Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Търговски войни или битки за световно господство

Президентът на Щатите Доналд Тръмп се развихри в  търговски войни на много  фронтове - и срещу съюзници, и срещу неприятели, но все в името на "Велика Америка". При това - без да подбира средствата. А те варират  от наказателни мита до откровено изнудване.

Белият дом обмити вноса на стомана и алуминий от Европа, от Канада, от Мексико и от всички други вносители, с което буквално вбеси партньорите си. Централният сблъсък обаче е между Вашингтон и Пекин, а мизата е много висока - дали Щатите ще запазят световното си господство или ще допуснат Китай да се превърне в световна сила. Затова и тази битка е най-мащабна. Тя започна с намесата на Тръмп в частната сделка между щатския производител на чипове Broadcom с контакти в Югоизточна Азия, отправил неприятелска оферта за покупката на местния му съперник Qualcom на сума  117 млрд. щ. долара. Транзакцията бе спряна с  мотив, че засяга  националната сигурност. После  поетапно бяха наложени  мита върху китайски експорт за Щатите на стойност 250 млрд. щ. долара, последва и  реципрочен ответ за американския износ. Накрая се стигна до ареста на главния финансов директор на китайската мултинационална компания за телекомуникационна и потребителска електроника "Хуауей текнолъджис" - Менг Ванджоу. Това пък се случи  в Канада на 1 декември  по искане на Щатите заради  предполагаеми нарушения на американските санкции срещу Иран. Този акт съвпадна  по време с  обявеното тримесечно "примирие" между Вашингтон и Пекин, замислено като   опит страните да постигнат компромис в областта на търговията. Той очевидно отдалечава  надеждата за потушаване на напрежението между двете воюващи  за глобално влияние икономики.

Привидно в периферията на тези "сражения"  попадат страните - производителки на петрол - Иран, Северна Корея и бедна Африка. Освен това  политическият  натиск и санкциите срещу Русия поставиха  Москва по-встрани от  търговските маневри на Белия дом, защото търговският обмен между двете държави е доста скромен.

Засега единственият фронт, където поотслабва напрежението в  конфликта между американците и останалия свят, е новата сделка между Щатите, Канада и Мексико, която заменя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА).

Америка да престане да рекетира ЕС с митата

Щатските мита срещу Европейския съюз, които са част от кампанията на Тръмп да съживи местния металодобив и да ограничи търговския дефицит на американците с европейските партньори, влязоха в сила на 1 юни 2018-а. Те са в размер на 25% върху внесената стомана в Щатите и на 10% от вноса на алуминий. Германският канцлер Ангела Меркел ги определи като "незаконни", а шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща ответни мерки. Те се случиха в рамките на часове след обявяването на "войната", а в списъка на Брюксел на засегнатите стоки са включени емблематични за американците продукти като фъстъчено масло, уиски, джинси "Леви Щраус" и мотоциклети "Харли Дейвидсън". Последните две групи са предложени персонално от френския президент Еманюел Макрон като намигване към американските символи. В отговор Тръмп заплаши, че ще въведе по-високи мита за вноса на европейските автомобили  - директен удар основно срещу Германия. Носят се и слухове, че американският лидер бил казал на френския си колега Макрон, че налозите ще останат в сила, докато германските коли не изчезнат от американския пазар. А на намерението на ЕС да атакува законността на митата  в Световната търговска организация Тръмп опонира, че те са в интерес на националната сигурност и трябва да защитят отбранителната индустрия на Щатите.

ЕС е реална сила на арената на световната търговия - в това няма съмнение. От гледна точка на обема на трафика на стоки и услуги стопанството на блока е по-голямо от щатското. И ако всички държави - членки са единни, общността ще е мощен играч в търговската политика. Но в  случая  това единство отново не е налице.  Париж настоява за по-твърди мерки срещу Вашингтон, но в Берлин се колебаят. Което изобщо не е учудващо, защото Щатите са най-важният търговски партньор на Германия и почти 10% от германския износ - от коли и машини до химически продукти - всяка година отиват в Америка. С други думи, германците  ще загубят  най-много от  търговската  война.

Първите й жертви ще бъдат производителите на стомана, на стоманени тръби и на алуминиеви листа, които ще трябва да качат цените. Така поне половината от клиентите им ще плащат повече, защото в противен случай няма да получат желаното качество. А останалите ще купуват стомана в Щатите. Фирмите, които произвеждат машинни части, също ще бъдат засегнати, ако доставчиците на суровини повишат цените заради новите мита. Това ще потисне търсенето, особено за производителите с голям износ за американския пазар.

По оценки на ОИСР глобалното свръхпроизводство на стомана е в размер на 740 млн. тона. Хищническата конкуренция и ценовите войни пък са толкова безмилостни, че дори световни сили като "Тисен Круп" не биха могли да оцелеят самостоятелно. И мениджърите, и служителите на германския гигант неотдавна се съгласиха след мъчителни преговори да обединят европейските си стоманени операции в съвместно дружество с индийския гигант от сектора "Тата", при поделено поравно участие 50:50. 

Всъщност  за германските компании най-голямата опасност не е потенциалната загуба на щатски поръчки за доставката на 1.3 млн. т годишно заради 25-процентните мита на Тръмп (което е под 4% от общия германски износ на метала), а реалната заплаха Европа да бъде наводнена с още по-евтина суровина. Голяма част от световния стоманен излишък отива в Щатите, а проучване на Германската стоманодобивна федерация (Stahl) показва, че голямо  количество  от тази стомана вероятно ще бъде препратено в Европа. Всъщност вносът на стоманени произведения в ЕС вече е нараснал значително - с около 14%, откакто Тръмп заплаши с наказателни мита Стария континент. 

Най-сериозно е заплашен от евентуалната  мащабна търговска война  германският автомобилен бранш, който всяка година изнася близо половин милион превозни средства в Щатите, най-вече скъпи коли  от тип "седан", които от десетилетия са трън в петата на презокеанските бизнесмени и сега на Тръмп. И ако върху техния внос бъдат въведени солени мита, те ще станат доста скъпи. Именно заради това Берлин търси някаква форма на компромис с Вашингтон, включително и да купува определени количества американски втечнен газ, да внася соя и да съдейства за реформирането на СТО.

Това кълбо от интереси и особено арогантното поведение на американците провокира гневен коментар на председателя на Комисията за международна търговия на Европейския парламент Бернд Ланге, публикуван на 18 декември във "Файненшъл таймс". Според него тактиката на преговори на Тръмп с ЕС е колкото нетактична, толкова и отблъскваща. Последният опит на щатския лидер да подкопае единството на общността е била срещата му с главните мениджъри на "Фолксваген", "Бе Ем Ве" и "Даймлер" в Белия дом часове след като на 4 декември Тръмп се обяви самохвално за "човек на митата" в "Туитър". Целта на поканата на президента е била директни преговори за митата на вноса на коли от Германия в Щатите. В момента американците ги облагат с 2.5%, докато ставката за произведените отвъд Атлантика автомобили за европейския пазар е 10 процента.

Ланге посочва, че след като е привиквал ЕС, Китай и други държави на масата на преговорите с митнически заплахи, Америка вече редовно прибягва до изнудване. В Брюксел щатските емисари заплашват европейците с откровено незаконните 25% щатски мита върху европейските коли и резервни части за автомобили, ако преговарящите от страна на блока и в частност еврокомисарят за търговията Сесилия Малмстрьом не се ориентират към сделка, която е по вкуса на Тръмп. А в централата на СТО в Женева американците предупреждават ЕС да обмисли внимателно по-широките си интереси в областта на икономиката, политиката и сигурността, преди да съди Щатите за незаконно въведените мита върху стоманата.

Ланге смята, че непрекъснато променящите се искания на Тръмп отварят поредната фаза на трансатлантическите катастрофи. И че преди да започне истинските търговски преговори с ЕС, стопанинът на Белия дом трябва да изпълни някои условия. На първо място - незабавно да престане да заплашва блока с незаконни мита върху произведените в Европа коли. На второ - да отмени неправомерно въведените на 1 юни налози върху стоманата. На трето - да спре да пречи на апелативната структура на СТО за попълване на вакантните места и да се включи сериозно в обсъжданията на реформите на организацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във