Банкеръ Weekly

Пари и пазари

В НДСВ СЕ КАРАТ КОЙ ДА РАЗВАЛЯ СДЕЛКИТЕ

Истинска драма се разигра на 3 юли около забавилия се близо три месеца избор на следприватизационни надзорници. Въпреки че кандидатурите на парламентарно представените партии станаха известни още преди две седмици, най-неочаквано конфликт се разгоря точно около номинациите на НДСВ. Икономическото министерство издигна Кристиян Таков (преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет) и Димитър Вълков за двете вакантни места от квотата на царското движение. До гласуването им обаче не се стигна. Из кулоарите депутати предричаха, че поне един от двамата ще увисне заради предстоящо съдебно дело. Дивиденти от ситуацията се опита да извлече шефът на парламентарната подкомисия по следприватизационен контрол Димитър Ламбовски и предложи алтернатива на фаворитите на изпълнителната власт. Неговите кандидат-надзорници са Камен Иванов и Либерт Явашев. Иванов е юрист, работил в едновремешния Комитет по труда и в банка БИОХИМ. Явашев пък е финансов аналитик в Енергопроект. Прокара ли своите хора, Ламбовски ще получи пълен контрол върху надзорния съвет. Защото вече одобреният от икономическата комисия кандидат на ДПС - Ерхан Чаушев, работи като юрисконсулт в изпитващия остри финансови проблеми врачански торов завод Химко. А до влизането си в парламента Ламбовски бе управител на свързаната с комбината фирма Месер Химко газ ООД. От 13 август 2001 г. дружеството се ръководи от неговата съпруга Мина Ламбовски. Интересно - при подобно лоби как ли ще се развие дискусията, ако надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол тръгне да налага санкции на Химко? Дали двете протежета на Ламбовски, заедно с Чаушев, ще се абстрахират от торовите босове и ще заемат принципна позиция, или ще се съобразят с техните интереси? Членът на икономическата комисия Юнал Тасим отказа всякакви коментари, свързани с кандидатурата на неговия съпартиец, като подчерта, че депутатите са длъжни да се съобразят с волята на парламентарната група на ДПС. Обявена бе и пета кандидатура на новото време - тя е на работещата в Сметната палата Живка Томова. Твърди се, че Томова е подкрепяна от ръководството на парламентарното мнозинство, сиреч от Пламен Панайотов, както и от определени кръгове в икономическото министерство. В крайна сметка кой ще надзирава следприватизационния контрол от името на управляващите ще стане ясно другата седмица на заседание на парламентарната група на НДСВ.Освен човека на ДПС икономическа комисия одобри и представителите на опозицията в следприватизационния надзор. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, това са Руси Статков и Пламен Стоилов. Последната работа на Статков преди 1989 г. е в ЦК на ДКМС. Той изкара два поредни мандата в Народното събрание като депутат на БСП от Монтана, но не се класира за сегашния парламент.Пламен Стоилов от ОДС пък бе член на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация по времето на Левон Хампарцумян. Преди това бе депутат, работил е и като инженер-технолог в Стомана - Перник. Дебат в икономическата комисия на НС възникна и за това, дали предложените от парламентарните групи лица трябва да бъдат гласувани от депутатите, или автоматично да се смятат за избрани. Валери Димитров - председател на комисията, застана зад позицията, че макар и формално, е необходимо бъдещите надзорници да се избират от депутатите. И ако все пак някой от кандидатите не бъде одобрен, предложилата го група да издига нов. Междувременно очертаващата се възможност прокуратурата да иска от съдилищата разваляне на приватизационни сделки разпали искри в парламентарните кулоари. Предложението за промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс, направено от депутата на левицата Любен Корнезов, срещна съпротивата на ОДС и на голяма част от жълтите народни представители. Това е все едно някой да иска съпруг и съпруга да се разведат без тяхно желание, коментираха разгневено народни избраници. Така щяла да се чувства всяка от страните по приватизационната сделка (купувачът, АП или трето, заинтересовано лице) при развалянето й от съда по предложение на прокуратурата. Приемането на такъв текст в ГПК ще влоши инвестиционния климат в страната, защото вложителите няма да се чувстват сигурни за парите си, коментира Валери Димитров. Освен това развалянето на сделки означава, че държавата трябва да връща пари, което в повечето случаи не е в нейна изгода. На обратния полюс е мнението на друг депутат от НДСВ - Димитър Стефанов. Няма по-големи загуби за държавата и за инвестиционния климат в страната от заобикалянето на нормативната уредба, смята той. Според Стефанов, може да се намери начин държавата да не загуби от обявяването на съответната сделка за нищожна. Например, като се направи нова оценка на активите на предприятието и за тях се плати такава сума, каквато съответства на реалната им стойност към момента на връщането на акциите. Или пък като се прехвърли на държавата точно такъв дял, какъвто е продала. С други думи, ако са приватизирани 75% от някое дружество и впоследствие капиталът му е увеличен, държавата да получи точно 75%, а не толкова, на колкото се равнява вече претопеният брой продадени акции. Предлаганите от Стефанов варианти са много хубави, само че едва ли могат да се използват в съда. Практиката показва, че частните собственици се защитават далеч по-добре от държавата, а и в случая правото ще е на тяхна страна. По принцип срещу развалянето на сделки се обявиха и изпълнителните директори на Агенцията за приватизация - Апостол Апостолов, и на Агенцията за следприватизационен контрол - Аксиния Славчева. Тяхното официално становище за седемте договора, за които прокуратурата иска разтрогване, ще стане ясно следващата седмица. На заседанието на икономическата парламентарна комисия на 3 юли бе обсъден и докладът на Димитър Ламбовски за състоянието на следприватизационния процес. Оказа се, че той повтаря изцяло информация от електронната страница на Агенцията за приватизация отпреди няколко месеца, включвайки данни за дружества с неизпълнени ангажименти. Цитирани са около 60 предприятия с начислени неустойки, една част от които обаче вече са препродадени и имат нови собственици. Например глобеният купувач на казанлъшкия завод Българска роза-Севтополис е ирландският Ерлтън фънд, който отдавна продаде акциите си. А в същото време дължи на АП над 15 млн. щ. долара. Очевидно тази сума не може да бъде събрана. В сравнение с първоначалния вариант на доклада в този на депутата от НДСВ Ламбовски са изчистени обвиненията към предишните правителства, за което и настояваха представителите на опозицията. Сега бяха направени някои дребни бележки от Петър Жотев от ОДС и Михаил Миков от БСП. Те ще се прибавят към основния документ, като комисията вероятно ще гласува окончателния му текст идната сряда (повече информация за доклада Ламбовски четете в приложението на в. БАНКЕРЪ - Параграф 22).

Facebook logo
Бъдете с нас и във