Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ТЪРГОВИЯТА ЦЪКА НА ЧЕРВЕНО

ВЪНШНОТЪРГОВСКИЯТ ДЕФИЦИТ ДОСТИГНА РЕКОРДНИТЕ - 7.1 МЛРД. ЛЕВА. ЗАСЕГА УПРАВЛЯВАЩИТЕ УСПЯВАТ ДА ПРИКРИЯТ НА ХАРТИЯ ДУПКАТА В ТЪРГОВСКОТО САЛДОВъзможно ли е държавните сметки до безкрайност да се закърпват с бод зад игла? Тези дни Националният статистически институт (НСИ) оповести новината за поредната икономическа пробойна - рекордният дефицит във външнотърговския баланс на страната достигнал 7.1 млрд. лв. (3.6 млрд. евро) за 2004 година. Иначе казано - вносът на страната превишава износа с рекордните 45% през 2004 г. спрямо 2003-а. Дупката в платежния баланс засега успешно се попълва с приходите от преки чуждестранни инвестиции, които за 2004 г. надхвърлиха 2 млрд.евро. Така макроикономическите показатели удържат на натиска на търговския дисбаланс. А дефицитът в публичните финанси уверено клони към зануляване. Другата част от уравнението - доколко здравословни за икономиката са счетоводните еквилибристики на правителствените финансисти - обаче остава пълно с неизвестни. Потребителска или инвестиционна мания е обзела икономиката, та ножицата износ - внос продължава да се отваря все повече?Повечето неангажирани с властта експерти са на мнение, че отрицателното търговско салдо на България скоро няма да бъде преодоляно. Това не би попречило на растежа, стига вносът постепенно да увеличава експортния капацитет на производството. Смята се, че увеличеният внос действа даже здравословно на икономиката, тъй като обуславя по-висока активност в бъдеще време. От друга страна, отрицателното салдо продължава да е предизвикателство за състоянието на текущата сметка. Причината е, че финансирането на дефицита зависи от притока на чуждестранни инвестиции. Така на макрониво външната търговия и чуждите инвестиции се оказват нещо като скачени съдове, които предопределят стабилността на държавните финанси. Данните от БНБ показват, че за периода 2000-2003 г. средногодишният темп на нарастване на вноса (цени CIF) на инвестиционни стоки е под този за потребителските стоки - съответно 15 и 21 процента. Същият показател за първите десет месеца на 2004 г. на годишна основа е съответно 22 и 26 на сто. От друга страна, от 2001 г. досега общият износ по цени FOB расте с не повече от 10% годишно. Факт е също, че България вече изпитва своеобразна зависимост от ЕС като свой експортен партньор (57% по цени FOB за 2003 г. и около 60 % за 2004 година.) От друга страна, прогнозите за икономическия растеж в страните от еврозоната са умерено консервативни, което естествено ще окаже влияние и върху възможностите за увеличаване на българския износ. Числата от сухата статистика сочатче тенденцията за изпреварващо нарастване на вноса спрямо износа се наблюдава от 1997 г., когато в страната бе въведен Валутният борд. При него икономиката би трябвало да генерира растеж основно чрез износа, тъй като парите в обращение нарастват, когато нарастват и постъпленията във валута. Но наличието на външнотърговски дефицит означава, че растежът се генерира основно чрез вътрешни или външни заеми. В някакъв момент обаче тези пари трябва да се връщат, което означава, че и растежът може да бъде изяден. Точно по тази причина вече втора година емисарите от Международния валутен фонд надават вопли срещу експанзията на банковото кредитиране, която породи хроничната дупка по текущата сметка на платежния баланс.През миналата година дисбалансът в търговията се е увеличил с 1.33 млрд. евро. През 2003 г. търговският дефицит е бил 5.6 млрд. лева. Общата стойност на външнотърговския стокообмен до декември е 38.4 млрд., т.е. с 20.5% повече в сравнение с 2003 година. През 2004-а са внесени стоки за 22.7 млрд. лева. В тази стойност са включени и транспортните разходи. Прегледът на вноса по отделни стокови групи показва, че в по-голямата си част той е предназначен за последващ износ. Това важи в най-голяма степен за машините и суровините. Импортът на текстилни материали например надхвърля 30% от общото внесено количество суровини, но осигурява над 60% от износа на всички потребителски стоки.Положителни от икономическа гледна гочка са и данните за вноса на електроенергия. Въпреки растящите й цени делът й в общото количество на вноса спада, което при равни други условия би трябвало да означава, че икономиката ни е по-ниско енергоемка.Данните за експорта показват че България е изнесла продукция за 15.6 млрд. лв., което е с 19.9% повече спрямо 2003 година. Основен партньор на страната при износа през последните години е Италия, следвана от Германия, Гърция и Турция. През миналата година за Италия, Германия, Турция и Гърция са изнесени 43% от българските стоки. Най-висок дял в българския експорт имат нерафинираната мед и електроенергията. Бензинът, плосковалцуваните продукти, медните катоди, дамските блузи и динатриевият карбонат пък попадат в класацията на десетте най-изнасяни стоки.При вноса и през 2004-а основни партньори на България са Германия, Русия и Италия, както беше и през 2003 година. Стойността на внесените от тези страни стоки е 37% от общия внос на България. Сред най-внасяните са нефтът, природният газ и употребяваните автомобили.Анализът на стокообмена показва, че засега българската икономика успява да се справи с високите цени на петрола, както и с ниския курс на долара, като влиянието им взаимно се е неутрализира. От друга страна, се наблюдава ползотворно развитие на българската промишленост заради благоприятната конюктура на пазарите на суровини в международен план (особено на металите). В тази ситуация прогнозите са, че динамиката на търговския оборот на страната през 2005 г. ще се запази. Освен ако не настъпи някакво сериозно забавяне на растежа в Еврозоната. Аналитичното звено Икономист интелиджънс юнит (ИИЮ) на сп. Икономист прогнозира, че растежът на БВП на България за тази година ще е 4.3% ( т.е. ще отбележи спад от прогнозата от 2004 г. за 5.3% през 2005 г.) и 4.5 на сто за 2006 година. Основен фактор за това е намаляването на вътрешното търсене заради ограниченото нарастване на работната заплата и на банковото кредитиране. Значение ще имат и проблемите пред българския износ към доларови икономики, като турската, заради оскъпяването на лева спрямо долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във