Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗАДАВА СЕ НЕДОСТИГ НА ЗЪРНО В ДЪРЖАВАТА

ПШЕНИЦАТА ЩЕ СТИГНЕ, САМО АКО ИЗНОСЪТ БЪДЕ СПРЯН НАЕСЕНСъздадена е междуведомствена комисия за проверка на наличните запаси от хлебно зърно в складовете на Държавен резерв, съобщи за в. БАНКЕРЪ отлично осведомен източник. С подписите на двама министри - Николай Василев и Мехмед Дикме- се формират смесени групи, които до десетина дни ще обиколят и протоколират състоянието на складовете, където се съхраняват държавните запаси от зърно. Според експерти, в момента не може да се прогнозира точно добивът през 2003 г. поради твърде слабото развитие на посевите и неизвестните около климатичните условия до прибирането на зърното. Ясно е само едно - каквото и количество зърно да бъде прибрано, това ще стане по-късно от обичайното, вероятно през август и началото на септември. Вече на няколко пъти министър Дикме успокоява обществото, че зърнена криза няма да има и че хлебният баланс е осигурен за целия период до появата на реколта 2004. Но доколко това е вярно ще се види след три месеца, макар че и още отсега може да се прогнозират сериозни проблеми пред държавата през есента. По предварителни данни очакваното количество зърно възлиза на 2.1-2.3 млн. тона. Тази сметка е правена на база на официалните отчети на земеделски стопани и кооперации за засети площи през есента. Сега засетите площи са 20-30% по-малко в сравнение с миналата реколта. Възможно е тези данни да не се покриват напълно с реалността и площите, засети със зърно, да са повече, но не са обявени от зърнопроизводителите. От гледна точка на качеството на реколтата през последните три години можем да очакваме наесен да приберем около 66-70% зърно от трета група (фуражна пшеница) и 25-35% - зърно от 2-Б група (хлебна пшеница). Това прави, според най-оптимистичния вариант, 800 000 т хлебна пшеница и 1.3 млн. т фуражна пшеница. От хлебната пшеница поне 200 хил. т ще бъдат отделени за семена за следваща реколта, при което положение за консумация ще останат около 600 000 т зърно. Към това количество трябва да се прибави и зърното, намиращо се в момента в стоковия фонд на държавата, което по сведения преди проверките е 300 хил. тона. При необходими 1.1 млн. т за година ще се наложи внос на 200 хил. т качествена хлебна пшеница, предназначена за смесване с нашата за подобряване на качествата на брашното , а оттам и на хляба. Но това е само ако не бъде изнесен нито тон от произведеното у нас хлебното зърно - на практика нещо неизпълнимо при състоянието на държавния бюджет и липсата на средства. Защото единственият начин правителството да спре износа е, като изкупи през периода август-септември част от зърното на цени, близки до световните. Това ще е задачата на интервенционната агенция към Министерството на земеделието, която трябва да бъде създадена до края на май, но изкупуването не може да се осъществи без пари. Става дума за около 120 млн. лв., ако се приеме, че цената на тон зърно ще е около 200 лв. без ДДС. Вторият проблем е свързан с необходимостта зърното, купено за нуждите на Държавния резерв, да се съхранява в подходящи складове. Повечето от зърнобазите обаче са вече частни и съхранението в тях изисква заплащане за всеки месец, което държавата ще трябва да осигури допълнително при вече приет и гласуван държавен бюджет. От реколта'2003 ще се изнася основно фуражно зърно, като количествата ще бъдат доста по-скромни от експортираните през миналата година, съответно и приходите от този износ рязко ще намалеят. Проблемите на износителите и търговците ще нараснат, ако бъде приет без промени внесеният вече за обсъждане нов закон за търговия и съхранение на зърно, който предвижда задължително сертифициране на всеки изнесен тон зърно и зърнени продукти. Иначе казано - оскъпяването на износа с 1-2 лв. на тон може да направи сделките неефективни и повечето търговци да се откажат да работят нахалост и да плащат до 25% от стойността на стоката под формата на такси за разрешителни, митница и превоз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във