Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Търговските спорове движат пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Търговските спорове между САЩ и останалите страни продължават да са източник на несигурност и напрежение и да движат пазарите, но го правят  ръка за ръка с повече от добрите макроданни. Икономиката на САЩ набира мощ - вътрешното потребление, това на гражданите и на фирмите е главна движеща сила. Всъщност това е възможно най-здравословната за една икономика тенденция. Нека да припомня, че Китай отдавна предприе солидни мерки именно към насърчаване на вътрешното потребление.

Основните рискове, произтичащи от търговските спорове, са за развитието на възникващите пазари, които може и да се окажат най-много засегнати от очакваната стагнация на световната търговия. Започналите двустранни преговори между САЩ , от една страна, и държавите Китай, Мексико, Канада и Европейският съюз, от друга, са повод за надигащата се оптимистична вълна на световните финансови пазари. Това бе достатъчно за  участниците там да съзрат продължаващо стабилно  увеличаване на световния  брутен продукт в средносрочен план и да се пренасочат отново към по-рисковите, но по-доходоносни корпоративни книжа. Ето защо световните фондови индекси като Down Jones Industrial Average, DAX, NIKKEI и Shanghai Comp. пристъпиха с по 1 до 2% нагоре. Опитите за разведряване в двустранните отношения бе и основната причина за понижаване на курса на долара спрямо останалите основни валути, както и за увеличаване на цената на петрола.

За да си набавят необходимите парични ресурси, дилърите продадоха част от инвестициите си в по-сигурните, но по-малко доходни държавни облигационни емисии, емитирани от държави с първокласен кредитен рейтинг, каквито са САЩ и Германия. Ето защо цените на техните десетгодишни книжа се понижиха с по 50 цента в рамките на последната една седмица.

Цените на държавните книжа на страните от Централна и Източна Европа пък се повишиха, защото те също се причисляват към по-рисковите инвестиционни алтернативи. Емисиите на Румъния, Унгария и Полша поскъпнаха съответно с по 20, 30 и 40 евро цента.

Търговията с българските еврооблигационни емисии не бе съществено повлияна от световните тенденции. Цените им и съответно носената от тях годишна доходност се запазиха на равнищата отпреди седмица. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. продължава да радва почитателите си с възвръщаемост на инвестициите им от 2.54% на годишна база. Сделки с книжата ни, търгувани на международните финансови пазари и с падежи през 2028-а и 2027 г.  се сключваха при съответно 1.45 и 1.23% годишна възвръщаемост. Доходността и на по-краткосрочните ни емисии - с падежи през 2024-а и 2023 г., се задържа на нивата отпреди седмица на съответно 0.42 и 0.16% на годишна база. Сделките с най-краткосрочните ни книжа - с падеж 2022 г., продължават да се случват при доходност от минус 0.04% годишно.

На вътрешния първичен пазар се предвиждаше да се пуснат в обращение нови емисии ДЦК в размер на до 1 млрд. лв. номинална стойност, съгласно емисионната политика на Министерство на финансите за тази година. До момента няма пусната в обращение нито една такава. Ето защо и доходността на договаряните на вторичен пазар левови книжа са при годишна възвръщаемост, драстично по-ниска спрямо тези, договаряните на международните пазари еврови книжа със сходна остатъчна срочност до падеж. Левовата ни емисия с падеж след девет години се договаря при 0.85%, докато евровата такава - при 1.23 на сто. Левовите книжа с падежи след седем, пет и три години се котират при съответно 0.55, 0.00% и минус 0.10% доходност на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във