Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗА ДАВНОСТТА И ДРУГИ ДЕМОНИ

Тези дни отново пламнаха дискусии за конфискацията на незаконно придобитото имущество и за амнистията на незаконните доходи. Двете революционни мерки, кой знае защо, се лансират винаги в пакет. Римейкът на ланшния септемврийски хит на творческия дует ДПС-МВР тази година бе обогатен с гласовете на доста студийни икономисти. Той трябваше да докосне тънка струна в душата на българина. Хем да му докара едни големи пари (амнистираните), хем да накаже мошениците, чиито големи пари са му трън в очите. И тогава, и сега не стана ясно дали ако някой трафикант си плати данък амнистия, не само че няма да конфискуват къщата му (придобита с нелегални пари), но и няма да му се търси наказателна отговорност. Защото, според българският закон дори за неверни данъчни декларации може да се лежи в затвора.Тези инициативи изглеждат като плах опит за затваряне на главата Първоначалното натрупване на власт и пари, отворена в зората на прехода. Само дето опитът е обречен на неуспех. И то не заради многобройните правни недомислици, а защото... не му е дошло времето. Показва го започналото напоследък последователно съживяване на демоните от началото на т. нар. демократични промени. Сякаш изведнъж на дневен ред излезе дейността на бившата Държавна сигурност. Заговори се за едновремешната номенклатура, за първите борчески бригади, за оня списък и за други събития и герои, които днешните 30-годишни вече не помнят. Причината за тази словоохотливост, както призна един депутат, е, че за подобни деяния има давност. Но не и за старите рани.Дали само сметките за уреждане предизвикват това усилено ровене в миналото? Май не. Защото от говоренето за промените в конституцията например разбрахме, че моделът отпреди 13 години или е бил сбъркан, или вече се е изчерпал. Причината не е в това, че първоначалното раздаване (а след него имаше още няколко) е било нечестно, а в това, че то даде погрешни резултати. Прословутото приватизиране на контрабандните канали, да речем, освен другото показа как революцията изяжда бащите си. Днес нито бащите на прехода могат да управляват създаденото едно време, нито пък децата на демокрацията искат да се примирят с последиците на отдавнашни събития. Класическа ситуация, впрочем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във