Банкеръ Weekly

Пари и пазари

"Видахим" заряза гумите... и се преориентира към земеделие

Странно е, когато едно предприятие, което е произвеждало продукция за милиони и е реализирало солиден процент от износа на страната ни, сега и България да му дойде прекалено голям пазар. Това се случи с почти всички от някогашните соцгиганти от химическата и металургичната промишленост, които безславно потънаха (май по-скоро бяха удавени) във вълните на пазарната икономика. Някои от тях бяха провалени съвсем умишлено и изкупени евтино - от т.нар. приватизатори, други затънаха, след като загубиха пазарите си заедно със Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). А трета група след доста препъвания така и не успя да пренастрои дейността си и да намери свой коридор в пазарния лабиринт.

Видинското предприятие "Видахим" АД е един от тези примери. Числата в счетоводния отчет на компанията към края на юни показват, че финансовото й състояние продължава да се влошава. От години тя трупа загуби, което в крайна сметка доведе до това, че собственият й капитал към края на първото полугодие е отрицателен (минус 17.377 млн. лв.). В последните две години и независимият одитор също е обръщал внимание върху значителното му намаляване, както и на спада на приходите от дейността й.

Случилото се е логично, след като Заводът за пневматични гуми и собственият ТЕЦ на предприятието не работят от март 2015-а. А в асортиметната му листа влизаха лекотоварни и индустриални гуми и такива за селскостопански машини.

Натрупаните задължения на "Видахим" вече са на стойност 76.996 млн. лв. и почти всички те са текущи (ще рече - трябва да се платят до една година). Най-много са към доставчици и към клиенти - общо 70.795 млн. лева. Но фирмата "виси" и с плащания към персонала - със 130 000 лв., към НОИ - с 234 000 лева. Има и други задължения (лихви по забавени плащания) - 3.749 млн. лв., към банки - 267 000 лв., и неплатени данъци - 1.821 млн. лева.

Дълговете към доставчици са предимно за въглища за ТЕЦ-а, тук влизат и плащания за строително-монтажни работи. Има и стари задължения от времето преди приватизацията. В баланса на фирмата стои и непокритата загуба на фирмата от 11.528 млн. лева.

Срещу тези пасиви "Видахим" разполага с активи за 60.3 млн. лв. (по счетоводния си отчет). Сред тях са имоти, машини, съоръжения и оборудване, които са оценени за 53.2 млн. лв., а има да събира и вземания за 5.337 млн. лв., основната част от които са от клиенти и доставчици. Паричните наличности обаче са намалели и са в размер на 33 000 лева.

Приходите на фирмата за първото полугодие на 2017 г. са само 797 хил. лв. и почти всички са в раздел "други", където се включват продажби на имоти, материали и други разпродажби.

Към 30 юни фирмата осигурява работа на 14 души, на шестима ръководители (членове на съвета на директорите) и на двама квалифицирани производствени работници. През второто тримесечие основната дейност се свежда до наблюдението на консервираните съоръжения и подготовката им за продължителен престой, става ясно от доклада на компанията.

"Видахим" АД беше приватизирано през юли 2002-а от "Пристагруп - Водно строителство" АД. Целта на агенцията бе продажбата да постигне "реализиране на инвестиции и търговска дейност, без да се дава никаква възможност на купувача да ликвидира, закрива или замразява основната дейност на "Видахим" АД". В рамките на договорения петгодишен срок това бе осъществено. Новите собственици дойдоха с амбицията да възстановят производството на автомобилни гуми в соцгиганта. До него обаче се стигна едва през ноември 2004-а. Конкурентното му предимство като единственото предприятие за производство на радиални гуми в страната не му помогна, както се видя в следващите години.

Възстановяването на дейността на "Видахим" започна именно от ТЕЦ-а. Постепенно стана ясно, че целта на приватизаторите всъщност е било именно възобновяване на производството на ел.енергия. Числата от първите години са повече от показателни. За 2002 г. ТЕЦ-ът е произвел 12 693 MWh електроенергия, като 10 746 MWh от тях са изнесени за енергийната система. През 2003 г. пък вече са произведени 279 243 MWh електроенергия и са продадени на НЕК 238 811 MWh. През годините все по-голяма част от нея се подаваше в националната електрическа мрежа на страната. Така производството на ел.енергия се превърна в основен продукт и източник на приходи за предприятието, а не продажбата на гуми. Проблемът на "Видахим" беше предизвикан именно от смяната на предмета на производство. През 2015 г. то формира вече 99.95% от паричните постъпления на "Видахим".

От 2002 г. НЕК изкупува по преференциални цени електроенергията, произведена от "Видахим". За годините 2011, 2012, 2013 г. общите приходи на завода са малко повече от 170 млн. лева. От тях 141 млн. лв. идват от изкупената от държавната фирма електрическа енергия. Само към 31 декември 2013-а паричните постъпления на видинското дружество общо са 54 млн., от които 52 млн. са от продажба на еленергия. "Сами разбирате, че тук става въпрос за това, че "Видахим" на практика се е превърнало изцяло в производител на електрическа енергия." Така тогава енергийният министър Теменужка Петкова обясни причината за отнемане лиценза на ТЕЦ-а. Заедно с това тя посочи, че от тези 54 млн. лв. приходи за 2013 г. разходите, които дружеството извършва за възнаграждения за персонала, са малко над 4.5 млн. в рамките на година.

Това предимство обаче беше постигнато не с пазарни, а с партийни прийоми.

"Видахим" е собственост на "Приста груп - Водно строителство". Сред акционерите й са Георги Христозов и Севдалина Димитрова, които държат 27% от акциите, и Борислав Лоринков с дял от 30 на сто. През последните години Христозов и Лоринков са се радвали на политическа опека с най-различен цвят. Първият има дългогодишен стаж в държавната енергетика, подкрепяли са го различни политици, последно от БСП. Между 2009 и 2013 г. Лоринков пък беше парламентарен сътрудник на депутата от ГЕРБ Пламен Тачев.

Комисията по енергийно и водно регулиране взе лиценза на ТЕЦ-а през март 2015-а. Националната електрическа компания спря да изкупува ел. енергията на заводската централа, тъй като тя точела НЕК със скъпата си ел. енергия, обявиха тогава управляващите от ГЕРБ. И това беше повратен момент в развитието на завода...

Така или иначе, партийни лобита са причината за проявата на различни страсти около видинския завод през годините - и преди, и след 1989-а. А в съчетание с корпоративните частни интереси пак те предрешаваха съдбата на "Видахим".

Дружеството беше фалирано при управлението на Иван Костов, чието правителство отказа да продължи действието на антидъмпинговите мита за вносни гуми, наложени от кабинета на Жан Виденов. Беше приватизирано при управлението на Симеон Сакскобургготски, при следващите три правителства се бореше за оцеляване, а при правителството на ГЕРБ-2 отново спря работа. В някогашния гигант сега са останали минимален брой служители, които охраняват машините и оборудването.

Главната причина за срива на завода е промяната в Закона за енергетиката, която беше гласувана в 43-тия парламент от ГЕРБ, от Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, и влезе в сила от пролетта на 2015-а.

Непазарните прийоми, с които са си служили собствениците, са налице. Но заедно с това през последните години и  НЕК е бавила плащанията на доставената й ел. енергия или пък са превеждани само част от дължимите суми и съответно задълженията на държавната компания към "Видахим" са набъбнали до над 19 млн. лева. А може би със затварянето на завода собствениците на фирмата са искали да принудят държавата да им плати дължимото? Ако това е бил замисълът - засега не им се получава...

Но заводската централа на "Видахим" не е единствената, която е гребала от буренцето с меда. Законът е позволявал и на други да го правят. Свързаните с Христо Ковачки топлофикации в Перник, в Русе и в Сливен, както и заводските централи на "Свилоза" и "Лукойл" също бяха засегнати от промените в Закона за енергетиката. Националната електрическа компания няма да им плаща по преференциални цени за доставената от тях ел. енергия. Сега, ако искат и имат кураж, трябва да се доказват на свободния пазар.
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че изискването да не се купува неефективната енергия (такава, която не е придружена и от производство на пара) е въведено в закона още през 2012 г., но тогава срокът за началото му е бил отложен за юли 2015 година. С промените в закона на практика то влиза в сила с няколко месеца по-рано.
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

Амбициите на собствениците на "Видахим" и желанието да участват на пазара на ел. енергия обаче са неукротими и така те откриха още една вратичка в законодателството. Тя им дава възможност, ако фирмата се регистрира като земеделски производител, но и разполага с централа, да продава произвежданата ел. енергия по преференциални цени. В Комисията за енергийно и водно регулиране даже е регистрирано такова искане, а в заявлението е записано, че компанията има договор за отопление на оранжерия от 39 декара.

 


Капиталът на предприятието е 2 892 074 акции, разпределени между 4875 индивидуални инвеститори със 150 774 акции и още 10 ЮЛ с 2 741 300 акции. За тях обаче собствеността във видинската фирма е загуба - тя не е изплащала дивиденти от 1997 г. досега.  Към края на юни основните акционери са "Пристагруп Водно строителство" АД контролира 70% от капитала. Другите по-малки акционери са "Мис" ЕООД с 16.682% и "Индустриалстрой" ООД - с 8 процента.


<!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във