Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВСИЧКИ КОМПЕНСАТОРКИ - В ЦЕНТРАЛНИЯ ДЕПОЗИТАР

Калоян Нинов, депутат от Национално движение Симеон Втори и член на икономическия екип на Движението, отговарящ за капиталовия пазар, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Нинов, по време на предизборната кампания лансирахте идеята да се организира един или два големи търга от масовата приватизация, за да се използват всички алтернативни платежни инструменти. Изяснена ли е вече схемата и кога ще бъдат проведени търговете?
- В момента разработваме цялостна стратегия за развитието на капиталовия пазар, която включва и възможностите да се усвоят компенсаторните записи, компенсационните бонове и инвестиционните бонове. Един от вариантите е Центърът за масова приватизация (ЦМП) да продължи да работи, като напълно се изчерпи боновият ресурс. Аз обаче съм привърженик на идеята да се определи краен срок за използването им, а междувременно да се прецени какви държавни активи ще се пуснат на търговите. И който си употреби книжата - добре, който не - ще загуби.

Какъв краен срок предлагате?
- Това е въпрос, който трябва да се реши на равнище експерти. Освен това той е свързан с информация, с която към момента не разполагаме. Трябва да се направи инвентаризация и оценка на държавните активи. Освен това една част от компаниите ще се трансформират в публични дружества, което също ще отнеме време.

Има ли яснота от кои фирми ще се предлагат акции на търговете?
- Първо ще видим какви миноритарни пакети са останали. И ако те са достатъчни, за да погълнат боновия ресурс в обращение, може и да не се прибягва до пускането на най-атрактивните компании на масова приватизация.

Сега цените на компенсаторните записи и компенсационните бонове се различават доста. Еднакви ли ще са условията за плащане с тези инструменти, както и с инвестиционните бонове?
- Това е по-сложен въпрос. Трябва да се анализира начинът, по който са се формирали номиналните стойности на двата вида обезщетения. И ако се прецени, че е разумно, те могат да се обединят в един инструмент - компенсаторен запис, бон или каквото и да е. Моето мнение е, че при този вариант трябва да се създаде единен регистър при Централния депозитар. Тъй като различните институции, които обслужват двата вида книжа, създават много затруднения по тяхното усвояване и прехвърляне, а оттам водят и до възможности за фалшификация и корупция.

Ако се пристъпи към аукциони с предварително фиксирани цени, както бе лансирано в предизборната кампания, как ще бъде определен коефициентът, по който те ще се различават от пазарните?
- Не бих казал, че ще има точно фиксирани цени. По-скоро става дума за минимални стойности, на които ще се предлагат акциите. Ще се подходи на принципа на среднопретеглена цена през последните месеци. След това ще се пристъпи към схемата, която се ползва при приватизация от фондовата борса. При нея се дава минимална цена и се определят например пет часа, през които всеки може да наддава.

След търговете със сигурност ще останат, макар и малко, неупотребени средства. Те ще бъдат ли преобразувани в ДЦК?
- Още е рано да се твърди това. Но ако те са в обем, който не би затруднил държавния бюджет и дългът може да бъде обслужван безпроблемно, няма причина да не станат ДЦК.

През май беше избран нов състав на държавната Комисия по ценните книжа. Нейният мандат е петгодишен. Смятате ли да работите със сегашните й членове, или ще се опитате да ги подмените?
- Не познавам представителите на комисията. Смятам, че щатът й е твърде раздут за функциите, които упражнява. Информационният регистър на комисията в общи линии не изпълнява работата, за която е създаден. Според мен той е доста неефективен. За членовете: седем души са твърде много за такава комисия и смятам, че петима са напълно достатъчни.

Това означава ли, че ще промените в този смисъл Закона за публичното предлагане на ценни книжа?
- Да, ще разговаряме със сегашните членове и ако техните виждания не противоречат на идеите, залегнали в нашата стратегия за развитието на капиталовите пазари, не виждам причина да бъдат сменени.

Вашият икономически лидер Николай Василев обяви преди месец, че се готви коренен прелом на капиталовия ни пазар. Кога ще започнете с първите революционни стъпки и какви ще са те?
- Първата стъпка е разработването на стратегията. Целта е капиталовият пазар да работи ефективно, а не както досега. До момента всяко нещо, което се правеше, беше самоцелно и не се интегрираше в цялостна визия. Първо, трябва да се коригират някои неясни текстове в съществуващата административна уредба. Ще се добавят други - основно за защита на миноритарните акционери. Трябва да се променят законите, за да се подобри корпоративното управление. Необходими са и данъчни промени в облагането на доходите от търговията с ценни книжа, както и реформа на част от институциите, обслужващи капиталовия пазар. Естествено предвиждаме да се листват акции на атрактивни предприятия на фондовата борса и да се уреди въпросът с първичното публично предлагане на нови емисии. По-нататък ще се разкрие и сегмент на борсата за търговия с акции на високотехнологични дружества.

По време на предизборната кампания обявихте, че ще има заместник-министър, който пряко ще отговаря за капиталовите пазари. Какви точно ще са неговите функции и ще осъществява ли той надзор върху дейността на Комисията по ценните книжа, фондовата борса и Централния депозитар?
- Още не е ясно дали ще има такъв заместник-министър. Моето мнение е, че трябва да има, защото ролята на капиталовия пазар е доста подценена и състоянието му е окаяно. Трябва да има човек, който да се грижи за реализирането на стратегията и да носи отговорност, ако тя не се изпълнява.

В общественото пространство се лансираха предположения, че ще се промени Законът за публичното предлагане на ценните книжа и по-специално в текстовете му за увеличенията на капитала и за отписването на публичните дружества от регистъра на комисията. Какви са вашите идеи в тази насока?
- Аз съм твърдо за емитирането на търгуеми права, така че да не се повтарят случаи като станалия със Софарма, където до голяма степен бяха ощетени и миноритарните акционери, и държавата. По отписването на публичните дружества има няколко разработени варианта за търговите предложения. Аз не съм привърженик на всяка цена акциите на някои дружества да продължават да са листвани на фондовата борса, ако не биха могли да бъдат обект на активна търговия. Що се отнася до атрактивните - търговите предложения, ще бъдат така оформени, че да защитават в еднаква степен интересите и на дребните акционери, и на мажоритарния собственик. Защото не можем да си позволим да репресираме собствениците на компаниите.

Ще въведете ли изискването за тримесечно публикуване на счетоводните баланси на големите публични дружества?
- Със сигурност. Това принципно е заложено в стратегията. Според мен това изискване трябва да бъде задължително. Във всички централно- и източноевропейски държави се разкрива такава информация, така че не виждам защо и у нас това да не се прави. Още повече че така или иначе отчетите се изготвят - защо да не се и публикуват. Освен това при по-големите дружества трябва да бъде разкрита длъжност за връзка с акционерите. Те трябва да получават информация и аналитични оценки по въпроси, които ги интересуват.


Разговора води Владислав Панев

Facebook logo
Бъдете с нас и във