Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЗА ДА ПОЛУЧАТ ИНКОМС КУПУВАЧИТЕ МУ ТРЯБВА ДА ПРЕГАЗЯТ БУЛГАРЛИЗИНГ

Ако имаше приз за приватизационен карък, със сигурност щеше да го грабне Инкомс Телеком холдинг. Злополучната фирма от 2000 г. насам преживя две неуспешни продажби. Сегашната - трета поред, изглежда също зацикля. На заседанието си в четвъртък надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) не успя да се пребори с всички точки от дневния ред, включително - да обсъди офертата на избрания ексклузивен купувач на холдинга - регистрираната във Виена фирма Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс (неин мажоритарен собственик е малайзийската компания Си Ес Металс). Засега - за вторник, 20 август. За разлика от надзорниците, Министерският съвет прояви по-голяма експедитивност и на редовното си заседание този четвъртък гласува за удължаването на срока на едно важно междуправителствено споразумение, имащо пряко отношение към сделката за Инкомс. Според достигналата до в. БАНКЕРЪ информация, това решение (което трябва да получи и одобрението на парламента) кабинетът взема по инициатива на изпълнителния съвет на АП. Тази активност не е случайна - подсказва го историята на българо-испанската договореност за уреждане на дългове на МИНЕРАЛБАНК към испанската агенция за експортни кредити. Документът е подписан на 24 септември 1998 г. в Мадрид и с него е регламентиран механизъм за изплащане на дълга на МИНЕРАЛБАНК към Кралство Испания посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Според клаузи 1 и 3 на това споразумение, ратифицирано на 8 октомври 1998 г. от Народното събрание, то има двугодишно действие от деня на обнародването на закона в Държавен вестник. Тъй като това е сторено на 20 октомври 1998 г., споразумението остава в сила до 19 октомври 2000 година. Както поясни пред в. БАНКЕРЪ главният експерт в дирекция Външни финанси в Министерството на финансите Рая Узунова, оттогава срокът на споразумението е удължаван два пъти с по една година - веднъж през октомври 2000 г. и втори път през същия месец на 2001-ва. С други думи, действието на българо-испанската договорка изтича на 19 октомври тази година.Важно е да се отбележи, че благодарение на този документ задълженията на фалиралата МИНЕРАЛБАНК в размер на 29 млн. евро (по днешен курс), поети от държавата, вече са намалели с близо 12 млн. евро. Този борч може да се свие с още около 3.2 млн. евро ако бъде уважено едно искане на Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс. Кандидат-купувачът на Инкомс Телеком холдинг предлага да изплати 70% от цената по сделката, възлизаща на 9 млн. лв., като погаси част от българския дълг към държавната испанска Агенция за експортни кредити. Нашата приватизационна агенция пък, която като държавна институция би трябвало да няма нищо против тази схема, необяснимо защо не придвижва сделката за Инкомс към някакъв край, а прехвърля топката към правителството и към парламента с твърдението, че срокът на споразумението с Испания е... изтекъл и трябва да се продължи отново. А, както стана ясно, той не само не е изтекъл, но на 6 август тази година АП е получила и официалното становище на финансовото министерство по въпроса. В него ясно е заявено, че няма никаква пречка да се приеме и осъществи предложението на австрийската компания от малайзийски произход Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс, избрана за ексклузивен купувач на Инкомс, и сделката да бъде сключена веднага. Изглежда обаче, че АП не харесва този начин на плащане и ще притиска всячески купувача да плати кеш всичките 9 млн. лв. (колкото е договорената цена), ако иска да получи 90% от капитала на холдинга и остатъчните държавни дялове в три от неговите дъщерни завода. Явно това е причината тази покупко-продажба да бъде поставена във фризера до завръщането на народните избраници от ваканция под претекст, че трябва да се удължи с още една година срокът на българо-испанското споразумение. Междувременно тихо набира скорост друга битка. Участниците в нея - бизнесменът електрончик Бисер Димитров (акционер в австрийската фирма Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс) и не по-малко популярният у нас шеф на Булгарлизинг Димитър Тадаръков, предпочитат да я наричат преговори. Както поясни пред в. БАНКЕРЪ още в края на юни Бисер Димитров, основен предмет в тях са изненадващо набъбналите дългове на Инкомс към лизинговата компания на Тадаръков - от 1.7 млн. на 7 млн. лева. При това положение не съм склонен фирмата, която представлявам, да брои на АП всичките 9 млн. лв. за мажоритарния пакет на холдинга, уточни Димитров. Тогава той намекна, че Булгарлизинг проявява апетити към поне два от заводите на Инкомс.През тази седмица Димитър Тадаръков пък заяви, че е рано да се правят коментари върху преговорите между ръководеното от него дружество и Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс. От Булгарлизинг смятат, че не се налага да тълкуват какво има предвид Бисер Димитров, като твърди, че дългът на холдинга неочаквано набъбнал на 7 млн. лева. Толкова е натрупало само благоевградското предприятие Инкомс-Електроника и механика, твърди Наталия Георгиева, юристка в Булгарлизинг, а освен него борчлии на лизинговата компания са и други дъщерни заводи на холдинга.Крайният изход от пазарлъците между претендент-кредитора на Инкомс и кандидат-купувача му ще се разбере след по-малко от две седмици, когато Бисер Димитров ще се завърне в страната и ще завърши преговорите си с Димитър Тадаръков. Отсега обаче е ясно, че в центъра им ще е Инкомс - Електроника и механика - Благоевград. През вече далечната 1996 г. този завод, заедно с още две предприятия от злополучния списък на 64-те държавни дружества, предвидени за ликвидация - гоцеделчевският Пиринпласт и софийската Българска коприна, станаха притежание на Булгарлизинг. Така фирмата бе възмездена за неизплатените от благоевградчани вноски за машините и съоръженията, доставени им по времето на плановата икономика. Бедата е, че през 1998 г. заради тези сладки сделки, които ухапаха здраво банкрутиралата Стопанска банка), избухна нелицеприятен скандал. Бившият шеф на АП Веселин Благоев, с чиято благословия са сключени сделките, се оказа тъмната фигура в един ревизионен акт на Държавен финансов контрол. Според неговите констатации, на 30 октомври 1996 г. 40% от капитала на Инкомс - Електроника и механика - Благоевград, са продадени, въпреки че в приватизационната агенция не е представена каквато и да е документация, доказваща, че дружеството дължи на Булгарлизинг 7.1 млн. г. марки. През следващите осем години благоевградското предприятие, специализирано в производството на хладилни барчета, фризери, печки-камини и сейфове, трайно вегитира. За мажоритарния му собственик (на 50% от капитала) Инкомс Телеком холдинг, който преживява серия от ялови приватизации, то е последна грижа. Притежателят на другия голям дял от 40% - Булгарлизинг, пък не желае да инвестира пари в завода, при положение че друг - сиреч холдинговите шефове, ще ги управляват. При това безхаберно.Патовата ситуация продължава до 20 юни тази година, когато на общото събрание на Инкомс - Електроника и механика Булгарлизинг прави опит да наклони управленските везни в своя полза. Може само да се предполага дали това смело начинание е провокирано от очерталата се на хоризонта нова приватизационна сделка за холдинга майка Инкомс. Във всеки случай на въпросното общо събрание на благоевградското поделение са гласувани ръководни рокади. По предложение на пълномощничката на Булгарлизинг Наталия Георгиева, която заедно с Димитър Тадаръков е член на управителния съвет на дружеството, четиричленният му състав е увеличен с една бройка. От съвета са извадени досегашните членове от квотата на холдинга - изпълнителният директор на завода Венчо Кръстев и бившият изпълнителен директор на Инкомс Телеком холдинг Божидар Грозев. Той пък заедно с бившия шеф на АП Захари Желязков е обвиняем по делото, образувано заради тъмните моменти около неуспешната продажба на холдинга през 2000 година. На мястото на Кръстев и Грозев от квотата на холдинга са избрани Борис Цомпов и Димитър Караниколов, а Булгарлизинг засилва присъствието си в управителния орган на Инкомс - Електроника и механика с новия член - Петър Бялков, който е заместник-директор на благоевградското предприятие. Издигането на Бялков е ясна индикация, че в дружеството е дошло време разделно. Защото до общото събрание той и изпълнителният директор Кръстев създават впечатлението за сговорен тандем, назначен от холдинговата шапка. След събранието обаче Петър Бялков се оказва в отбора на Булгарлизинг. Не остават безучастни към събитията и част от дребните акционери на благоевградското предприятие. Тутакси след събранието неговите решения са оспорени пред Благоевградския окръжен съд с две отделни искови молби, преследващи обаче една и съща цел - да не бъдат вписани в търговския регистър гласуваните на 20 юни 2000 г. промени в ръководството. Не е изненадващо, че автор на първата молба е отстраненият изпълнителен директор на завода Венчо Кръстев. Любопитни са обаче мотивите за иска му. Кръстев се жалва в съда, че в качеството си на акционер в Инкомс - Електроника и Механика, притежаващ 3676 броя акции, не са му били предоставени предварително материалите за общото събрание и така са нарушени изискванията на Търговския закон. Ищецът е абсолютно прав, само дето неизвестно защо е пропуснал да отбележи, че в качеството си на изпълнителен директор на дружеството тъкмо той би трябвало да осигури на акционерите достъп до въпросните материали. На 6 август тази година магистратът от Благоевградския окръжен съд Петър Узунов, който би трябвало добре да познава фирменото дело на Инкомс - Електроника и механика и кой какъв е там, се произнася положително по молбата на Кръстев за спиране на регистърното производство. С определението му е спряно вписването на решенията, приети на 20 юни от общото събрание на дружеството до приключване на заведеното от Кръстев дело за обжалване на тези решения. Забележително е, че в мотивите на това свое определение Петър Узунов е обсъдил и втора молба, постъпила в съда също с искане за спиране. Тя е от името на 110 акционери на Инкомс - Електроника и механика, но не е достатъчно обоснована поради това, че не е внесена държавната такса по подадената от тях искова молба срещу решенията от 20 юни, и тя е... оставена без движение (т.е. още няма образувано дело). За юристите аргументацията на съдия Узунов вероятно ще звучи като забавен нонсенс. Благоевградският магистрат без никакви притеснения е пояснил (цитираме дословно):Основателно е и искането за спиране на вписването, отправено от 110-те акционери, въпреки че тяхната искова молба е оставена без движение и до момента няма образувано гражданско дело (вж. у-ние N647/06.08.02г) (бел. ред - предната скоба и текстът в нея принадлежат на съдия Узунов). Налице са достатъчно данни, от които се налага изводът, че те се противопоставят по смисъла на б.б от чл.430, ал.1 на ГПК на издаването на охранителен акт. При това положение, според цитираната норма на молителя, следва да се определи едномесечен срок за предявяване на иск срещу трето лице, за установяване на претендираното правоотношение. Повече от сигурно е, че сега е ред това решение да бъде оспорвано по съдебен ред от Булгарлизинг. Не е безинтересен въпросът защо лизинговата компания така настървено се бори за благоевградското поделение на Инкомс Телеком холдинг - то, както и самият холдинг, бавно умира в очакване на ефективна, а не на ерзац приватизация. Естествено за интересите и за стратегията на Булгарлизинг може да говори само нейният собственик и шеф N1 - Димитър Тадаръков. Той обеща да го стори за в. БАНКЕРЪ най-късно до началото на септември. Тогава ще се разбере и как компанията смята да уреди шеметния си дълг от 49 млн. щ. долара към СИБАНК, поела горчивото наследство на доведената до несъстоятелност Стопанска банка. Пак Димитър Тадаръков е човекът, който може да хвърли светлина и върху съдбата на дълговете от 11.9 млн. лв. на неговата лизингова компания към фалиралата Банка за земеделски кредит. Както е известно, двете кредитни институции са подали искове в съда за фалита на несломимия досегаБулгарлизинг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във