Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ СА ИЗНЕРВЕНИ ОТ БЛИЗКОИЗТОЧНИЯ КОНФЛИКТ

И през изминалата седмица движението на основните конвертируеми валути се влияеше главно от събитията в Близкия изток, където желаното примирие все още е хипотеза. За пореден път най-потърпевш се оказа щатският долар, защото САЩ имат много по-големи интереси в района от останалите развити икономики. Парадът обаче командваше йената, обходила най-широки диапазони на търговия към всичките си основни съперници.До средата на седмицата японската валута поскъпна почти до 130 йени за един щатски долар. Частично успехът й се дължи на нарастващия под влияние на военните действия риск за инвестициите и преориентиране на част от капиталовите потоци към държавите с излишък по текущите сметки. Както е известно, Япония е сред малкото стопанства в света с огромен положителен баланс по тази сметка. Не трябва да се омаловажават и другите фактори, които подкрепиха възходящата корекция на йената. Първият е по-високата оценка за икономиката на страната, публикувана от японския кабинет на 10 април. Все пак управляващите признават, че Япония остава в трудно положение. Компаниите планират да съкратят с 8.4% капиталовите си инвестиции през тази година, докато закриват излишните мощности. А кредитите, отпуснати през март от японските банки, са намалели с 4.5% в сравнение със същия период на миналата година. Японската централна банка остави без промяна паричната си политика и продължи да намалява размера на резервите по сметките на кредитните институции в нея. По всяка вероятност те ще паднат до 10-15 трлн. йени срещу рекордните 27.6 трлн. йени на 29 март - два дни преди края на финансовата година. По този начин съотношението на паричната база между Япония и САЩ ще намалява, а това влияе негативно върху курса на долара към йената. Настойчивите внушения на официални представители на японския кабинет обаче озаптиха поскъпващата йена. Финансовият министър Масаджуро Шиокава заяви, че не вярва щатският долар да падне под 130 йени, с което очерта пода на търговия. А шефът на международния отдел на финансовото министерство Зембей Мицогучи изрази съмнение, че йената има потенциал да се засилва още. Същевременно японските институции седят върху планини от налични пари - през март количеството на безсрочните депозити е нараснало с 24.4% - връх за последните 28 години. Голяма част от тях задължително ще потеглят към чужбина, щом обстановката се разведри. През седмицата финансовият министър на САЩ Пол О'Нийл заяви за френския всекидневник Лез Еко, че очаква БВП на САЩ да нарасне с 3-3.5% до края на годината. Той потвърди и подкрепата на администрацията на Джордж Буш за силен долар. О'Нийл прогнозира цените на суровия петрол да достигнат 26-28 щ. долара на барел. Еврото за поредна седмица атакува нивото на съпротива около 88.30 цента към щатския долар. Последните данни от международните парични пазари на борсата в Чикаго показват, че спекулантите са увеличили нетните си дълги позиции в евро до максимални равнища. Към 2 април дългите контракти в евро са надвишавали останалите с 26 158 броя и са били на стойност почти 3 млрд. щ. долара - невиждан от шест месеца насам рекорд. Като се има предвид това обстоятелство, всеки негативен фактор за еврозоната ще доведе до закриване на тези позиции и до рязко обезценяване на еврото. Седмицата бе сравнително бедна на новини от икономическия фронт. В Германия безработните през март намаляха с 8 хил. спрямо февруари - първият спад от декември 2000 г. насам. Съобразената със стандартите на Европейския съюз безработица в страната остава 8.1%, макар че според статистиката на Германия мартенската й стойност е била 10 срещу 10.4% през февруари. Имиджът на еврото пострада от фалита на една от водещите немски компании - Кирхмедиа, който постави под въпрос качеството на кредитите в цялата еврозона. Европейската комисия прогнозира, че БВП на Евроленд през първото тримесечие на годината се е увеличил с 0.4%, а през второто се очаква 0.7% ръст. Растящите цени на петрола обаче могат да забавят растежа и да увеличат инфлацията. Това ще принуди Европийската централна банка да повиши основната лихва по еврото по-рано, отколкото планира. У нас междубанковата валутна търговия бе активна. Среднодневните изтъргувани количества валута достигнаха 98 млн. евро (191 млн. г. марки), като сделките в щатски долари заемаха 25% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във