Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗАДАВА СЕ ГОРЕЩ МЕСЕЦ МАЙ

ЛИХВИТЕ ЩЕ ПРЕВЗЕМАТ НЕПОЗНАТИ ВИСОТИЛихвените проценти по търгуваните депозитни сделки на междубанковия паричен пазар, както и доходността на държавните ценни книжа ще растат. Търговските ни банки в момента разчитат на 450 млн. лв. по сметки при централната банка, след като седмица по-рано размерът на авоарите им беше едва 290 млн. лева. Тогава еднодневните депозити се договаряха при около 2.5% на годишна база. В резултат на подобрената левова ликвидност в края на седмицата най-краткосрочните сделки вече се сключват на нива, близки до 0.5%, след като през първия работен ден от периода цената им бе около 2% на годишна база. Относително високите среднодневни обороти от 160 млн. лв. в съчетание с понижаващата се цена на левовия ресурс показват, че подобрената левова ликвидност в банковата система не е временно явление. За отбелязване е, че лихвите по едноседмичните депозити се понижиха от 3.5 до 1.5 процента. При едномесечните сделки също имаше спад от 4.5 до 3 процента. През следващата кратка работна седмица по сметките на търговските банки в БНБ ще постъпят близо 200 млн. лв., предназначени за изплащане на пенсии. Ликвидността в системата ще продължи да се подобрява и да бъде отлична. Лихвите ще се задържат на сравнително ниските нива от 0.5%, което е по-малко от процентите по депозити в щатски долари на международните пазари - 1% на годишна база. Вероятно още през май паричният пазар първи ще почувства мерките, предприети от правителството за ограничаване на дефицита по текущата сметка. Усилията ще бъдат насочени главно към ограничаване на парите в обращение. Министерството на финансите ще започне последователно да изтегля бюджетните средства, които по един или друг повод се намират в разплащателни и депозитни сметки в различни валути в банковата система. Общата им сума е близо 1 млрд. лв. и не е сигурно дали тя ще бъде извадена изцяло от банките. При всички случаи наличните средства по сметки в БНБ в момента няма да са достатъчни, за да могат банките да възстановят част от депозираните при тях левови бюджетни авоари и в същото време да им останат достатъчно наличности за осигуряване на междубанковите разплащания и поддържането на минималните задължителни резерви. Ето защо е твърде възможно през май да бъдем свидетели на необичайно високи лихвени проценти на междубанковия паричен пазар. Намаляването на бюджетните средства в банковата система ще се отрази пряко и на пазара на държавни ценни книжа. Банките са длъжни да обезпечават напълно привлечените от тях държавни пари с ДЦК, чиято стойност е съобразена с пазарната. С окончателното изтегляне на тези средства от финансовите институции ще отпадне задължението им да блокират притежаваните от тях ценни книжа. Те ще се опитат да ги продадат на вторичния пазар, където вече ще има огромно предлагане. В резултат пазарът на ДЦК ще даде накъсо, защото офертите продава многократно ще надвишават търсенето. И в момента сме свидетели на подобна ситуация, но тя ще бледнее пред това, което предстои да видим. Само допреди десетина дни например петгодишните ДЦК се търгуваха при годишна доходност от 4.4 процента. В момента те с охота се предлагат на 4.7%, но купувачи не се намират. Влияние за покачване на лихвите у нас оказват и световните тенденции. В ЕС доходността на държавните книжа с остатъчен срок до падежа пет години също отбеляза повишение през последния месец. Те се договаряха в края на март на 3%, а сега на 3.4 процента. Много показателни за нашия пазар на ДЦК ще бъдат резултатите от провеждания на 3 май аукцион за продажбата на седемгодишни облигации. Това е вторият от поредицата търгове, чрез които трябва да бъде пласирано общото количество от 80 млн. лева. Министерството на финансите ще начислява по тези книжа 4.75% годишна лихва. Първият транш от 20 млн. лв. бе реализиран на 11 февруари, като достигнатият тогава среден годишен доход беше 5.02 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във