Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВТОРАТА ПОПРАВКА СТЪПИ НА ЗЕМЯТА

Депутатите от 39-ото Народно събрание имат реални шансове да останат в историята, ако не с друго, то поне с това, че са приели първите две поправки в обнародваната през 1991 г. конституция. През септември 2003 г. влезе в сила първата поправка, която засягаше несменяемостта, мандатността и имунитета на магистратите. На 26 януари пък народните избраници демонстрираха впечатляващ за мандата на този парламент консенсус и приеха на първо четене (с 211 гласа за и само два въздържали се) пакета от изменения в основния закон, произтичащи от присъединяването ни към ЕС. Както се очакваше, най-разгорещен дебат предизвика предложението на временната комисия, начело със заместник-председателката на Народното събрание Камелия Касабова, за пълна либерализация на пазара на земя у нас след 2014 година. Според сега действащата нормативна уредба чужденците не могат да придобиват право на собственост или други вещни права върху земеделски терени. В случай че те получат такива имоти по наследство или завещание, са длъжни да ги прехвърлят на български граждани в определен срок. Внесеният от комисията Касабова вариант предвижда тази конституционна забрана да отпадне за граждани и фирми от страни членки на ЕС и от държавите, с които България е сключила съответните международни договори.Всичко хубаво, но депутатите на БСП съзряха дявола в детайлите на тази проекторазпоредба. По думите на Любен Корнезов предложеният текст трябва да бъде прецизиран, тъй като в този си вид той дава по-големи привилегии за чужденците извън Евросъюза спрямо гражданите на общността. Опасенията на Корнезов са предизвикани от факта, че страната ни е договорила седемгодишен преходен период за закупуването на земеделска земя само с 25-те страни членки на ЕС, но не и с другите близо 50 държави от цял свят, с които има договори за насърчаване на инвестициите. Така в един момент можело да се окаже, че граждани на Иран и Йемен ще имат право да купуват свободно земя у нас, но не и тези на Франция и Германия. Според Камелия Касабова обаче такава опасност няма, просто защото в договора за присъединяването ни към ЕС ще бъде записано, че България не може да предоставя на трети страни по-привилегирован статут в търговията в сравнение с договореностите в рамките на единния вътрешен пазар. Независимо от тези аргументи, при второто четене на измененията в основния закон НДСВ най-вероятно ще подкрепи искането на БЗНС-НС международните договори, в които се предвижда продажбата на земя на чужденци, да бъдат ратифицирани от парламента с мнозинство от две трети. По този начин ще се елиминира действието на обнародваните до този момент споразумения със страни извън Европейския съюз и всички чужденци ще бъдат поставени при равни условия. Следващото Народно събрание предстои да приеме и специален Закон за собствеността, в чиито преходни разпоредби ще бъде записано, че чуждестранните граждани ще могат да купуват земя у нас едва през 2014 година.Доста по-малко страсти предизвикаха другите предложения за промени в основния закон. Те са свързани с предоставянето на част от държавния ни суверенитет на общите европейски институции и с определянето на мнозинството в българския парламент, което да ратифицира присъединителния договор. Измененията предвиждат и възможност за предаване на български граждани на чужди държави, участие на български и чуждестранни граждани в избори за Европейски парламент, както и регламентиране на взаимодействието между Министерския съвет и Народното събрание при формирането на позициите в рамките на Евросъюза.Само ден след като Народното събрание одобри на първо четене втората поправка на конституцията, депутати от ДСБ обявиха, че планират в най-скоро време да внесат в деловодството на парламента пакет от предложения за нови промени в основния закон. Те ще засягат най-вече съдебната реформа. Една от идеите на хората около бившия премиер Иван Костов е главният прокурор да се избира не от Висшия съдебен съвет, а от Народното събрание по предложение на премиера. Друго от предложенията ще е прокуратурата и следствието да бъдат извадени от структурата на съдебната власт и да преминат към изпълнителната. Народният представител от партията вносител Димитър Абаджиев отбеляза, че ако се приемат идеите им, ще се въведе контрол върху работата на държавното обвинение, какъвто сега на практика липсва. В думите на Абаджиев може и да има известна логика, но е интересна метаморфозата, която са претърпели вижданията му. Именно той бе един от петимата депутати, внесли в началото на 2001 г. проект за изменение на НПК, в който се предвиждаше значително разширяване на компетенциите на прокуратурата в хода на досъдебното следствие. Не по-малко интересно е и дали юристите на ДСБ са забравили за прословутото решение №3 на Конституционния съд от 2003 г., в което се казва, че конституционни поправки, свързани с промяна в държавното устройство (каквото безспорно е изваждането на прокуратурата и следствието от съдебната власт), изисква свикването на Велико народно събрание?

Facebook logo
Бъдете с нас и във