освен това чл. 114 от променения закон разширява значително правомощията на общото събрание при оперативното ръководене на делата на фирмите. Занапред то задължително трябва да се произнесе при сделки с над 10% от активите на дружеството (продажби, отдаване под наем или предоставяне на обезпечение), когато става въпрос за операции между свързани лица. Същите са изискванията и при възникване на задължения на публичната компания, които превишават 10% от активите й. Санкцията на общото акционерно събрание се изисква и когато сделката е за прехвърляне или встъпване в дълг за сума, надхвърляща 33% от активите на дружеството, дори когато не става дума за свързани лица. Освен това управителните органи на дружеството задължително трябва да представят пред акционерите мотивиран доклад за целесъобразността и условията по сделките. При всички случаи прехвърлянето на активи ще се извършва по пазарната им цена. Именно тази точка предизвика най-бурни дискусии на последната дискусия върху промените в закона на заседание на парламентарната подкомисия по капиталови пазари. Причината бе, че с разпоредбата се ограничава отпускането на банкови кредити и гаранции за големи суми, защото и те ще трябва да се одобряват първо от общото събрание. Затова този текст със сигурност ще претърпи значителни корекции преди приемането му от парламента. Според промените в закона, всяко публично дружество е длъжно да избере свой корпоративен секретар. Той трябва да осъществява ефективна връзка между управителните органи на компанията и нейните акционери, според записаното в новите промени. Секретарят трябва да има определена квалификация и опит, за да може да изпълнява задълженията си. Практиката в други страни показва, че на тази длъжност не се наема нов служител, тя най-често се заема например от главния счетоводител. Проблемът е, че едва ли всички публични компании разполагат с кадри, които са в състояние да се справят с такива задължения. Това се отнася особено за дружествата, които на практика са публични само по закон, но на практика към тях няма интерес от страна на портфейлни инвеститори. А такива са повечето от общо над 500 емитенти, контролирани от ДКЦК. Режимът за отписване на дружествата от регистъра, воден от Държавната комисия по ценните книжа, се затяга - в.БАНКЕРЪ го прогнозира още преди два месеца. Единствената новост е, че все пак ще има, макар и малка, възможност за отписване от регистъра, без да се отправя търгово предложение към останалите акционери за изкупуване на техните книжа. Този шанс се дава на компаниите, които имат по-малко от 50 акционери, а собственият им капитал (счетоводната нетна стойност на активите) е под 200 хил. лева. Ако тези условия не са изпълнени, дружеството може да се отпише от регистъра, в случай че един е собственик на над 90% от книжата и той отправи предложение към останалите акционери за изкупуване. Регламентът за търговата оферта обаче става по-строг - стойността на книжата трябва да се обоснове чрез най-малко три общоприети метода за оценка. Към предложението ще се прилага и обосновка на цената, съдържаща описание на използваните критерии и начина, по който тя е определена. Изисква се също да се посочи причина защо са избрани точно тези методи и теглото, което има всеки от тях. Дори ако и офертата се вмести в нормативните рамки, това не дава сигурност, че мажоритарният собственик ще може да отпише съответното дружество от публичния регистър. За да се случи това, е необходимо още минимум 50% от притежателите на останалите акции да ги продадат или на специално свикано общо събрание да гласуват за отписването. Това препятствие едва ли ще затрудни много нашите комбинатори. Още отсега може да се посочи най-лесният начин за преодоляването на тази бариера. Достатъчно е например мажоритарният собственик да изкупи 95% от капитала на дадено предприятие и след това да прехвърли 5% на близко до него лице. Този нов текст е изготвен по-скоро, за да обслужи интересите на част от по-едрите портфейлни инвеститори. Например кипърската Розин инвестмънт, която е близка до управляващите кръгове, притежава 5% от капитала на Балканфарма-Троян. С новия текст тя придобива законова възможност да пресече опитите на Балканфарма холдинг да затвори дружеството, освен ако не получи добра цена за миноритарния пакет, който държи. Изискванията за минимална стойност на търговото предложение остава. Цената на книжата не може да е по-ниска от пазарната за последните три месеца или от най-високата, заплатена от мажоритарния собственик. Интересното е, че занапред търгово предложение ще са задължени да публикуват не само акционерите, чийто дял надхвърля 50%, но и тези, които притежават две трети от капитала на дружеството. Освен това лице, което притежава повече от половината от гласовете в общото събрание, няма право да придобие повече от 3% от акциите на дадена компания в рамките на една година, без да отправи търгова оферта. Изискванията към процедурите за отправяне на предложенията ще бъдат описани допълнително в специалната наредба на Министерския съвет. Любопитното е, че авторите на проекта дават възможност на правителството да приеме и по-тежки условия за публикуване на търгова оферта. Например в бъдещата наредба кабинетът може да допусне да се отправи предложение за изкупуване не само за акции, но и за други видове ценни книжа. Освен това е възможно праговете от 50% и две трети от капитала да бъдат заменени с по-ниски. Според новите текстове, е допустима търгова оферта и в случаите, когато акционер притежава най-малко 5% от капитала на публично дружество, но иска да увеличи дела си до над 33 процента. С подзаконови нормативни актове ще се уточнят и условията за публикуване на конкурентна (враждебна) оферта. Досегашните варианти за промени в закона определено издигаха ролята на ДКЦК като регулативен орган, поне от гледна точка на заплатите на нейните членове. Те трябваше да достигнат възнаграждението на шефовете на БНБ. Член 7 от проекта гласи, че възнагражденията на председателя, членовете и на останалите служители на комисията не трябва да са по-ниски от заплатите на заемащите съответните длъжности в Централната банка. Доколкото обаче след броени месеци ДКЦК ще бъде заменена от Агенция за инвестициите, застраховането и осигуряването, този текст губи смисъла си. Затова в крайна сметка той изобщо не бе обсъждан на заседанието на ръководената от Ралица Агайн подкомисия. Законодателите предвиждат да се увеличат значително правомощията на надзорния орган, независимо дали той ще е агенция или комисия. Той ще може да издава административни актове, както и да предявява съдебни искове за обявяване на нищожността на сделки, сключени в разрез с разпоредбите на ЗППЦК, и за отмяна на решения на общо събрание. Ведомството ще има право да уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления, свързани с ценни книжа, и да съдейства в разследването им. Промените разширяват и достъпа на инвеститорите до регистрите на регулативния орган. Досега те имаха право да разглеждат документите, въз основа на които са издадени разрешения и потвърждения. Занапред заинтересованите ще могат да се запознаят със самите заявления на компании, независимо дали комисията се е произнесла по тях, или не. Безспорно с най-голям интерес се очаква влизането в сила на новите разпоредби около увеличението на капитала на публичните дружества. От няколко месеца стана ясно, че тази процедура ще се извършва единствено чрез емитирането на търгуеми праваОтпада и последната теоретична възможност за увеличаване на капитала под условие. Вратичката, от която досега не се възползва никой, бе, че публичната компания може да превръща облигации в акции с право на глас. Така собствениците на дългови ценни книжа имаха шанса изведнъж да станат мнозинство на общото събрание на акционерите, още повече ако зад тях стои притежателят на мажоритарния пакет в предприятието. Освен това при регистрацията на новите книжа емисионната им стойност трябва да бъде изплатена напълно. Така се пресича практиката при увеличението се плащат само 25% от цената на акциите с опция, а останалите да се издължат за срок от две години например. По този начин мажоритарният собственик повишаваше значително дела си на нищожна цена. Очевидно с цел да не се повтори случаят Софарма от началото на годината, когато някои инвеститори изгубиха маса пари, авторите на промените в закона изясняват в най-големи подробности и сроковете, в които се осъществява увеличението на капитала. Право да участват в него ще имат акционерите, които притежават книжа на дружеството най-късно 14 дни след датата на общото събрание, гласувало такова решение. Когато решението се взема от управителния орган на компанията, ще бъдат издадени търгуеми права на лицата, придобили книжа до 14 дни след публикуването на съобщението. Интересното е, че минималният срок на подписката остава 30 дни, но акционерите няма да могат да записват полагащите им се книжа през последните най-малко пет работни дни от този срок. Това се налага заради особеностите при прехвърлянето на търгуемите права, което става за срок между 14 и 30 дни. Пет дни след неговото изтичане публичното дружество предлага за продажба неупотребените права автоматично, чрез инвестиционен посредник и чрез на явен аукцион. Това означава, че тези, които искат да участват реално в подписката, трябва да го направят преди датата на търга. Хубавото на промените, свързани с увеличението на капитала, е, че за да повишават участието си в дружествата, инвеститорите ще трябва да плащат на заварените акционери за използването на правата им. И то независимо дали последните изобщо са научили, че е обявена подписка, или не. Защото след като техните права бъдат изтъргувани автоматично, парите от продажбата ще се преведат по техни сметки. Законодателите са направили всичко възможно и за осигуряване на пълна прозрачност на процедурата около увеличението. В края на всеки работен ден от срока за записване на нови книжа, който е най-малко 30 дни, Централният депозитар ще оповестява публично информация за използваните до края на предишния ден търгуеми права. Въпросът за аукционите за продажба на неизползваните права обаче все още не е докрай изяснен. Проблемът е, че разходите при тях може да се окажат по-големи от приходите. Това ще стане ако цената на едно право се окаже една стотинка, докато разходите по банковите трансфери към продалият го акционер са примерно 0.75 лева. В полза на инвеститорите е новият текст от закона, който задължава публичните компании да предоставят на широката публика счетоводните си отчети на всеки три месеца. Досега те бяха длъжни да правят това по два пъти годишно. Очевидно е, че повечето промени в ЗППЦК бяха направени, за да се избегнат доказани от практиката слабости. Със сигурност обаче недоволните от тях главно мажоритарни собственици на публични дружества няма да пощадят солидни хонорари за експерти, които да открият нови вратички за заобикаляне на закона. Дори и за неопитните играчи е ясно, че такива вратички има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във