Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ТЪРСЕНЕТО НА ЩАТСКИ АКТИВИ КАЧИ ДОЛАРА

Щатският долар дръпна мощно нагоре, след като финансовото министерство на САЩ обяви, че чуждестранните инвеститори са увеличили вложенията си в щатски ДЦК, корпоративни облигации и акции през август. Купените американски активи са нараснали с 91.3 млрд. долара, като икономисти прогнозираха повишение с 60 млрд. долара. Цифрата е доста по-висока от размера на августовския търговски дефицит от 59 млрд. долара. Преодоляна бе и паниката след новината за фалита на най-големия независим щатски брокер за фючърси и опции на борсови стоки Рефко.
Бюджетният дефицит на САЩ е намалял до 319 млрд. долара през финансовата 2005-а, която приключи на 30 септември, защото по-добрите икономически условия са стимулирали данъчните постъпления. Макар и по-нисък от рекордните 412 млрд. долара през 2004 г., бюджетният недостиг е трети по големина в историята на страната. Икономисти очакват през започналата на 1 октомври фискална година той да се увеличи с 30 млрд. долара заради разходите по ликвидирането на щетите от урагана Катрина. Бюджетният недостиг през финансовата 2005-а бе в размер на 2.6% от БВП - доста под рекорда от 3.6% през 2004-а и 6% през 1983 година.
Щатската валута продължи да поскъпва и поради по-високата доходност на местните ДЦК в резултат на продължаващия цикъл от лихвени повишения на Федералния резерв. Търговците смятат, че щатската централна банка ще увеличи основната лихва и през идния месец. Основание за подобна прогноза е повишението на производствените цени с 1.9% през септември - най-мощният им месечен ръст през последните 15 години. Главни виновници са скъпите нефт и газ. Без хранителните и енергийните стоки индексът на производствените цени се е повишил с 0.3% - колкото и през август. Годишният ръст на показателя е 6.9%, а на базовата му съставка - 2.6 процента.
Броят на новостроящите се жилища в САЩ през септември най-неочаквано е нараснал с 3.4% спрямо август. Разрешителните за строеж, които са белег за активност в сектора, пък са увеличили през август най-мощно от февруари 1973 г. насам. Основната причина за това са по-високата заетост и най-ниските за последните четири десетилетия лихви по ипотечните кредити в страната.
След като на 19 октомври достигнаха 1.1876 щ. долара за едно евро и 115.99 йени за един щатски долар, зелените пари предприеха отстъпление, очевидно за да натрупат повече сили за нов щурм на тазгодишния максимум от 1.1868 долара за едно евро. Доларът бе подкрепен и от коментарите на трима официални представители на Федералния резерв. Сандра Пианалто - директор на клона на щатската централна банка в Кливлънд, заяви, че ще са необходими по-високи лихви, ако започне натрупване на дългосрочна инфлация. Един от изпълнителните директори на Федералния резерв - Донълд Кон, е на мнение, че още не е дошло времето да се спре повишението на основната щатска лихва. А Ричърд Фишер - директор на клона на щатската централна банка в Далас, увери, че ще продължи да настоява за провеждането на парична политика, която да държи сметка за инфлационните прогнози.
Някои валутни дилъри продадоха еврото, след като узнаха, че доверието на германските инвеститори и анализатори в германската икономика се е повишило по-слабо от очакванията през октомври. Изчисляваният от Центъра за европейски икономически проучвания ZEW индекс, който следи тези нагласи, се е увеличил от 38.6 точки през септември на 39.4 през този месец при прогнозен ръст до 42 пункта. Търговци продължиха да продават евро, след като новият канцлер на Германия Ангела Меркел се отказа от намеренията си да намали данъците в опит да снижи бюджетния дефицит на страната. Това е лоша новина за единната европейска валута, защото финансовите пазари се надяваха Меркел да прокара по-радикални икономически реформи - нещо, което очевидно няма да стане при тази конфигурация на кабинета й.
Японски инвеститори са купили задгранични ценни книжа за 1.48 трлн. йени (12 млрд. щ. долара) за седемте дни до 8 октомври - най-много от юни насам, показват данните на японското финансово министерство. Въпреки това йената поевтиня до най-ниската си за последните две години стойност спрямо щатската валута, след като главният секретар на японския кабинет Хиройюки Хосода заяви, че е малко вероятно правителството да предприеме опити да спре спада на йената. Това бе неговият отговор на въпрос на репортери в Токио дали оторизираните власти ще се намесят на валутния пазар при пробив на котировката от 115 йени за един щатски долар. Япония не е купувала или продавала йени от март 2004-а. Японската валута е загубила 11.2% от цената си към щатската от началото на годината насам, защото Федералният резерв повишава непрекъснато основната лихва на САЩ, а японската централна банка държи лихвения процент близък до нула и непрекъснато налива пари в местната банкова система, за да се пребори с дефлацията.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Среднодневните продадени обеми валута достигнаха 231 млн. евро (452 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 9% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във