Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВЪНШНИ ФАКТОРИ ДЪРЖАТ ДОЛАРА СИЛЕН

Еврото започна седмичния си пазарен гастрол на нива, близки до абсолютния си тазгодишен минимум - 84 цента към щатския долар. Леко оживление и поскъпване на единната валута имаше в средата на седмицата. То се дължеше на плъзналите слухове, че Европейската централна банка може да интервенира в подкрепа на еврото. Спекулациите тръгнаха от едно изявление на главния икономист на ЕЦБ Отмар Исинг, който каза, че обменният курс на единната валута на международните пазари е важен фактор за икономиката на еврозоната. То обаче очевидно бе извадено от контекста на пълния коментар на банкера, който акцентира върху обезпокоително високата инфлация в Евроленд. Според Исинг през май инфлацията в еврозоната ще бъде с 3% по-висока от същия период на миналата година, което ще накърни икономическия растеж и може да има допълнителен отрицателен ефект върху потребителите. Той смята, че основна вина за високите стойности на показателя имат намаляващата производителност на труда и растящите разходи за заплати.
Опасенията на Исинг не са безпочвени, доколкото през май всички страни - членки на еврозоната, оповестиха растящи инфлационни нива. В Германия индексът на потребителските цени се е увеличил с 0.5% в сравнение с април и с 3.5% на годишна база. Франция съобщи за 0.7% месечен и 2.3% годишен ръст на инфлацията през май. А в Испания майският индекс на потребителските цени се е повишил с 4.2% в сравнение със същия период на миналата година. Продължава и публикуването на стойностите на фундаментални икономически показатели от Евроленд, които са твърде ниски. В Германия през април продажбите на дребно са паднали с 0.7% в сравнение с март, а за първите четири месеца на годината те са нараснали едва с 0.2% спрямо същия период на миналата година. Икономическият индикатор, който са създали водещи изследователски институти в Европа, обединени в консорциум, пък сочи, че ръстът на БВП в еврозоната през тази година няма да надхвърли 2 процента. В проучването на икономистите, възложено от финансовите всекидневници Файненшъл Таймс, Файненшъл Таймс Дойчланд и Лез Еко, се твърди, че през второто тримесечие икономиката на Евроленд ще нарасне с 1.8%, а през третото - с 1.4 процента. В четвъртък ревизирани надолу прогнози за ръста на БВП публикува и ЕЦБ. Нейните очаквания са за 2.2-2.8% среден икономически растеж през тази година и 2.1-3.1% през следващата. Банкерите обясняват песимистичната си прогноза с по-ниския ръст на световната икономика и с намалението на износа от еврозоната.
Въпреки лошите новини в края на седмицата еврото успя да се качи над 86 цента и над 104 йени, след като в четвъртък директорът на щатската Национална асоциация на производителите Джери Ясиновски произнесе цяла тирада срещу скъпия долар. Той не изключи вероятни (на теория) координирани интервенции на страните от Г-7 за укротяването на зелените пари. Което не означава, че финансовият министър на САЩ Пол О'Нийл ще се откаже да лобира за силен долар.
Всъщност проблемите на еврозоната са направо тривиални на фона на сътресенията, пред които са изправени политиците от САЩ и Япония. Според доклада на Банката за международни разплащания силният долар и огромният приток на капитали в САЩ възраждат надеждите за бързо възстановяване на потреблението и растежа и за избягване на по-нататъшното охлаждане на икономиката. Президентът на клона на Федералния резерв в Далас Робърт Мактиър пък добави, че щатската икономика едва ли ще изпадне в рецесия, въпреки че растежът през първото тримесечие няма да е силен.
Икономическите показатели на Щатите обаче в никакъв случай не бяха добри. Продажбите на дребно през май са се увеличили едва с 0.1% в сравнение с април. Индексът на цените на производителите е нараснал с 0.1% през май. Бизнесзапасите през април са без промяна в сравнение с март, а продажбите са намалели с 0.5% - трети пореден месец на спад. Юнското издание на прочутата бежова книга, в която Федералният резерв представя резюме на регионалните икономически условия, показва, че бизнесактивността не се е променила или е леко забавена в сравнение с предишния отчетен период. Потреблението е слабо, пазарът на недвижима собственост за търговски цели омеква, строителството намалява, а минната промишленост стагнира. Пазарът на труда продължава да отслабва, а работниците от високотехнологичния сектор трудно намират работа.
Положението в Япония също не е розово. БВП през първото тримесечие на тази година е намалял с 0.2% в сравнение с последните три месеца на миналата година и с 0.8% на годишна база - признак, че страната е на прага на икономическа рецесия. Японският финансов министър Масаджуро Шиокава заяви, че очаква по-нисък икономически ръст през второто тримесечие на годината и призова централната банка на страната да вземе допълнителни монетарни мерки за стимулиране на стопанството. Същевременно бе съобщено, че японската икономика е отбелязала едва 0.9% ръст през финансовата 2000 г., която приключи на 31 март тази година - по-нисък от заложения от правителството на страната 1.2-процентен ръст. Борсовият индекс NIKKEI 225 пък падна под психологическото ниво от 13 000 пункта поради нови опасения за слабата икономика и състоянието на банковия сектор в страната.
У нас междубанковият валутен пазар бе активен. Среднодневните изтъргувани обеми бяха в размер на 171 млн. г. марки. Търговията в щатски долари заемаше 38% от всички сключени сделки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във