Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Вятърът на промяната възбуди нов апетит

Николай М. Ваньов

финансов експерт

 

Изминалата седмица беше богата на новини и главни действащи лица в тях бяха централните банкери на САЩ и в еврозоната. От тях се очакваше да дадат насоки за движението на  финансовите пазари чрез своите решения за парична политика и прогнозите за икономически растеж и инфлация. Пръв на сцената се качи Джером Пауъл. Той имаше трудната задача да разведри публиката, която предвид на все по-добрите данни за щатската икономика, за покачваща се инфлация и за рекордно ниска безработица беше сигурна, че ще има вдигане  на целевата лихва в САЩ с 25 базисни точки. И нямаше изненади - в сряда  Фед повиши лихвите за втори път тази година до диапазон 1.75-2%, но по-интересното беше, че успоредно с това представителите на Централната банка прогнозираха още две покачвания с 25 базисни точки до края на годината. Ревизирани бяха и очакванията за 2019 г., когато е вероятно целевата лихва да достигне 3.10 на сто. Решението за вдигане на лихвата беше осмото по ред за последните 18 месеца, а по-агресивните прогнози за следващите 6 месеца са отражение на ниските равнища на безработица през месец май и на ръста на БВП, подпомогнат от данъчните облекчения за 1.5 трлн. щ. долара и увеличението на федералните разходи с 300 млрд. щ. долара. Представителите на Фед очакват, че плавното повишение на лихвите няма да попречи на икономическата активност и да влоши условията на пазара на труда, а инфлацията в средносрочен план ще остане близо до целта от 2 на сто. Пауъл направи и една лека промяна в паричната политика, която ще даде отражение само върху овърнайт лихвата - лихвата по свръхрезервите, които банките поддържат в централната банка беше повишена с 20 базисни точки -  до 1.95%, като целта е лихвата на междубанков пазар да падне под горната граница на дефинирания интервал 1.75-2 на сто. Веднага след решенията на Фед кривата на доходност от трежърита придоби най-равната си форма от 2007 г. насам. (Формата на т.нар. крива на доходност по държавните ценни книжа е обект на анализ, тъй като обратният й наклон в исторически план е индикатор за предстояща рецесия, но щатската икономика в момента е далеч от подобни индикации и се радва на добро здраве.)

Ситуацията на Стария континент е доста по-комплицирана. Не за първи път пресконференциите на Марио Драги са свързани с очаквания за някакъв сигнал, че програмата за покупка на облигации ще бъде прекратена. Прогнозите са тя, която достигна размер от 2.6 трлн. евро, да спре да действа до края на 2018 г., а вдигане на основната лихва в еврозоната се чака не по-рано от средата на 2019-а. Спекулациите около Италия и евентуалното й излизане от еврозоната позатихнаха и това позволи на страната да емитира успешно облигации на обща стойност 5.63 млрд. евро със срочност от три до 30 години. Продажната цена на най-дългосрочните книжа бе с 37 цента по-висока от тази на вторичен пазар преди аукциона, което бе ясен индикатор за ентусиазма на инвеститорите. Преди решението на ЕЦБ германските десетгодишни книжа се търгуваха без промяна в изискуемата доходност около 0.50% спрямо равнищата от миналата седмица, а тези с падеж след две години можеше да се купят при нива около -0.58 на сто.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във