Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ВАЛУТНИТЕ ДИЛЪРИ СЛЕДЯТ РАСТЕЖА

След едноседмичен срив доларът отново надигна глава, защото за пореден път бе доказано, че европейската и японската икономики са по-слаби от щатската. САЩ отчетоха 3.1% ръст на БВП през първото тримесечие, малко под очаквания от икономистите 3.5-процентен растеж. Лихвеният диференциал между десетгодишните ДЦК на САЩ и на Германия пък се разшири до максималната си от пет години насам стойност в полза на американските облигации. Това прави тези дългови инструменти все по-атрактивни и налага наличието на долари за покупката им. Печалбите на зелените гущери се увеличиха допълнително, след като бе пробито техническото ниво на подкрепа за единната европейска валута от 1.2950 щ. долара за евро, а Централната банка на Южна Корея увери на 27 април, че няма планове да продава щатски ДЦК. Публикуваните през седмицата фундаментални икономически показатели на САЩ бяха противоречиви. Индексът на доверие на потребителите падна от 103 пункта през март на 97.7 през април, основна вина за което имат рекордно високите цени на бензина и несигурният пазар на труда - фактори, заплашващи да забавят стопанския растеж на най-мощната световна икономика. А поръчките на стоки за дълготрайна употреба са паднали с 2.8% през март (икономисти очакваха 0.3% ръст) - белег, че растежът в някои отрасли се забавя. Изключение от тези по-слаби данни за щатското стопанство прави пазарът на нови жилища. През март продажбите са скочили с 12.2% на годишна база. Очакванията са на 3 май, когато е редовното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв, централните банкери да повишат основната лихва на страната от сегашните 2.75 на 3 процента. А американската инвестиционна банка Моргън Стенли прогнозира щатската валута да поскъпне до 1.26 щ. долара за евро към края на тази година, с което ще се сложи край на тригодишния й спад. По традиция от Германия долетяха лоши вести. През април индексът на доверие на германските бизнесмени IFO се е понижил до най-ниското си от 19 месеца ниво от 93.3 точки. Спад е регистриран и в доверието на индивидуалните потребители - индексът GfK, който следи нагласите на германските домакинства, се е понижил от 5.1 пункта през март на 4.9 през този месец. Причината е в най-високата след Втората световна война безработица в страната, въпреки че на 28 април Федералната агенция по труда оповести, че тя е спаднала от 12 на 11.8% през този месец. Броят на безработните е намалял за първи път от 15 месеца - със 79 хил. души до 4.89 милиона. Това се обяснява с две обстоятелства. От една страна, хубавото време стимулира повече хора да се наемат като сезонни работници. От друга - част от подалите молби за обезщетения бяха извадени от регистрите, защото не отговарят на условията за получаването им. Шестте водещи икономически института на Германия прогнозираха на 26 април едва 0.7-процентен ръст на БВП през тази година, докато предишната им прогноза (от октомври 2004-а) бе 1.5 процента. Понижението се мотивира от високите цени на суровия петрол, които се очертава да останат средно около 50 щ. долара за барел. Не по-добро е положението и във Франция, където априлският индекс на доверие на производителите е спаднал до 97 пункта - най-ниската му стойност от октомври 2003 г. насам. Японското Министерство на финансите оповести на 27 април, че скоростта на икономическо възстановяване на държавата се забавя. Потреблението на японските домакинства през март е спаднало с 1.1%, а базовият мартенски индекс на потребителските цени (в който не участват пресните хранителни продукти) се е понижил с 0.3% спрямо същия месец на миналата година. Основната причина е намаляващата заетост в страната, където през миналия месец бяха съкратени 270 хил. работни места. Мартенската безработица обаче е била 4.5% - под февруарската си стойност от 4.7%, тъй като заради застаряващото население работната сила се е свила с 430 хил. души. Индустриалният продукт на Япония също е намалял неочаквано през март с 0.3% спрямо февруари. Тези данни генерират опасения за ново настъпление на дефлацията, която от седем години е неизменен спътник на японското стопанство. Това вероятно ще принуди централната банка да преоцени инфлационните си очаквания за тази фискална година в отрицателна територия. МВФ очаква 0.8% ръст на БВП на Япония през 2005-а. У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 213 млн. евро (417 млн. лева). Участието на щатския долар в сделките бе символично - едва 8 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във