Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВАЛУТНИТЕ МОСТОВЕ НА ЕС

Откакто хората са измислили държавата, националната валута винаги е един от най-ярките символи на нейния суверенитет. От дълбока древност право да секат монети са имали само независимите държави. През средните векове отделни едри феодали са получавали или са си извоювали правото да пускат собствени парични знаци, които са били в обращение в техните земи паралелно с монетите, сечени от техния княз, крал, цар или император. Многообразието от пари в средновековна Европа е отразявало голямата й разпокъсаност и липсата на силни единни държави. До началото на ХV век освен Англия и Португалия на Стария континент не е съществувала друга единна централизирана монархия. Испанското кралство възниква през 1479 г. след обединяването на Кастилия и Арагон. Германия и Италия са раздробени на много на брой самостоятелни държави, които само формално са обединени в свещената Римска империя. Голяма част от предимно южните територии от сегашна Франция са под властта на английската корона. Останалата част е разпределена между отделни едри феодали, които само формално са подчиняват на френския крал и които често (като например бургундския херцог) воюват успешно срещу него.Това връщане назад към историята се налага от факта, че през последните шест века положението в Западна Европа наподобява в голяма степен това от Средновековието. И в момента отделните държави се опитват да се обединят в една голяма конфедерация - в своеобразни Европейски съединени щати, но правителствата и гражданите им не са склонни да се откажат лесно от символите на националния си суверенитет. Това се отрази и на създаването и въвеждането на единната европейска валута. Близо десет години отне само спорът между държавите членки на ЕС за наименованието й. В началото на 90-те години французите, които са между най-големите еврооптимисти, успяха да прокарат названието екю (ecu) като съкращение от europian comunity union - в превод европейска обединена общност. Противниците на френската хегемония в ЕС обаче веднага надигнаха глас, че по този начин реално се налага наименованието на златната монета, която е била национална валута на Френското кралство при царуването на династията на Бурбоните (до Великата френска революция през 1789 година). За да се запази европейското единство, в средата на 90-те години държавите членки на ЕС се споразумяха общата им валута да се казва евро, а върху банкнотите да не се изобразяват национални символи или исторически личности - национални герои, крале, пълководци и държавници. Това бе определено дипломатично решение, тъй като германците едва ли биха приели да пазаруват с банкноти, на които е изобразен ликът на Шарл де Гол. А французите сигурно биха се разбунтували, ако трябва да държат в портфейлите си пари, от които ще ги гледа образът на Ото фон Бисмарк. Прeз декември 1996 г. съветът към Европейския паричен институт одобри проекта Художествените стилове през вековете на дизайнера на Австрийската централна банка Роберт Калина. Разработката му предвиждаше на лицевата страна на банкнотите да бъде изобразена сграда с определен архитектурен стил, а на гърба й да има мост от същата епоха. Така върху купюрата от 5 евро има сграда и мост от класическия период на античността, а на тази от 10 евро - от Римския период. На банкнотата от 20 евро са изобразени сграда и мост в готически стил, а на 50-те евро е показана архитектура от Ренесанса. Стоте евро са посветени на стиловете барок и рококо, а банкнотата от 200 евро - на архитектурата от метал и стъкло, която завладя света през 70-те години на ХХ век. Върху най-големия купюр от 500 евро са изобразени най-авангардните постижения на архитектурата в Европа. Със светли контури е нарисуван висящият мост в Севиля, чиято конструкция се крепи на огромна железобетонна мачта и сложна система от метални въжета. Именно мостовете са основният еврообединяващ символ на банкнотите. Според замисъла на Роберт Калина те трябва да олицетворяват връзките между народите на Стария континент. Евровалутата обаче не успя да се справи с националистичната носталгия на страните членки на ЕС. Тя намери израз в монетите, които сече всяка една от тях в Еврозоната. Лицето им е еднакво, но изображенията на гърба са различни за всяка държава. Монархиите като Белгия, Холандия, Люксембург и Испания секат монети, на чийто гръб са ликове на сегашните им владетели. Хералдическият знак на Германия - орелът, украсява монетите от 1 и 2 евро, които се изработват от германците. Португалия и Ирландия също са изобразили на своите евромонети гербовете си или мотиви от тях. Гърците пък са поставили ликовете на свои видни политически личности. Сред тях е и портретът на Елефтериос Венизелос, когото българската история не помни с нищо добро. Следвайки този дух, и България, когато стане член на Еврозоната, може да сложи на евромонетите си лика на хан Крум, цар Симеон I или на Иван Асен II. Впрочем въпросът за изображението на гърба на българските звонкови евро вече започна да се дискутира в печата, независимо че страната ни все още не е член на ЕС, а още по-малко на Европейския валутен съюз. Чуха се предложения там да присъства Мадарският конник, но със същия успех на гърба на бъдещите ни евромонети могат да бъдат изсечени знакът на рода Дуло, сегашният български герб или катедралата Св. Александър Невски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във