Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Умерен оптимизъм повиши леко цените

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Изборът на Виетнам за  място на срещата между Доналд Тръмп и  Ким Чен Ун тази седмица съвсем не е случаен. Американският президент явно иска  да подскаже на севернокорейския лидер, че страната му може да процъфти подобно на  Виетнам, но само ако се окаже от ядрените си амбиции. Дали това ще стане ще разберем по-късно.

Брексит продължава да вълнува пазарите, но все  по-малко. Те вече преболедуваха тази тръпка.

Европа като цяло не е добре нито в икономически,  нито в политически план. Макроданните не са никак  оптимистични, но пък последните, които бяха огласени, са малко по-добри от очакваното.

Данните и за икономиката на Щатите показват по-голям от очаквания оптимизъм от страна на крайните потребители.

Инвеститорите отчетоха лекият превес на позитивните новини и заредени с умерен оптимизъм си позволиха да наблегнат на малко по-рискови покупки, каквито са корпоративните книжа и суровините и материалите.

Ето защо през изминалата седмица немският борсов индекс DAX и китайският Shanghai Comp. нараснаха с по 1.0%, японският NIKKEI с 0.6% и щатският Down Jones Industrial Average с 0.2%. Покачиха се цените и на цветните метали в резултат на засиленото им търсене. С по 3% се повиши стойността на алуминият и медта.

В същото това време цената на държавните щатски десетгодишни облигационни емисии се понижи с 30 цента, а на немските - със 60 цента. Това става на фона на очакванията, че Фед не само че ще се въздържа от вдигане на лихвите, но и че дори ще пристъпи към тяхното понижаване през следващата година. Европейската централна банка (ЕЦБ) пък едва ли ще успее да занули лихвата, която е минус 0.4 процента.

Умереният оптимизъм, завладял пазарните участници, даде отражение и при повишаване цените на книжата на държавите с не толкова безупречен кредитен рейтинг. Облигациите на Турция поскъпнаха с 80 цента, а тези на Гърция, Унгария, Румъния и Русия с по 50 цента. С 10 цента увеличиха стойността си тези на Полша, а българските поскъпнаха едва с 5 цента.

Най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия - с падеж 2035 г., поскъпна с нови 45 цента, а тази с падеж 2028 г. - с 5 цента. Доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с по 3 и 1 базисни точки и в момента е съответно 2.21 и 1.13% на годишна база. Сравнително по-малко - с по 10, 6 и 4 цента, е повишението на цената на по-краткосрочните ни емисии с падеж 2027-а, 2024-а и 2023 година. Доходността им се понижи с по 2 базисни точки и вече е 0.89%, 0.23% и 0.03% на годишни база. Най-краткосрочните ни книжа - с падеж 2022 г., не отчетоха промяна на доходността и тя се задържа на нивото от минус 0.06% на годишна база.

Макроикономическите дисбаланси на икономиката ни намаляват, констатира Европейската комисия. Министърът на финансите отчита напредък по мерките в плана за влизане на страната ни във валутния и банковия съюз. Успоредно с това се отчитат излишъци при изпълнението на заложената годишна бюджетна рамка вместо дефицити и това е и основната причина да не очаквам  на първичния  пазар да бъдат предложени  нови емисии от държавни ценни книжа. Както за миналата, така и за настоящата година Министерството  на финансите бе заложило при необходимост да пусне държавни ценни книжа (ДЦК) за 1 млрд. лв., с които да покрие дефицитите. Миналата 2018 г. бе първата в най-новата ни история, през която финансовото ни министерство не пусна в обращение нито един лев нов държавен дълг. Най-вероятно това ще се случи и през настоящата 2019-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във