Банкеръ Weekly

Пари и пазари

УДРЯТ ПОД ПОЯСА КОМПЕНСАТОРНИТЕ ФЕНОВЕ

УДРЯТ ПОД ПОЯСА КОМПЕНСАТОРНИТЕ ФЕНОВЕАгенцията за приватизация обяви на 28 август началото на конкурс за избор на консултант и инвестиционен посредник за продажбата на миноритарни пакети от пет дружества - по 20% от капитала на ДЗИ и БТК, 30% от параходство Български морски флот, 49% от акциите на Проучване и добив на нефт и газ - Плевен, и 12.8% от книжата на Булгартабак холдинг. Засега крайният срок за подаване на офертите е 30 септември. Спечелилите фирми трябва да изготвят информационни меморандуми за продажбата на пакетите, да рекламират приватизацията пред потенциалните купувачи и да ги предложат на пазара. Замисълът на АП е въпросните миноритарни пакети да се пласират срещу компенсаторки на фондовата борса по системата на закрития аукцион. Всеки собственик на тези непарични платежни средства ще може да подава оферта за колкото акции пожелае или за колкото му стига наличният ресурс. По време на аукциона отделните купувачи няма да знаят какви са заявките на конкурентите им. Собственикът на Контракт София ООД Емил Кюлев, който стана притежател и на 80% от капитала на ДЗИ заяви, че няма интерес акции на застрахователната компания да се пуснат на фондовата борса. Според него българският капиталов пазар е слабо развит и за фирмите не е изгодно да пласират така акциите си. Освен това, смята Кюлев, ДЗИ имал нужда от стратегически инвеститори, а не от дребни акционери. Интересите на едните и на другите били противоположни. Докато новият мажоритарен собственик на застрахователната компания мисли дългосрочно за позицията й на пазара, то индивидуалните акционери разчитали предимно на бързи печалби. На въпроса на в.БАНКЕРЪ дали в договора за покупко-продажбата на ДЗИ има клаузи за по-нататъшния статут на неговите акции шефката на пресцентъра на АП Анна Русчева обясни, че застрахователният институт е вече частно дружество и ведомството на Апостол Апостолов не можело да му нарежда дали да се регистрира като публична компания, или не. Което трябва да означава, че в приватизационния договор не е вписан ангажимент за качване на книжата на ДЗИ на борсата. Все пак Кюлев си остави вратичка, като заяви, че в крайна сметка съветът на директорите на ДЗИ щял да решава дали застрахователната фирма да се превърне в публично дружество. Всъщност банкерът едва ли ще остави на друг да вземе решението за това. По-скоро си осигурява резервен изход, в случай че управляващите го натиснат сериозно да си промени позицията. Единственото очевидно при тази ситуация е, че започва разпадът на шумно прокламирания пул от държавни фирми, част от акциите на които трябваше да се приватизират срещу компенсаторки. В него освен 20-те процента от ДЗИ бяха включени също толкова проценти от акциите на БТК, 30% от параходство Български морски флот, 49% от плевенското дружество Проучване и добив на нефт и газ и над 12% от Булгартабак холдинг. В момента се провежда конкурс за избор на международна банка консултант и за инвестиционен посредник по продажбата на техните акции на фондовата борса. Консултантът и посредникът трябва да изготвят информационни меморандуми на петте компании, да рекламират процеса на приватизация срещу компенсаторки в чужбина, като по този начин стимулират процеса, както и да осъществят продажбата на държавните акции на българската фондова борса. Срокът за подаване на офертите за консултант и посредник е 30 септември, но като нищо може да бъде удължен или дори прекратен. Защото на практика се променя списъка на компаниите, по който ще работят консултантите. От АП съобщиха, че потенциалните участници в конкурса са уведомени за промените, които ще настъпят с изваждането на ДЗИ от листата. Но конкурсът и без друго изглежда доста безперспективен откъм наличие на кандидати за продавачи на акции от петте дружества. В АП смятат, че тяхната институция няма вина за създадената конфузна ситуация и отговорността трябва да носи финансовото министерство, което не е извършило процедурата за преобразуването на ДЗИ в публична компания преди неговата приватизация. Тези обвинения звучат малко несериозно, като се има предвид, че ресорните министерства на нито едно от останалите дружества в списъка за продажба срещу компенсаторки не са го направили. Сега никой не може да даде отговор на въпроса защо задължението за търгуване на акциите на застрахователя на борсата не е включено в договора за продажбата му?Между другото опасността от разпадането на пула не е свързана само с ДЗИ - в този случай с цената на политически натиск нещата могат и да се решат. Бедата е, че и в дружествата, подопечни на Министерството на транспорта и съобщенията, проблемът няма да е по-малък. Там никой не може да се ангажира кога БТК и морският флот ще се преобразуват в публични компании. Изтъкват се само пречките това да стане. Проблемите са главно от правен характер, заяви за в. БАНКЕРЪ експертът в дирекция Държавна собственост в транспорното министерство Филип Алексиев. Например от капитала на БТК трябва да се извадят активите, които са публична държавна собственост, обясни той. Освен това в стратегията за приватизация на телекома фигурира условие за придобиване на т. нар. златна акция от държавата, както и ангажимент за увеличаване на капитала на компанията. Не е изяснено дали тези изисквания не противоречат на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, на който трябва да отговарят листваните на борсата дружества. Какво ще стане, ако процедурата за преобразуването на БТК в публична компания се проточи и след нейната приватизация и бъдещият й мажоритарен собственик не я довърши докрай. Не е по-ясна и картинката с дела акции на БМФ. Тази седмица седем консорциума подадоха оферти, за да участват в избора на консултант за приватизацията на морския флот, както и за Параходство Българско речно плаване. И в този случай не е ясно каква стратегия за приватизация ще предложи победилият консултант и дали тя ще бъде подкрепена от транспортното министерство и от Агенцията за приватизация. Изглежда, че и тази сделка ще се проточи след Нова година. Инвестиционните банкери обаче са на мнение, че аргументите на транспортното министерство не са много основателни. Отделянето от баланса на БТК на активите, които са публична държавна собственост, трябва да стане и без това преди приватизацията на мажоритарния пакет. В случая с БМФ държавата може да настоява за борсова продажба на 30% от капитала, независимо какво мисли консултантът. Близки до икономическия екип на правителството смятат, че ведомството, ръководено от Пламен Петров, само си създава поводи да бави топката. При другите две дружества от големия пул - Булгартабак холдинг и Проучване и добив на нефт и газ, като че ли няма такива проблеми. Тютюневият холдинг и без това си е публична компания - около 7% от капитала му бяха приватизирани при боновото раздържавяване през 1996 г. и се търгуват на фондовата борса. Плевенската фирма бе вписана в регистъра на публичните дружества тази седмица. В описаната ситуация пред АП остават няколко възможности. Най-логичната е да се отложи конкурса за консултант и посредник за пула за неопределено време. И без това, както се оказва, големите чуждестранни инвестиционни банки не са се заинтересували от участие в състезанието. Приватизаторите трябва да решат дали е по-добре акциите да се пускат поотделно за всяко дружество - кой когато е готов. Или пък да се изчака с преобразуването на БТК и морския флот в публични дружества, както и окончателното решение на Емил Кюлев за ДЗИ и тогава да бъде предложен целият пул. Естествено, крайният срок 30 септември може и да бъде спазен, но това съвсем няма да означава, че акциите на компаниите в пула ще излязат на борсата скоро. По отношение на 20-те държавни процента от ДЗИ има още един ход. Дори застрахователят да не е публично дружество, акциите му могат да се пласират на централизираните публични търгове срещу инвестиционни бонове. В такъв случай цената им ще е по-ниска, защото сделките няма да са съобразени с изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които целят да се защитят правата на дребните акционери. Логично е тогава Емил Кюлев да се опита да напазарува остатъчния дял по-евтино. Не се изключва и възможността да се намери конкурент на новия собственик на ДЗИ, който да закупи този начин примерно 5 или 10% от капитала на застрахователния институт и да мъти водата на мажоритарния акционер, като например оспорва управленските му решения в съда или блокира със съдебни дела решенията за увеличаване на капитала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във