Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВАЛУТНИТЕ ИГРАЧИ ПРЕТЕГЛЯТ ШАНСОВЕТЕ НА ДОЛАРА

Подобно на Арнолд Шварценегер във филмовата поредица Терминатор и щатският долар изглеждаше готов да поеме всякакви удари. В периода 2000-2001 г. цените на зелените пари останаха непокътнати, въпреки колапса на щатските борсови индекси, рецесията в САЩ и терористичните атаки на 11 септември 2001 година. Днес обаче нещата са различни и мнозина се питат какво се е променило. Анализаторите обясняват, че международните инвеститори определено демонстрират апатия към активите, деноминирани в щатски долари. От една страна, те се опасяват от неясното икономическо състояние на САЩ и от растящата заплаха от военен конфликт с Ирак. Той би могъл да разстрои световните капиталови потоци и да затрудни запълването на огромния дефицит по щатската текуща сметка, който достигна 129.96 млрд. щ. долара през второто тримесечие на тази година. Поредното намаление на основните лихви от страна на Федералния резерв пък направи твърде неприемливи инвестициите в активи, деноминирани в щатски долари. Засега най-лоялни към зелените пари са азиатските централни банки. От септември миналата година досега те са акумулирали близо 80 млрд. щ. долара във валутните си резерви. Най-ревностна е Бенк ъф Джъпен, която покрай епичната си борба с прекалено силната за вкусовете й йена е купила над 30 млрд. щ. долара само в периода между 22 май и 28 юни тази година.През изминалата седмица щатският долар спря устремното си поевтиняване, за да поеме дъх. Той леко се стабилизира, след като президентът на Ирак обеща да приеме безусловно поредната резолюция на ООН за оръжейните инспектори. Благотворно влияние върху зелената валута оказаха и добрите икономически вести от САЩ. Продажбите на дребно (без тези на автомобилите) в страната през октомври са се увеличили с 0.7% - почти двойно повече от прогнозите на икономистите. А новите молби за помощи от безработни, подадени в периода 4-9 ноември, са с осем хиляди по-малко в сравнение с предишния отчетен период и за първи път от десет седмици насам общият им брой е под 400 хиляди. Еврото остана по-скъпо от щатския долар, въпреки неблагоприятната оценка на Европейската комисия за икономическия растеж на 12-те страни членки на еврозоната. Експертите очакват едва 0.8% среден ръст на техния БВП през тази и 1.8% през следващата година. Комисарят по паричната политика Педро Солбес предупреди официално Германия и Франция да положат усилия за ограничаване на бюджетните си дефицити. Европейската комисия прогнозира немския дефицит да достигне 3.8% от БВП на страната през тази година при максимално допустимата стойност от 3%, заложена в Пакта за стабилност, и растеж от 1997 година. Във Франция пък бюджетният недостиг се очаква да бъде 2.7% от БВП през тази и 2.9% през следващата година. Комисията сподели безпокойството си и за положението в Италия - стойността на държавния дълг през 2002 г. се очертава да е 110.3% от БВП. Фундаменталните показатели, публикувани през седмицата, не бяха особено оптимистични. Италия отчете доста хилав икономически растеж от 0.3% през третото в сравнение с второто тримесечие на тази година. В Германия индексът, отразяващ очакванията на бизнеса, изчисляван от базирания в Манхайм икономически институт ZEW, през ноември падна с 19.2 точки в сравнение с октомврийската му стойност. Плачевният резултат даде основание на директора му да прогнозира, че немското стопанство ще пикира през първото полугодие на 2003 година. В първото си интервю след 7 ноември, когато Европейската централна банка остави непроменена основната лихва на еврозоната, главният й икономист Отмар Исинг заяви, че в световен мащаб се наблюдава тенденция към намаление на инфлацията. Стагниращият стопански растеж ще помогне за нейното укротяване под заложения от ЕЦБ годишен таван от 2% (сега тя е 2.2 процента). Думите му дадоха основание на икономистите да прогнозират, че до края на тази година и европейската, подобно на щатската централна банка, ще понижи основните лихви по еврото, за да стимулира икономиката.Японските официални власти не са очаровани от поскъпващата йена, която ще навреди на крехкото икономическо възстановяване на страната, стимулирано от износа. По този повод зачестиха словесните заплахи за интервенции в подкрепа на отслабващата щатска валута. Малко вероятно е обаче те да бъдат последвани от реални действия, защото доларът се обезценява към всичките си конкуренти и една-единствена банка трудно би обърнала тази тенденция. За последен път Бенк ъф Джъпен интервенира на 28 юни тази година, когато щатският долар падна под 119 йени, което засега възпира дилърите да атакуват това ниво. Някои валутни анализатори обаче напомнят, че оттогава насам японската централна банка не се е появявала на пазара - дори когато на 16 юли доларът потъна до 115.50 йени. У нас междубанковият валутен пазар не беше особено активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 78 млн. евро (152 млн. г. марки). Сделките в щатски долари заемаха 37% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във