Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Заговори се за трицифрени котировки на петрола

Суровият петрол поскъпна в началото на седмицата до най-високите си стойности от  края на 2014-а. Скокът предизвикаха  разкритията на израелското разузнаване за секретните  планове на Техеран  да  създава  ядрени оръжия. Те се появиха десетина дни преди щатският президент Доналд Тръмп да реши окончателно дали да анулира ядреното споразумение с Иран и да възстанови прилагането на санкциите срещу  тази страна  - а тя е третият по големина производител на черно злато в ОПЕК.

Петролът е поскъпнал с 5.6% през април заради растящото геополитическо напрежение и след  заявката на Тръмп да зачеркне договорената през 2015-а ядрената сделка с Техеран. На 30 април търговията на фючърсните контракти за сорт "Брент" с доставка през юни приключи на цена 75.17 щ. долара за барел на борсата в Лондон. А по-активно разменяните юлски договори се сключваха при  74.69 щ. долара за барел.

Твърдият ангажимент на останалите  страни по договора с Иран  обаче  снема част от напрежението на пазара. Както и растящите складови запаси на Щатите от горивото. Което леко охлади цените и в следобедната търговия на 2 май контрактите за доставка на суровия петрол сорт "Брент"  през юли "омекнаха"  под 73 щ. долара за барел.

Анализатори от бранша подчертават, че геополитическият риск остава мощен двигател за петролните котировки и те запазват възходящата си тенденция. Още повече че ОПЕК и Русия изглеждат твърдо решени да продължат да следват стратегията за намаляване на добива. Въпреки че 16 месеца след въвеждането й тя, изглежда, да е постигнала основната си цел - промяна на пазарния баланс и ликвидиране на свръхпредлагането. Според Саудитска Арабия "мисията все още не е изпълнена" и въздържанието трябва да продължи, за да бъде постигнат  още един приоритет - да бъдат стимулирани  световните енергийни компании да инвестират повече средства за бъдещи доставки.

Всъщност ОПЕК не е единственият глас, алармиращ за недостатъчните вложения в нови петролни проекти. Всъщност влиятелни фигури от сектора - от Международната енергийна агенция до шефа на френския петролен гигант "Тотал" - предупреждават, че ще се появи  недостиг на предлагане още в началото на идното десетилетие - след периода на драстично съкращаване на инвестициите в нови мощности. Един от най-известните мениджъри на петролни хеджингови фондове - Пиер Андуран, сподели на 29 април в "Туитър", че нежеланието на енергийните компании да влагат пари в добив на  нова продукция означава, че цена от 300 щ. долара за барел нефт в близките години "не е невъзможна". Според Андуран  пък "100 щ. долара за барел гориво няма да убият икономиката". И за "окуражаването на инвестициите извън САЩ ще са необходими от 100 долара нагоре".

Коментарите на фондовия мениджър са сходни с оценката на министъра на петрола на Саудитска Арабия - Халид ал-Фалих, че нефтените котировки могат да се качат доста над сегашните грубо 73 щ. долара за барел, без да нанесат поражения на икономиките. Ал-Фалих припомня, че в миналото е имало значително по-високи от сегашните цени на черното злато (през 2008-а сортът "Брент" скочи до почти 150 щ. долара за барел, преди да тръгне рязко надолу). Саудитският министър на петрола посочва, че светът трябва да инвестира достатъчно, за да подсигури допълнителен производствен капацитет за 4-5 млн. барела гориво на ден всяка година, за да отговори на растящото потребление. По изчисления на международната енергийна агенция инвестиционните разходи на енергийните компании са паднали с около 338 млрд. щ. долара (44%) между 2014-а и 2017 година. 

Разбира се, не липсват и анализатори, които определят инвестиционните притеснения на ОПЕК като претекст за удължаване на срока на сегашната стратегия за ограничен добив и за повишаване на цените. Защото Рияд се нуждае от поне 80 щ. долара за барел, за да компенсира разходите по реформиране на стопанството си, за военната намеса в Йемен и за постигане на по-високи оценки за предлагането на част от акциите на държавната си нефтена компания на борсата. 

Скептиците посочват още, че водещите международни петролни гиганти, включително и "Роял Дъч Шел", "Ени" и "Шеврон", са харчили по-малко през първото тримесечие, но въпреки това са разширявали производството си благодарение на по-ниските цени на новите проекти. Например  "Бритиш петролиъм" е свалил с 60% резходите за петролното си поле "Бясното куче" (Mad Dog) в Мексиканския залив. А добивът от находището на "Статойл" "Йохан Кастберг" в Норвегия вече е на печалба при 35 щ. долара за барел срещу 80 долара само преди няколко години.

С други думи, разширяване на световния добив на черно злато днес излиза много по-евтино, отколкото през 2014-а. И разходите на бранша през последните години ще са достатъчни да  подсигурят необходимите 7% ръст на световната петролна продукция - до малко над 103 млн. барела на ден до края на текущото десетилетие. Тази тенденция ще се запази и през идните десет години, ако котировките на суровия петрол останат в диапазона между 60 и 70 щ. долара за барел. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във